--визитка---

Д-р Ралица Русева е ст. н. с. II ст. в НИМ и Института за изкуствознание при БАН. Родена е в София, завършва НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ"; висше образование - специалност изкуствознание в НХА; защитава докторат в Института за изкуствознание към БАН. Има над 50 публикации в научни и популярни издания в България и чужбина върху проблемите на православното изкуство и култура. Куратор на изложби в Брюксел, Москва, България.

----

- Г-жо Русева, професионалните ви интереси са свързани с българските храмове в Албания. Какво знаем и какво не знаем за тези старини?

- На територията на днешна Албания се намират стотици паметници на православното изкуство, които са малко познати или напълно неизвестни както на широката публика, така и на специалистите. Това са земи, които са били част и от Древна Елада, Римската империя, Византия, през различни периоди и от Българското царство, Епирското деспотство, Латинското кралство, Сръбското кралство и т. н. Когато говорим за исторически паметници, особено за тези, които са свързани с православната култура, много трудно може да им сложим "национален етикет", в този смисъл и моите изследвания в Албания са свързани с паметниците на византийската и поствизантийската живопис и в повечето случаи е невъзможно да определим някоя от църквите точно като българска.

На територията на Албания има паметници още от Борисово и Симеоново време, предимно архитектурни, които са слабо познати. Но тук ще припомня, че от село Балш е единственият надпис от времето на княз Борис I, в който се говори за неговото покръстване. Що се отнася до паметниците на църковната живопис от Средновековието, а и от турския период, много трудно може да посочим кои са български. Териториите на Балканите често сменят държавната си принадлежност и паметниците, останали по тях, трудно могат да бъдат приписани на гръцки, български или сръбски "национален гений", тяхното авторство определено е плаващо. Принадлежността им към православието е единствената граница, зад която те безконфликтно се побират.

- А там зле ли са съхранени паметниците ни?

- Може би ще е интересно да спомена, че на територията на Албания са запазени повече "портрети" на някои от най-почитаните български светци, отколкото у нас. На първо място това са личности от Първото българско царство: св. Методий, Кирил, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий и св. Йоан Владимир; от Второто българско царство - св. Йоан Кукузел, и от периода на турското робство - новомъченикът св. Никодим. Този процес е особено категоричен през ХVII и ХVIII в. и в неговия център е град Мосхопол и неговата печатница, където се издават житията на славянските светци.

Но и там състоянието на паметниците, особено тези на църковното изкуство, е трагично, въпреки че на някои места се извършва реставрация, финансирана от западни организации. При пътуванията ни в Албания с фотографа Иво Хаджимишев сме попадали на невероятни гледки, но може би най-тъжната беше в една църква от ХVII в., която е била превърната в сервиз за военни автомобили - в средата на храма пред олтара беше каналът за колите, а над него в една арка беше съхранен самотен образ на светец, притиснал кръст към гърдите си.

- Българската държава има ли целенасочена политика към историческите ни паметници зад граница?

- Използването в едно изречение на "българска държава" и "целенасоченост" е оксиморон. Спорадичните прояви на интерес към исторически паметници зад граница са свързани с рекламно-политически акции, които се отнасят до някои конкретни исторически места и събития, но нямат връзка с паметниците на културата. Разбира се, въпросът е много сложен, защото опира и до желанието на съответната друга страна за сътрудничество.

Конкретно за Албания има единични случаи, които се дължат единствено на ентусиазма и енергията на предишния посланик на София в Тирана д-р Боби Бобев, както и на възрожденския патос на самите българи в Албания. Става въпрос за съхраняване на българската памет по тези места, за паметник, който не е свързан с църковното изкуство, а с българската история, който се нуждаеше от "спасителен" ремонт. Това е църквата "Св. Николай" в село Гиневец в Голо бърдо, която е издигната от Българската екзархия през 1911 г. и вероятно е най-западната запазена църква в Екзархията. Сумата беше събрана от лични средства на персонала на посолството, Външно министерство и основно на Агенцията по вероизповедания и дарена по случай 24 май 2004 г.

Когато говорим за Албания, само ще кажа, че българската държава е забравила не само за миналото, но тя е забравила и за настоящето - забравила е за българите, които живеят там. И докато нашата държава създава неимоверни трудности дори за издаване на виза за българите от Албания и за тяхното обучение в България, Македония им раздава македонски паспорти в кръчмата в центъра на селото. След това може да им обясняваме на хората от селото колкото си искаме, че те не са македонци, а българи.

- Имате ли поглед върху състоянието на българските църкви в Македония?

- Шегувам се, че от 1992 г. в Македония прекарвам повече време, отколкото в България, но мисля, че познавам доста добре паметниците на църковното изкуство там, била съм и гост на Македонската академия на науките и изкуството. Вашият въпрос отново съдържа проблема с националната принадлежност на паметниците. Титулатурата, която носят охридските архиепископи и с която те присъстват в надписите в църквите, независимо дали става въпрос за византийски архиепископи, е "архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България". Те са колкото част от българското, толкова част и от общото балканско културно наследство и колкото повече знание имаме за тях и колкото повече грижа полагаме за тях, толкова повече самочувствие ще имаме извън провинциалния битов патриотизъм на масата.

- Смятате ли, че вниманието и средствата, насочени към консервацията и реставрацията на важни за културата ни обекти в страната, са достатъчни?

- От една страна, средствата не само че не са достатъчни, те са нищожни, но и доколкото се отпускат, това става на ситуационен и неясен като приоритети принцип. От друга страна, средства има, но въпросът е за какво се отпускат, кои са важните и кои маловажните обекти - оказва се, че има достатъчно средства, за да се строят нови руини и псевдостарини, а в същото време старините са оставени на самоунищожение. Докато се бием в гърдите колко сме велики и колко древен народ сме, следите от това минало изчезват, и то безвъзвратно - това е необратим процес. Най-лошото е, че наистина няма единна политика и стратегия по отношение на културното наследство, която да бъде неизменна и да не зависи от смяна на правителства или чиновници. Опазването на културните и историческите ценности би трябвало да бъде приоритет на културната политика, защото един актьор или художник, колкото и да е жалко, може да тръгне и да си търси спонсори, но една полуразрушена църква какво да направи?!

Паметниците на църковното изкуство не са така атрактивни, както са тракийските златни съкровища. Те са трудни за възприемане и трудни за разбиране, но разкриват нашата истинска връзка и приемственост със Средновековна България.

- Фактът, че сте дъщеря на именит художник като Светлин Русев, повлия ли върху избора ви на професия?

- Аз съм израснала в семейство на художници, сред картини и миризма на бои - и майка ми, и баща ми са художници, - това ми е дало много и като обща култура, и като отношение към света, но никога не съм имала някакви пориви за артистична самоизява. От ранна възраст се увличах от миналото и особено от археологията, дори 8-годишна правих самостоятелни "разкопки" в Созопол, от които още пазя парчета от гръцки амфори.