"Имам малка фирма, в която работят 4 човека. Изработваме и монтираме, включително поправяме врати, метални съоръжения и други подобни. В процеса на работата един от работниците счупи инструменти (бургии) и повреди бормашина и други инструменти, които са мои, т.е. на фирмата. Повредите настъпиха в резултат на невнимание от негова страна в хода на работата, въпреки че е подробно инструктиран как се работи с тези машини. Вредата за мен е около 200 лева. Наложих му ограничена имуществена отговорност, но като разбра за това, той прекрати трудовия си договор. Договорът бе сключен с изпитателен срок в полза и на двете страни и срокът не беше изтекъл. Мога ли да реализирам имуществената отговорност?"

Пита М. П. от Пазарджик



Имуществената отговорност е уредена в членове 203-212 от Кодекса на труда (КТ). Ако трудовото правоотношение съществува, то тази отговорност се определя и реализира чрез заповед на работодателя. Законът изисква заповедта да се издаде в 1-месечен срок от откриване на вредата и да се връчи на отговорния работник/служител. Ограничената имуществена отговорност е в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, ако е причинена по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Такива са изходните данни и в конкретния случай .

След връчването на заповедта работникът може да я оспори. Това той може да направи писмено в едномесечен срок от момента на връчването.

Ако заповедта не е оспорена, работодателят може да разпореди удръжка на дължимата сума от трудовото възнаграждение.

При удръжката обаче следва да се спазва Гражданския процесуален закон - чл.341. Според текста, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа както следва:

а) ако лицето получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6 част, ако е с деца, които то издържа;

б) ако получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5 част, ако е с деца, които то издържа;

в) ако получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4 част, ако е с деца, които то издържа;

г) ако получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3 част, ако е с деца, които то издържа;

д) и накрая ако лицето получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част. Във всички тези случаи месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.

Ако заповедта е оспорена, то тогава работодателят има само една възможност да предяви иск в съда и по този ред да събере възможната сума.

В нашия случай обаче трудовото правоотношение е прекратено преди да е било възможно да се реализира едната от двете описани възможности.

В подобни случаи, според чл.210, ал.5 КТ, т.е. когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по описания по-горе ред, въз основа на заповедта на работодателя по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл.237, б."з" ГПК) се издава изпълнителен лист и по пътя на изпълнително производство определената от работодателя имуществена отговорност може да бъде реализирана.