Непосредствено преди разпадането на бивша Югославия външният дълг на социалистическата федерация бе 16 млрд. долара, което, приравнено в евро, прави около 14.5 млрд. Към настоящия момент външният дълг на държавите, които се родиха една след друга на територията на бившата югофедерация, възлиза на 95 млрд. евро. Във въпросната сума са включени и задълженията, натрупани по времето на тоталитарния режим на покойния югославския диктатор Йосип Броз Тито, който еднолично се разпореждаше във федерацията от 1945 до смъртта си през 1980 година, отбелязва хърватският икономически в. "Пословни дневник".

От бившите югославски републики Хърватия има най-голям външен дълг. Той възлиза на около 35.3 млрд. евро. На второ място се класира приетата през 2004 година в ЕС Словения, чиито задължения са в рамките на 30.7 млрд. евро. Третото място е за Сърбия, която има да дава 18.6 млрд. евро. В тази сума обаче не са включени парите, които трябва да плаща за Косово, след като бившата автономна област скъса връзките си със Сърбия и провъзгласи през февруари т.г. своята независимост, отбелязва изданието. Останалите ексрепублики от разпадналата се федерация - Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония, имат задължения, респективно от 5.3, 2.5 и 2.4 млрд.евро.