Северна Корея вдигна белия флаг на ядрения фронт и това е несъмнен успех на американската дипломация, въпреки че той бе постигнат чрез многостранни усилия. Завчера Пхенян предаде ядреното си досие от 60 страници на "шесторката", която вече пета година преговаря за ядреното му разоръжаване. Този формат включва пряко замесените в проблема Северна и Южна Корея, САЩ и Япония, както и посредниците Китай и Русия. Досието съдържа данни за ядрените инсталации и количеството плутоний на Северна Корея. Освен това Пхенян разруши охлаждащата кула на ядрения си реактор в Йонбьон и обеща да не подкрепя повече международния тероризъм.

В замяна Вашингтон обяви, че до 45 дни ще извади Северна Корея от списъка си на страните - спонсори на тероризма, и ще отмени санкциите си срещу нея в съответствие със Закона за търговията с врага.

Северна Корея започна ядрената си програма през 1986 г. още при "великия вожд" Ким Ир Сен. US президентът Бил Клинтън започна преговори с нея и през 1994 г. двете страни дори постигнаха споразумение - Пхенян се отказва от ядрената си програма, а Вашингтон му строи два реактора. Рамковият договор обаче си остана на книга. Ким Ир Сен почина, а синът му, "любимият ръководител" Ким Чен Ир реши да се ежи на САЩ. Той продължи с усилени темпове програмата и през 2003 г. дори извади страната си от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (което впрочем не бе нарушение на договора). Същата година обаче бе принуден да започне шестстранните преговори - натискът срещу него се засили, а и той реши, че покрай ядрената програма може да изтъргува ползи за едва дишащата си икономика. Диалогът вървеше на приливи и отливи. Най-критичната му точка бе през октомври 2006 г., когато Пхенян извърши опит с ядрено оръжие. Диалогът обаче не бе прекъсван, а през юни 2007 г. той буквално се отпуши. Тогава Пхенян получи $25-те млн. от сметките, замразени по искане на САЩ в банката "Делта Азия" в Макао. В отговор Северна Корея се задължи да предприеме действия, които доведоха до сегашната развръзка.

Ползата за Северна Корея е повече от видима. Страната ще излезе от изолацията, а включването й в световния оборот от стоки и капитали ще задвижи икономиката й. В хода на преговорите Пхенян е искал годишно по 2 млн. тона мазут и 2 млн. киловата срещу спирането на 5-мегаватовия реактор. Дали ще ги получи, не е ясно, но при всички случаи компенсации ще има.

Ползата за Вашингтон е, че ще има едно геополитическо главоболие по-малко и сега ще може да се мобилизира максимално по въпроса за ядрените амбиции на Иран.

Разбира се, по ядреното досие има и проблеми. В него няма данни за атомните бомби и САЩ искат тези данни. Има неизяснени въпроси около обогатяването на урана. Пхенян трябва да предаде плутония, който според различни данни варира от 30 до 50 кг - достатъчен за 6 ядрени бомби. Трябва също да разкрие дали е предавал ядрените си технологии на Сирия. Накрая трябва да позволи проверки дали е спрял всичките си дейности по създаването на ядрено оръжие.

В крайна сметка от това ще зависи дали САЩ ще премахнат останалите едностранни ограничения към Пхенян - примерно да деблокира активите на Северна Корея или на нейни граждани, които са замразени през 2000 година. От това ще зависи и по-нататъшното нормализиране на двустранните отношения, което определено ще е повече от полза за Северна Корея, отколкото за САЩ.

Развръзката по корейския случай автоматично "прави отправка" към Иран. Това обаче не означава автоматично прилагане на "модела Пхенян" спрямо Техеран. Първо, двете страни са с различни "габарити". С петрола си Иран е направо икономически гигант в сравнение със Северна Корея. Научният му потенциал е несравнимо по-голям. Страната има и по-голяма геополитическа тежест - от една страна, като регионална сила, от друга - като лидер на шиитския клон на исляма. Второ, налице са обективни барикади по пътя, който би довел Техеран до отказ от ядрената му програма. В Южна Азия вече има две нови ядрени сили - Пакистан и Индия. Това "олекотява" антиядрената политика на Запада срещу Техеран, който логично пита откъде накъде едни ще имат право на ядрено оръжие, а други не. Да не забравяме, че ядрено оръжие има и Израел - "смъртният враг" на Иран. Несъмнено, ако се върви по мирен път за озаптяване на ядрен Иран, това ще бъде многостранната дипломация. Но с кои участници, с какъв подход, дневен ред - това едва ли сега някой може да каже.