В УНСС са най-високите заплати в сферата на висшето образование, съобщиха вчера от браншовия синдикат към КНСБ. В момента в икономическия вуз има на щат 489 преподаватели и 409 служители в администрацията. Средните им възнаграждения са съответно 1351 и 680 лв., обяви шефката на профсъюза доц. Лиляна Вълчева. Според представените от нея данни с добри възнаграждения могат да се похвалят и в Националната художествена академия, където преподавателите получават 1165 лв. Изненадващо добри са доходите и за лекторите на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" - 928 лв. средно брутно възнаграждение. Забележителен ръст има на заплатите в Лесотехническия университет, който преди беше на 18-о място по заплати. Сега преподавателите там получават 1081 лв. В СУ средните брутни възнаграждения за лекторите са 795 лв.

Най-ниски са възнагражденията в БАН, където работят 8400 души, от които 3719 са научните кадри. Там средната заплата е 538 лв. Научният състав получава 698 лв. средно на месец. Най-високи заплати получават старши научните сътрудници I степен - 1108 лв. Научните сътрудници III степен обаче взимат едва 411 лв. Получава се парадокс, че докторантите, чиито стипендии от 1 юли са 450 лв., получават повече от асистентите и младите учени, възмутиха се синдикалистите. Те смятат, че това ще отблъсне младото поколение от науката. Според синдиката само в 10 висши училища заплатите на асистентите са по-високи от стипендиите на докторантите. Профсъюзните активисти заявиха, че с по-ниски възнаграждения се оказват асистентите в бургаския университет "Проф. А.Златаров", ХТМУ, МГУ, техническите университети в Габрово и в София, Великотърновския и др.

Синдикатът настоява за въвеждане на минимален размер от 550 лв. на възнагражденията на асистентите и научните сътрудници. Така след данъчното облагане чистите им доходи ще бъдат колкото е стипендията на докторантите, сочат изчисленията на профсъюза. Оттам искат още вузовете с недостиг на средства за заплати да бъдат компенсирани от бюджетния излишък.



СЪКРАЩЕНИЯ

528 служители на БАН са заплашени от съкращения. Това са хора от администрацията, тъй като 12-процентното съкращение не бива да засегне учените от БАН. Според синдиката обаче имало шефове на институти, които не искат да изпълняват това решение. От профсъюза изразиха недоумение, че съкращенията за администрацията ще се прилагат и в академията на науките, но не и във висшите училища. Те възразиха и срещу доживотните пенсии за академиците в размер на депутатска заплата, ако останалите учени ще са с много ниски заплати.