"Единственият недостатък, който има законопроектът, е в това, както шеговито се изрази областният управител на Бургас онзи ден - че не е уреден статутът на тъщата. Защото тя има изключително важно значение в регламентирането на семейните отношения. Така че можем да помислим и върху това."

С тези думи само преди дни депутатката Камелия Касабова приветства бъдещия нов Семеен кодекс, който бе засилен единодушно към пленарна зала за първо четене от правната комисия.

Проектът за нов Семеен кодекс представлява трети опит за истинска революция в материята. За разлика от много други този кодекс е важен за всеки - съпруг, дете, родител, осиновител. Този акт урежда издръжката, бащинството, майчинството, брака, роднинските връзки, осиновяването, настойничеството. А сегашният кодекс е от 1985 г. и изостава от общественото развитие. Някои от неговите норми са силно ограничителни, а други - доста остарели. Затова и отношенията между съпрузи и между родители и деца пораждат едни от най-сериозните спорове и почти винаги стигат до съдебна зала. Отгоре на всичко отдавна



мнозина предпочитат да не сключват брак,



живеят при условията на фактическо съжителство и тъй като то по никакъв начин не е признато, това често води до много сериозни проблеми, свързани с родените при тази хипотеза деца. Няма спор и че поне всеки втори мъж или жена питат дали могат да сключат предбрачен или брачен договор, който и до момента не съществува в българския правен мир. През над 20-годишния период на прилагане на СК се натрупа богата съдебна практика, която също показа недостатъците на действащата правна уредба.

Затова и процесът по създаването и приемането на изцяло нов Семеен кодекс е повече от естествен. В същото време не е необходимо той да бъде гласуван съвсем безоблачно. Защото депутатите трябва да са сигурни, че чрез него ще бъдат намалени скандалите, споровете, проблемите и семейните войни, съпътстващи тази материя.

Крайно необходимо е да се уреди фактическото съжителство, особено в случаите, в които има и родени деца. Новият СК прави опит в тази посока, независимо че тепърва ще се дискутира дали това е най-успешният модел. По данни на националната статистика 51 на сто от децата, родени през 2006 г., са на двойки, които живеят без брак. И поне заради тях трябва да има някаква регламентация.

Проектът за нов Семеен кодекс предвижда, че



фактическо съпружеско съжителство



ще има правно значение в предвидените от закона случаи. Затова ще са необходими промени и в още куп закони. Предлага се фактическото съпружеско съжителство да се регистрира по реда на Закона за гражданската регистрация. Заявлението ще се подава лично от двамата партньори и вписването ще се извършва при адресната регистрация. Прекратяването пък ще може да се заяви и само от единия партньор. СК се опитва да разграничи регистрираното и обикновеното (нерегистрирано) съжителство. Основната разлика между двете е, че за баща на детето, родено през регистрирано фактическо съжителство, ще се смята партньорът на майката. Освен това той ще е длъжен подобно на съпруг да се грижи за децата в семейството, а ако двойката се разбере, може да плаща и издръжка при прекратяване на съжителството.

Регистрирането няма да е задължително, но от вписването му ще могат да се ползват права. С промени в закона за гражданската регистрация ще се укаже, че при регистрирано фактическо съпружеско съжителство "партньорът на майката се вписва като баща в акта за раждане на детето". Това ще става по нейно заявление или по искане на партньора. Предполага се, че така ще се прекратят драмите около родените при съжителство деца - и във връзка с бащинството, и със социалните помощи, и с издръжката.

Вече се чуха депутатски критики, че уреждането на материята само в скромния и единствен чл. 13 от проекта за нов СК придава единствено прекалена претенциозност на този институт. Просто защото липсва детайлно разписана уредба.

Другият интересен и напълно нов момент е



възможността за сключване на брачен договор



В момента семейното право и СК признават в имуществените отношения между съпрузите т.нар. съпружеска имуществена общност, която означава, че всеки съпруг има половината от всичко придобито по време на брака.

Новият СК предвижда вече да има три, а не само един режим на имуществени отношения. Единият е досегашният - законов режим на общност. Вторият е режим на разделност. При него всички права, придобити от съпруг през време на брака, стават негово лично притежание. Тук, когато бракът се прекрати с развод, всеки съпруг има право да получи само част от стойността на това, което другият е придобил през време на брака, "доколкото е допринесъл с труд, със средства, с грижа за децата, с работа в домакинството или изобщо с помощта си".

