Още в началото искам да уточня - банкрутът/фалитът не означава затваряне на предприятието. Това е процедура, която дава възможност едновременно за запазване на жизнеспособните части на предприятията, намиране на нов собственик и удовлетворяване на кредиторите.

Ето например какво се случи с един друг завод - "Целхарт", който имаше подобна на "Кремиковци" съдба. В края на 90-те години заводът беше приватизиран. Купувачът бе голяма турска компания. Тя обаче пострада от криза в Турция и не успя да осигури добро управление на "Целхарт". По тази причина заводът започна да затъва в задължения, които не успяваше да погаси навреме. Това принуди кредиторите да поискат обявяване на завода в несъстоятелност (банкрут). Процедурата по фалита приключи с продажба на активите - но не парче по парче, а като цяло предприятие. Оказа се, че "Целхарт" е интересен за самите кредитори - те купиха завода. Така старият собственик, който не можеше да управлява добре, бе отстранен от предприятието и заменен от инвеститори, които знаят как да си защитят парите. Те вложиха средства, оздравиха "Целхарт" и го продадоха на една от най-големите компании в света - Аnglo American.

В крайна сметка всички са доволни - заводът работи, кредиторите си получиха парите, собственикът е голяма и реномирана фирма. Това е един от примерите как процедурата по фалит решава всички проблеми, с които досега "Кремиковци" не можа да се справи.

Тази логика вече започва да се разбира, макар и бавно. През последните седмици и от щабовете на кандидат-купувачите - "Арселор Митал" на Лакшми Митал и украинския милиардер Константин Жеваго - обявиха, че предпочитат "Кремиковци" АД да мине през процедура по фалит. Министърът на икономиката също говори в тази посока. Лошият имидж на тази процедура изглежда започва да изчезва и може би ще бъдем свидетели на нейното приложение в случая със злочестия металургичен комбинат.

За момента обаче държавата - въпреки че е един от най-големите кредитори на завода - не е особено активна. Вместо да вземе нещата в свои ръце и първа да поиска от съда обявяване на фалит, дотук тя пасува и дори разсрочва дълговете на компанията. Група частни кредитори обаче вече се обърнаха към съда, за да стартира процедура по несъстоятелност. Друга група кредитори на завода пък (които държат значителна част от големия облигационен заем от 325 млн. евро) активно преговарят с евентуалния бъдещ инвеститор в "Кремиковци". На този фон засега изглежда, че държавата не може много добре да защити интересите си като голям кредитор. Пък и по нищо не личи, че тя все още е акционер в предприятието, при това с немалък дял - 25%.

В крайна сметка обаче всички имат интерес неяснотата да свърши. Затова най-добрият вариант е бърза процедура по несъстоятелност на "Кремиковци". Според финансовото положение на предприятието и сговорчивостта на кредиторите може първо да се приложи план за оздравяване или направо да се пристъпи към продажба на активите, за да се погасят задълженията.

Факт е, че досегашните купувачи така и не успяха да превърнат "Кремиковци" в модерно европейско предприятие. Очевидно е по-добре по-бързо да се намери нов собственик, който знае как да развие производствата и има възможност да инвестира, така че комбинатът да работи на пълна мощност и да печели, без да нарушава екологичните норми на ЕС.

Процедурата по фалит крие и рискове, тъй като нашите съдилища нямат голям опит с нея, а и по принцип са доста бавни и мудни. Но отлагането на развръзката крие още по-големи рискове за бъдещето на завода.