Представете си, че сте мъж на 63 г., работили сте здраво цял живот и сега идва времето за пенсия. Държавата обаче ви предлага бонус - ако продължите да се трудите и след пенсионна възраст (за жените тя е 59 г. и 6 месеца), всяка година трудов стаж след това ще ви се брои не за 3 г., както е в момента, а за 5 г. осигурителен стаж. Разбира се, това ще повлияе и на бъдещата ви пенсия. Ще отложите ли пенсионирането за след 2-3 г.?

Няма правителството, което да посмее да увеличи пенсионната възраст в предизборно време. Затова кабинетът реши да стимулира по-късното пенсиониране, вместо да го регламентира. През февруари бе увеличен процентът, който се полага за всяка година стаж след придобиване на право на пенсия. Така 1 г. работа след пенсионна възраст в момента е равна на 3 г. осигурителен стаж (при 1.5 г. преди). А от 1 януари 2009 г. стимулът се увеличава още повече и всяка прослужена година ще се брои за 5. Причината за тези маневри е добре известна - населението застарява, работещите млади продължават да са малко, а непрестанно увеличаващите се пенсионери заплашват да станат твърде много. Затова и синдикалисти, и работодатели са с двете ръце "за" стимулиране удължаването на трудовия живот, а социалният министър Емилия Масларова си постави амбициозната цел през 2015 г. средната възраст за излизане от работната сила у нас да стане 68 г., при 64 г. в момента.

"Предполагам, че от тази възможност ще се възползват хората от всички сфери, в които по принцип няма пречки да се полага труд и на по-зряла възраст. По-тежките професии обаче едва ли ще поискат да отложат пенсионирането си", смята зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Според него вероятно повече хора ще се възползват от новата възможност, защото откъсването от работното място и социалната среда се изживява драматично от мнозина - поне през първата година. Още повече че самите работодатели могат по този начин



да отложат с няколко години и обезщетенията,



които се дават при пенсиониране и които в някои браншове могат да стигнат 4 и дори 6 заплати.

От Федералния съвет на пенсионерите към КНСБ обаче не искат и да чуят за късно пенсиониране. "Това да караш народа, който е болен и изхабен, да работи още, не е социална политика", категорична е Цветанка Николова и настоява след пенсия да си почива и да гледа внуците си, както "правят пенсионерите по цял свят". "Как да искам да работя, като няма работа, къде е този глад за кадри", пита тя. "Ще има ли живи хора след 68-годишна възраст, у нас смъртността настъпва горе-долу тогава? А и кой ще остави на работа изтормозен човек на 63 г.? Знаете какви хора се търсят - на 25 г. и с 5 г. стаж", пита и председателят на организацията Росица Петкова. Според нея, за да накарат хората да останат по-дълго на работа, управляващите трябва да им осигурят безплатни рехабилитации и посещения в балнеосанаториум. "Мотивацията идва от стимулите, но те трябва да са адекватни", философски разсъждава и доц. Ангел Бобев от съвета.

За да има ефект от мярката, е важно да няма дискриминационни режими към оставащите след пенсионна възраст на работа - например да им се отнемат картите за градски транспорт или пък каквото и да е действие, целящо да им покаже, че те са оставени благодарение на волята на шефа, казва Пламен Димитров. И добавя, че и сега човек може да продължи да работи след пенсионна възраст, но това зависи предимно от работодателя му, на когото той едва ли не трябва да се моли. Затова зам.-председателят на КНСБ настоява да има гаранции, че и



двете страни няма да злоупотребяват с възможностите,



които имат - работодателите без причина (или пък по субективни причини) да пенсионират желаещите да продължат работа, работниците пък да настояват да не бъдат освобождавани, макар да са много ниско квалифицирани. Подобни гаранции могат да се заложат в колективните трудови договори.

Синдикатите засега отхвърлят опасността стимулите за увеличаване на работния живот да възпрепятстват навлизането на младото поколение на трудовия пазар. "Чисто математически погледнато, това е така, но огромният глад за кадри в момента и постоянното разкриване на нови работни места ще минимизират този математически знак", смята Пламен Димитров. Според него в случая става дума за т.нар. "позитивна дискриминация", при която намесата на държавата с цел изравняване на неравенствата се смята за приемлива.

Отлагането на пенсионирането има и чисто финансова полза. "Ако мъж на 63 г. със 100 точки, 37 г. стаж и индивидуален коефициент 1 се пенсионира на 1 януари 2007 г., пенсията му ще бъде 131 лв. Ако отложи обаче пенсионирането си с една година, вече ще получава 159 лв., т.е. с 28 лв. повече", обяснява зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. (При 1 г. равна на 5 г. увеличението вече нараства на 36 лв.). Само 4 лв. обаче се дължат на зачитането на последната година за 3 г., а около 24 лв. - на нарастването на средния осигурителен доход, казва Тебеян.

Тебеян е категоричен, че удължаването на трудовия живот е световна тенденция и е ефикасно средство за попълване на недостига от кадри. За да се случи то, според него не са излишни и други мерки, стимулиращи работодателите например да повишават квалификацията на служителите си, които са в предпенсионна възраст, тъй като



сега нагласата е да се инвестира само в младите



Добра мярка според него би била и затягането на условията на ранно пенсиониране, тъй като и сега продължава практиката все нови и нови категории работници да искат да им се даде право на по-ранно пенсиониране.

Социалното министерство вече подготвя мерки в тази посока. Те ще залегнат в нов план за действие и ще предвиждат стимули за работодателите да създават специални условия за възрастните служители - осигуряване на по-добри условия на труд за тях, по-гъвкаво работно време, повече здравни грижи, поемане на транспортните им разходи и др. "Може да се договори дори, че служителят няма да бъде уволняван, ако например закъснее малко за работа, тъй като е ходил на лекар", пояснява Елка Димитрова, шеф на дирекция в МТСП. Според актуализираната стратегия по заетостта удължаването на трудовия живот трябва да включва дейности, насочени към обучение и заетост, подобряване на условията на труд и опазване здравето на работниците. Държавата ще продължи да субсидира работодателите, които наемат хора в предпенсионна възраст по Националната програма "Помощ за пенсиониране". Ще продължи и насърчаването на бизнеса да наема безработни жени и мъже над 55 г. Целта е заетостта при възрастните от 55 до 64 г. да се повиши от сегашните 42.6% на 52% през 2015 г.

Добрите мерки на социалното министерство за удължаване на трудовия живот обаче могат да увиснат заради една-единствена възможност, гарантирана у нас с решение на Конституционния съд - правото човек да работи след пенсионирането си, като получава заплата едновременно с пенсията си. Кой ще избере да работи само за една заплата, след като може да получава същата тази заплата плюс пълен размер на пенсията си? По този въпрос отново се дебатира в края на миналата година по инициатива на Икономическия и социален съвет. Експерти препоръчаха да се търсят начини за по-продължително осигуряване и да се ограничи размерът на пенсията за работещите възрастни. Заради становището на висшите магистрати и тук засега единствената политика е тази на стимулите.