Обичайна практика на кризисно поведение е: преструвай се, че нищо не се е случило, отричай всичко, обвини някой друг. Още от началото на кризата с еврофондовете ние от НДСВ заявихме, че няма да вървим по този път. Някои от коалиционните ни партньори тръгнаха по него и вероятно от тях днес ще чуем как точно правителството на СДС въведе в Закона за концесиите прякото определяне на концесионер и твърде либералния чл. 16 от ЗОП, превръщайки тези закони във "врата у поле".

Ние няма да тръгнем по пътя на другия коалиционен партньор - ДПС, и се дистанцираме от думите на Ахмед Доган, че сме се заблуждавали, как европейските пари могат да се харчат по същата схема, както българските бюджетни средства. Ние сме дълбоко несъгласни с това и винаги сме твърдели, че и чуждите, и нашите пари трябва да се харчат по единни правила, гарантиращи отчетност и почтеност.

НДСВ ще подходи по точно противоположния начин. Приемаме доклада на ЕК като светнала червена лампа за минали, сегашни и бъдещи управляващи.

Откъде започва анализът? От най-тежките корупционни практики, започващи със загуба на най-много пари: пътния фонд и земеделските пари. Катарзисът ни трябва да започне с ясно обяснение и признаване на съществуващата вече 10 г. корупционна схема на анексите. Системата е така добре функционираща и сраснала се с местната и централната администрация и политическия елит, че само външни фактори могат да я поставят под контрол.

НДСВ не успя да се пребори с родните ни пътни олигарси, които чрез медиен и политически натиск разрушиха концесията за магистрала "Тракия". Концесия, при която банките, осигуряващи кредита, щяха стриктно да следят за разходването му - без анекси, а с неустойки и срокове. "Батко" и "татко" нямаше да имат значение. НДСВ успя поне в друго, че вкара България в обсега на публичния контрол на ЕС на 1 януари 2007 г. На какво сме свидетели сега? Този евроконтрол ни каза в пряк текст - махнете "батко" от пътния фонд, искаме ясни и открити процедури, без анекси с неустойки, а със срокове и отговорности.

Какво подсказват тогава родните ни пътни олигарси? Стават евроскептици. За какво ни е ЕС? Имаме си бюджетен излишък, ще си строим с него - с анекси по нашенския стар и сладък начин, "контролирани" от някой друг "батко", а не от "алчните португалски банки" или от онези "педанти" в Брюксел.

НДСВ не отговаря за земеделския сектор, но е длъжно да предупреди за проблемите и да помогне за решаването им. Надписването и двойното регистриране на земя, за да се получи евросубсидия, са се превърнали в ендемичен проблем в някои райони на страната, например Кърджали. Процентът на "надписана" земя в ЕС е 2%, а у нас в някои райони - над 30 %. И всичко това става под "зоркия" контрол на областните служби "Земеделие и гори", и дори с помощта им. Не се извършва актуализация на поземления фонд. Не се въвежда контрол върху 100% от тези рискови райони. При евентуално спиране и на плащанията за единица площ наред с недобросъвестните ще "изгорят" и добросъвестните заявители. И злоупотребите в пътния фонд, и тези в земеделието винаги водят до подозрения за политическо "крило", "чадър" или "рамо".

Битката за концесията на магистрала "Тракия" загубихме. Резултатът е - магистрала няма, ще строим с "батковци", олигарси и анекси. Битката за оставането ни в Европа с добри пътища и земеделие трябва да спечелим. Всички чухме в Банско Симеон Сакскобургготски да казва, че коалицията е трайна. Но ако не се вземат нужните мерки, Симеон Сакскобургготски може да добави, че тя не е безкрайна.