Ау, какъв ден беше този четвъртък! Баба Дафина посегна на Бойко Борисов с яйце. Опозиционер вини премиера в конфликт на интереси. Управляващ топи президента, че звънял на задържан спонсор. Спонсорът пък шета като нестинарка из телевизора, за да ми каже, че Европа го вини всуе за далавери със САПАРД, той дори китайски зайци не е виждал. Тия искат импийчмънт на Първанов, но не знаят как става това. Ония пък настояват за оставка на кабинета, но за всеки случай го подпират да не вземе в суматохата да падне. В такъв ден ти иде да се захванеш с нещо по-спокойно, примерно, да спасяваш габровско езеро от пирани.

Всъщност,



всичко това са лакардии за политици



Истината е, че няма по-важно събитие от онова, което се точи от една година насам и е на път да бъде финализирано с гръм и трясък следващата седмица - на Европа й писна от безочието на властта в София и затова спира финансовото кранче към България. Един път ни предупредиха любезно, втори път ни се скараха строго, третия път направо ни замразиха... У нас никой не се размърда. Затова деликатните европейци не издържаха и почнаха да пишат докладите си не на неразбираем брюкселски жаргон, а в пряк текст с имена, фирми и ЕГН-та, та да няма загубени в превода - "измами с данъци и със субсидии, фалшификация на документи, пране на пари, корупция, незаконен внос в България и износ в ЕС..." И да ги пращат едновременно и на властта, и на медиите - за да няма скрито-покрито.

Все сме се излагали пред света, ама такъв срам още не бяхме брали. Вярно е, че в повечето от страните на ЕС има проблеми с усвояването на еврофондове, но сборът на спрените пари в България е по-голям от сбора на спрените средства във всички членки на ЕС взети заедно. Независимо дали ще ни спрат 500 млн., 600 млн. или 1 млрд. - ние вече сме рекордьори. Заради безхаберието на властта влизаме в историята на Европейския съюз. Не като най-бедната страна - бедността не е порок, а като най-крадливата!

Не зная в тази ситуация



какъв мотив ще намери мнозинството, за да остане на власт



През 2005 г. трите партии прегазиха всичките си предизборни клетви в името на една единствена цел - да вкарат страната в ЕС. Като си спомним докладите в предприсъединителния период и ситуацията сега, бързо ще се сетим, че не властта ни вкара в ЕС, а ЕС реши да ни прибере. По милост. По силата на някаква геополитика.

Когато Голямата Цел бе изпълнена, в София си намериха друго оправдание, за да останат на власт - с огромните средства от ЕС да застелят страната с магистрали, да възродят селското стопанство, да дадат шанс на предприемчивите и честните. Сега е ясно - пари скоро няма да има, магистралите ще заобикалят България, а предприемчивите и честните ще трябва сами да се оправят с банките и полуумрелите от глад крави. Затова ми е много любопитно каква ще е новата Голяма Цел. Защо ще останат на власт? За какво му е на Доган необезпечена финансово власт? За какво са му на Бойко Борисов предсрочни избори? Без пари кой ще "работи"?

Имаме голям излишък? Имаме, грънци. Още в деня, когато спряха европарите, управляващите почнаха да го харчат с широки пръсти. И ударно гласуваха едни 120 млн. лева да отидат за три пътя, чиито неслучайни изпълнители бяха избрани още същия ден! Днес сигурно вече парите са преведени. Такава светкавичност на българската администрация аз лично не помня. Ако продължаваме със същите темпове, ония 4 млрд. ще изчезнат за 60 секунди. Няма смисъл да питам защо миналата година, когато стачкуваха десетки учители и гладуваха хиляди пенсионери, аргументирано ни обясняваха, че излишъкът не можеше да се пипа, щото не е настъпил краят на годината и не се знае ще излязат ли сметките в хазната, а сега харчим милиони посред лято! Това го знае всяко хлапе! Та нали основната грижа на управляващите винаги е била да не останат спонсорите без пари. Преди тия спонсори богатееха с пари от бюджета, после се опитаха да трупат пари от ЕС, сега - явно пак от нас ще взимат. Както се казва, гладен спонсор няма. Няма и да има!

Затова изобщо не съм изненадан нито от факта, че цяла година правителството и Брюксел си говореха по развален телефон, нито че сега ДАНС ще разследва ОЛАФ за прекаленото й любопитство, нито че политиците ни се правят на мъжкари, отсичайки: "500 млн. евро? Не са проблем. Ще довършим проектите с пари от бюджета".



Такъв ни е манталитетът, балкански



И той е абсолютно несъвместим с европейския. Само един пример. Когато в Брюксел се усъмнят, че някоя фирма иска да ги преметне с братско рамо, те моментално спират парите до изясняване на ситуацията. У нас всички сделки са неособено морални, но пък са винаги законни. И плащаме като попове - на братя, на сестри, на братовчеди от първо до девето коляно, по права и съребрена линия... Такава е практиката, независимо коя партия е на власт. Затова елементарните неща, които Брюксел иска - ясни правила, прозрачни процедури, кадърни чиновници, контрол, минимум условия за корупция, за нашите управляващи са като неразбираема теория на Айнщайн. Та нали при една честна игра политическото рамо ще е излишно, комисионите - невъзможни, а спонсорите - гладни. Коя нашенска партия ще оцелее в такава среда? Никоя! И няма никакво значение дали министър ще е Гагаузов, Орешарски, Костов или Велчев. Докато важат тия правила, шуробаджанащината ще е държавна политика. А единственият шанс статуквото да бъде променено е безпощадна наказателна акция от ЕС. И много моля политиците да не използват гражданите за алиби, когато се опитват да убедят Брюксел да се смили над тях! Интересът на гражданите е политическата класа да се раздели с вредните си навици и да започне да работи в полза на обществото, а не на спонсорите си. Ако иска да остане или да дойде на власт. Заради тази цел си струва да прежалим няколко милиона евро.