За принудителните медицински мерки (ПММ) трябват да се разяснят няколко неща: спрямо кои лица могат да се предприемат такива мерки, какви са видовете ПММ, по каква процедура става тяхното постановяване. В това отношение значение имат разпоредби от Наказателния кодекс (НК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Принудителни медицински мерки могат да се постановят спрямо три групи лица:

Първо, по отношение на лице, което е извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост. Т. е. тук невменяемостта е била налице към момента на извършване на деянието (действие или бездействие, което е общественоопасно). Състояние на невменяемост е налице, когато едно физическо лице не може да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Причина за невменяемост може да бъде: умствена недоразвитост; продължително разстройство на съзнанието; краткотрайно разстройство на съзнанието.

Второ, по отношение на лице, изпаднало в състояние на невменяемост преди постановяване на присъдата. Т. е. в тази хипотеза към момента на извършване на деянието лицето е било вменяемо, но по време на наказателното производство е изпаднало в невменяемост.

Трето, по отношение на лице, изпаднало в състояние на невменяемост през време на изтърпяване на наказанието. В случая лицето е било вменяемо както към момента на извършване на деянието, така и към момента на постановяване на осъдителната присъда (т.е. към момента на осъждането), но в хода на изтърпяване на наказанието е станало невменяемо.

Принудителните медицински мерки са три вида и са изброени в чл. 89 и 90 от НК:

1) Предаване на близките, ако поемат задължение за лекуване на лицето под наблюдение на психоневрологичен диспансер.

2) Принудително лекуване в обикновено психоневрологично заведение. Тази мярка се налага спрямо душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред (чл. 90, ал. 1 от НК).

3) Принудително лекуване в специална психиатрична болница или в специално отделение на обикновено психоневрологично заведение. Тази мярка се налага спрямо душевно болен, който с оглед психическото си състояние и характера на общественоопасното деяние се явява особено опасен за обществото и за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние (чл. 90, ал. 2 от НК).

Предложение за прилагане на ПММ прави районният прокурор. Преди това прокурорът назначава експертиза и възлага на следовател да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието, а също дали този човек представлява опасност за обществото. Следователят изпраща събраните материали на прокурора със заключение.

Предложението на прокурора се разглежда от районния съд по местоживеене на лицето. Когато намери, че са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание, районният съдия насрочва заседание. В останалите случаи той внася делото в разпоредително заседание. На разпоредителното заседание се изслушва заключението на прокурора, след което съдът прекратява делото или го насрочва за разглеждане в съдебно заседание.

Протичането на съдебното заседание е регламентирано в чл. 432 от НПК. За заседанието се призовават: лицето, спрямо което се иска налагане на ПММ; неговите родители, настойник или попечител, както и пострадалият от общественоопасното деяние. Задължително е участието на прокурор и защитник. По изключение може да не присъства лицето, спрямо което се иска прилагане на ПММ, ако неговото здравословно състояние е пречка за явяването му. Във всички случаи съдът е длъжен да изслуша заключение на експерт-психиатър.

Съдът заседава в състав от един съдия и се произнася с определение. Горепосочените лица могат да подават жалби, а прокурорът - протест, в седемдневен срок от постановяване на определението. Ако отмени атакуваното определение, втората (въззивна) съдебна инстанция е длъжна окончателно да реши спора.

Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага заради настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване. За целта съдът се произнася в съдебно заседание, след като се вземе мнението на съответното лечебно заведение и след изслушване заключението на експерт-психиатър.

Във всички случаи след изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение, съдът се произнася служебно за продължаване, заменяване или прекратяване на принудителните медицински мерки. Преди изтичането на този срок съдът може да замени или прекрати лечението само по предложение на прокурора.