Избирателите не гледат с добро око на коалирането. Изводът се налага по емпиричен път, а бе доказан и от изследване на социолозите от държавния НЦИОМ. Отговорите в изследването набелязаха няколко тенденции - че думата "коалиция" е компрометирана и предизвиква неприятни асоциации, като най-позитивното тълкувание е за някакъв компромис.
Социолозите установиха още, че при съюзяването между политическите партии едно плюс едно не е равно на две, а максимата "колкото повече, толкова по-добре" не важи за българската действителност. Освен това най-шарените коалиции срещат най-малка подкрепа. И тук стигаме до порочния кръг на българската политическа действителност - въпросните съюзи са повече желани от политиците, отколкото от избирателите им.
Изследванията ловят нагласата към един или друг съюз, но не хващат защо у нас не се случват напълно логични от политическо гледище коалиции - в смисъл между партии от едно семейство - например ЕНП, Либералния интернационал или Социнтерна.
Да вземем БСП. Засега е ясно само, че социалистите искат да запазят формулата "Коалиция за България". Дори откриха наскоро в Силистра предизборната си кампания, но какъв ще е пълнежът на тази коалиция не е ясно. Стратегия за явяване на вота догодина няма, няма и избистрени партньори. Социалистите смятат да формулират първо промените в изборните закони и закона за партиите, за да знаели как да структурират кампанията си. Това едва ли има стратегическо значение за съюзниците в предизборната коалиция, но позволява да се бави топката. Знае се, че партията ще опита
да направи широка предизборна "Коалиция за България",
но без социалдемократите на Николай Камов. И евентуално без Зелената партия на Александър Каракачанов. В т.нар. широка коалиция ще продължат да пребивават Партията на българските социалдемократи, Комунистическа партия на България, "Рома" и Движение за социален хуманизъм. По-различна от досегашните традиции в БСП е отправената оферта за сътрудничество към синдикални и граждански организации, но и там разговорите още са в ембрионален стадий и в сферата на предположенията и добрите пожелания. Във всеки случай изгледите са добри - профсъюзните лидери не крият привързаността си към БСП, особено след като си получиха синдикалните сгради.
В каква метафора на епохата би се превърнал Константин Тренчев, ако стане депутат от "Коалиция за България". Миналата година той вече бе кандидат за евродепутат от коалиция "Български социалдемократи", съставена от партията на Николай Камов, НДПС и др., и даде няколко интервюта, че бил роднина на Георги Димитров. (Става дума за вожда и учителя.)
В момента социалистите търсят мнението на редовите си привърженици по въпроса за предизборните коалиции. Така обясняват подгряването на масите с рейдовете на леви министри, зам.-министри и депутати из страната. Като основен опонент БСП припознава ГЕРБ. "Към коалиционните партньори ДПС и НДСВ ще се държим като на избори, не злобно, но на принципа на състезанието", твърдят от ръководството на червените.
Какво се случва в семейството на ЕНП
ГЕРБ, която според всички сондажи води в процентите на одобрение, обяви, че ще преговаря за коалиция едва след изборите. Което може да означава преговори с всяка от влезлите в парламента партии. Дори БСП и ДПС. Независимо от публично подписаните бележки в студиото на Нова тв. Бойко Борисов е човек, който с лекота говори коренно различни неща и ще се държи така, докато това не прави никакво впечатление на феновете му. Освен това е в състояние демагогски да обоснове защо действа в противоречие със собствените си изявления.
На какъв етап в отношенията си е ГЕРБ с десните, не знае и самата ГЕРБ. Недомлъвките около някакво сътрудничество със СДС в момента не са актуални. Неактуално е и връщането на бившите присъдружни организации в синия съюз, какъвто вопъл имаше откъм "Раковски" 134. За обединение вдясно да не говорим. Лидерът Пламен Юруков обяви, че всеки седесар от есента ще има електронен номер, с който да гласува на вътрешни избори или по различни партийни въпроси. Седесари с чипове - поне звучи добре. ДСБ ще вървят сами, ако ще това да е последната им публична проява.
Демократическата партия вече влезе в преговори с ВМРО, земеделците на Личев, ЛИДЕР, ССД и още някои. Там е и Николай Камов. Финансите на Христо Ковачки са изглежда здравата идеологическа спойка на бъдещата коалиция.
Сред логичните коалиции би била и такава на либералните формации
Т.е. НДСВ и ДПС. Движението на Доган не бърза - то си събира електорат по друг начин. Преди време Четин Казак рече, че тепърва ще приемат своя стратегия и тактика за участие и евентуално следизборно коалиране. Пък и докато останалите партии вият срещу автобусите от Турция, Доган отдавна е заложил на тукашния ромски електорат и изглежда е най в състояние да го опитоми за собствените си изборни интереси.
Остатъчното НДСВ се цепи на принципа - про и анти ДПС. Другото са изчисления от оптимистичната аритметика на Милен Велчев, според която 2.8% от гласовете трябва да се смятат като 4.1%, т.е. НДСВ хваща няколко места в бъдещия парламент. А Антония Първанова пророкува, че на "Врабча" ще се извие опашка от желаещи за съюзяване, защото царската партия е един от най-търсените партньори - и от ляво, и от дясно. По причини, очевидни само за избрано общество, което включва нея, царя и Милен Велчев. А те са, че НДСВ смята себе си за една от най-опитните партии в управлението и се вижда в състояние да облече местната власт в работещи проекти.
Описанието на предизборните коалиции е неблагодарно ровене в политическата полигамия и измерване на партийния промискуитет.
Например воеводите от ВМР - мачистите в българската политика, след като смениха няколко партньори, сега се хвърлиха в обятията на ЛИДЕР. Красимир Каракачанов постави само едно условие на Христо Ковачки - да не влиза в съюз с ДПС. Преведено, това означава "моля не правете контактите си официални, че много ще се изложим".
Затова Каракачанов тича пред вятъра и обяснява,
че ЛИДЕР няма да е троянски кон на ДПС и президента в следващото НС, това са инсинуации, които издават уплаха от съчетаването "на традиционния патриотизъм на ВМРО, позициите на БЗНС в селските райони и една политическа партия като ЛИДЕР, която говори за това как държавата трябва да защитава българския бизнес". Нека си наричат бъдещата коалиция, както искат, само ще допълним, че там ще се включи още един верен авер на Доган - Димитър Тадаръков.
Докато традиционните партии бурно негодуват срещу купуването на гласове и срещу това как трябва да се ограничи грубото влияние на бизнеса и бизнеспартиите върху политическия живот, купуват на черния вторичен пазар политици и партийни структури, борещи се за оцеляването си.
Предстоящите избори вече започнаха. Гласуването се очертава само формален акт, който ще официализира онова, което се реди и пазарува сега. Картината е много по-отблъскваща, отколкото се опита да я предрече един Гамизов. Който е само част от сценария, а не един от сценаристите.