Забелязва се, че горещината винаги излюпва по някоя гадна новина. Сякаш някъде тайно са снесени някакви змийски яйца и щом се вдигне градусът - буквално, а често и само преносно, отровна твар чупи черупката и се плъзва в живота. Може да ви припомня как изглеждаше това в минали лета, но ще отнеме място. Въобще лятото не е сезон за наднормени вълнения, но въпреки това все нещо ще се случи. Някога в писателското кафене се подмяташе, че там пестят от климатици, защото се разчита на хладните писателски отношения. Днес в жегите не помага дори леденото презрение, което предизвикват нескончаемите издънки на власт и опозиция, на всякакви инстанции и институции, на всякакви деятели, водачи и обикновени самозванци.

Малко неочаквано в тази седмица се изнервяме на спорта. Правим го в малцинство, защото българският спорт повечето от нас са го отписали. Още повече че месецът бе зашеметяващо богат на истински спорт, на истинско състезание и тържество на майсторство и дух - телевизията бе големият стадион на лятото, забравихме дори, че българските стадиони са в руини. Имаше футбол, имаше хъс, сблъсък, драматургия. Както каза един гражданин: на европейското - футбол като за световно.

Лошата миризма дойде от българските щанги - противна, но позната, не я вдишваме за първи път. Понеже щангите нямат фен клуб, нито агитка, нито пък са вързани с "Кремиковци" (всъщност не са ли?) - скандалът почна да губи градус още на старта. Ще го замотат и замърлят заинтересованите лица - защото се оказа, че именно те са отговорните за него.



Тези, които трябва да отговарят, те задават въпросите



В България контрол и отговорност се покриват, нищо не излиза от семейството. Може би защото става въпрос за пет милиона, налети в тежката атлетика за един олимпийски цикъл. Както каза известна олимпийска шампионка: "Дали са им пари за скъпи хапчета, а те са купили от най-евтините." И става интересно къде е разликата между скъпите и евтините таблетки!

Интересно е също, че тези пет милиона са им дадени за ... единайсет спортисти. Защото други няма, оказва се. Но това е интересно за нас. Онези, дето ги гледаме от сутрин до вечер на екрана да разясняват всеобщата невинност, те си знаят.



Българинът вече не се разстройва от подобни золуми.



И това също е част от проблема. Кашата остава в периметъра на т.нар. спортна общественост, която при нас се свежда до официалната спортна администрация. И тя си я разрешава по своему. В една свястна държава след такава допинг афера спортните началства опразват канцелариите си още по тъмно. Тук те щели да мислят, да решават, да разследват. Вместо тях да ги разследват...

Та стигнахме до разследването. Има нужда. Крайно време е една такава афера да се разчепка до дъно. Ето работа за ДАНС, която се чуди какво да подхване в една такава честна и морална държава. Аз самият не гледам със смях на предположенията за диверсия, за химическа атака на конкуренцията, за вътрешна или дори външна манипулация - допускам такава мерзост, именно защото е мерзост. Нравите днес се развиха, нищо не трябва да се изключва. (Били им го пуснали в чая, подметна някой по телевизията.) И това е разследване за професионалисти. Точно по националната сигурност.

Както е за тях и аферата с ЦСКА. Не само защото и там сумите са седем-осем цифрени. А защото и там нещата се свеждат до стойности, които не подлежат на възстановяване. Прахосани са, продадени и злоупотребени нематериални достояния, които са част от националната мотивация на милиони българи. Човек като мен не надценява особено значението на физкултурата и никога не е споделял глупашкия патос на сравненията с опълченците от Шипка, когато е ставало дума просто за 11 потни мъже, забъркали умопомрачителен "бетон" пред собствената си мрежа. Но също не съм готов да приема разрушаването даже на подобни чудновати опори на самочувствието на онези от нас, които търсят причина да останат български граждани и да се посветят на нещо, което в съвременния свят отдавна не е достатъчно безспорно - своето отечество.

Подобни причини поколенията са намирали, но и на свой ред са създавали - най-вече по бойните полета, пък и в труда, в изкуството, в спорта също. Истината е, че много от тези опори на самочувствието и обикновения житейски, делничен патриотизъм други поколения пакостно и методично разрушаваха.



За дълго изчезна примерът на подвизи и достижения,



достатъчни да подхранват вдъхновението - и страстта дори! - да бъдеш добър българин. Така и днес някои мрачно съсипват онова, което за други е малка, необяснима, но достатъчна причина да харесват земята и народа си - шампиони, трибагреници, гол в последната секунда - защо не!

Затова настоявам, че всичко свястно, което се е създало и извисило сред нас, е предмет на националната сигурност. Че национална сигурност са и нашата воля и добродетели, нашите чувства и възторзи, дори нашите заблуди - ако са красиви. С това е сигурна държавата, не с невзрачните си институции, нито с тарикатите и калпазаните, които мрат да я издоят и разсипят.

И ако иска наистина да е сигурна - да разрови и да открие кой е сипал допинга този път. Иначе ние и този хап ще преглътнем, но той обещава куп странични последствия. Също като онова нещо в чая, само че по-сериозни...