"Около 20-25 млн. евро е годишният оборот, който генерира нелегалният пазар на антики у нас", съобщи Тодор Чобанов, археолог и експерт към Върховната касационна прокуратура на дискусия за проектозакона за културното наследство. Информацията потвърди и прокурорът Николай Соларов, по думите на който печалбата от незаконната търговия с ценности вече надминава дори тази от трафика на наркотици.

"Иманярите у нас са малко под 200 хил. души и дейността им е перфектно организирана и финансирана, след което става основа за пране на пари", заяви Соларов. За да се пресече тази практика, според него са нужни строги санкции, каквито в предложения проект липсват. "Притеснен съм, че между законопроекта и Наказателния кодекс няма връзка, глобите са направо смешни и на практика ще поощрят иманярите", смята той. "Вносителите, подтиквани от чужди лобисти, искат съвременната българска живопис да бъде изнасяна безконтролно зад граница", заяви и Чобанов по повод текста, според който творбите на живи автори не са културна ценност и могат да бъдат изнасяни без разрешение.

Законът за културното наследство, изработен от работна група начело с Нина Чилова, за пореден път бе подложен на унищожителни критики - този път от колекционери. "Държателството няма да стимулира колекционерите да покажат предметите си, а целта е именно да ги извадят на светло, да ги регистрират и държавата оттук нататък да ги контролира", заяви Чобанов. Според него това може да стане, както ни препоръчват и от Съвета на Европа - чрез еднократен акт на регистрация на находките, след което всеки нерегистриран да бъде преследван от закона. "Трябва обаче да има критерии - на кой ще се признае, че е собственик, и на кой не", смята Чобанов. Според него лица, за които например има оперативни данни в МВР, не бива да получат това право.