Третият режим е договорният. Кодексът разрешава на встъпващите в брак, ако искат да уредят имуществените отношения помежду си, да подпишат брачен договор. Такъв може да бъде сключван и през време на брака.

Според проекта договорът може да съдържа уговорки единствено относно



имуществени отношения между страните,



а не и за личните отношения между съпрузите или пък между родители и деца. Примерно - да се забранява на някой да пие или пуши, да се посочва колко пъти трябва да прави секс седмично или пък да забрани визитите на тъщата или свекървата.

Брачният договор ще се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Ако се прехвърля право на собственост или се учредява вещно право върху недвижим имот, тогава той ще трябва да се вписва и в имотния регистър. Самите договори пък ще вписват в централен регистър към Агенцията по вписвания на министерство на правосъдието.

Ако съпрузите не изберат режима на брачния договор или на разделност, се смята, че те са съгласни да живеят при условията на имуществената общност. И при него обаче са предвидени промени. Така например е променен обхватът на законовата имуществена общност. Тя ще се простира само върху вещните права, така както е била уредена със СК от 1968 г., като е изключена общността върху паричните влогове.

Така всеки съпруг ще може да си има и личен влог и това ще е единствено негово имущество. Включително и след развод.

Има новости и около прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида развод - по взаимно съгласие и по исков ред.



Отпада служебното произнасяне по вината



при развод по иск на съпруга. Освен това вината няма да може да бъде вече основание съдът да откаже развод. Отпада и задължителният тригодишен срок от сключване на брака, за да бъде допуснат развод по взаимно съгласие.

За пръв път се лансира въвеждане на наемно отношение, когато след развод семейното жилище се дава за ползване на единия съпруг. Когато общото семейно жилище се даде на единия съпруг, той ще трябва да плаща наем на другия.

По нов начин са уредени и част от отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца. Така вече децата ще имат думата при решаване на всички въпроси от техен интерес, дадена е дори възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез дирекция "Социално подпомагане". В тази посока е и предвиждана промяна в главата за издръжката, с която ще отпаднат заложените сега минимум и максимум на размера на издръжката - между 30 и 80 лв. Ще има възможност сумата да е толкова, колкото е необходимо за детето и колкото може да плаща родителят, при който то не живее. Непълнолетният ще получи и право самостоятелно да иска и получава издръжката, дори и когато живее при двамата родители и те нямат развод. Те ще могат само да контролират харчовете му.

Тук се появиха основателни критики, че



трябва да има определен минимум за издръжка,



защото в противен случай децата ще останат незащитени.

Очаква се новите постановки да предизвикат доста спорове. Вече се появиха организации, които недоволстват срещу въвеждането на фактическото съжителство. Без да отчитат, че над 320 000 души живеят без брак, но като двойки. Срещу това скочиха и от ДПС, чиито избиратели нямало да разберат съжителството без брак. Всички противници обаче трябва да погледнат законодателството, защото самото понятие "фактическо съпружеско съжителство" вече е легално възприето. Има го в социалното законодателство, в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, в Закона за защита от домашно насилие и др.

Гей организациите пък са недоволни, че новият СК не бил достатъчно съвременен и либерален, защото не признава хомосексуалните двойки.

Всички "за" и "против" трябва сериозно да бъдат прецизирани. Защото иначе ще има отчетен нов Семеен кодекс, но ще си останат старите брачни войни.





---каре---



Какво може да се вписва в брачните договори?



- правата на страните върху имуществото, което се придобива през време на брака - например, че 30 на сто ще е задължително за съпругата;

- правата върху притежаваното от тях имущество преди брака;

- начините на управление и разпореждане с имуществото - например, че съпругата ще взема всички наеми от имотите;

- участието на страните в разходите и задълженията - например, че мъжът е длъжен да покрива всички сметки;

- имуществените последици при прекратяване на брака с развод - например колко ще получи съпругата;

- издръжката на съпрузите през време на брака, както и след неговото прекратяване с развод;

- издръжката на децата от брака и др.