Защо за Косово може независимост, а за Абхазия - не? Защо за Южна Осетия може, а за Чечня - не? А за Кърджали и Разград кога ще заможе?
На пръв поглед е така, освен ако не се поинтересуваш точно за какво става дума:
Косово - 90% албанско население, винаги са искали да са извън Сърбия, почти никакво смесване на етносите за близо век. 1989 г. им отнемат автономията и следват повече от пет години на масови мирни протести. Албанските терористи се появяват чак 1996 г. и си остават малобройни, зле организирани и без модерно оръжие. Слобо опитва да реши косовския проблем като изгони албанците в Македония и Албания. Ако НАТО не го беше озаптило, планът му щеше да успее.
Абхазия - През 1989 г. почти половината население е грузинско. Няма такова рязко етническо разделение като в Косово. След излизането на Грузия от СССР Абхазия ефективно се самоуправялва е всичко е спокойно до свалянето с преврат на първия грузински президент Гамасахурдия, идването на власт на Шевернадзе (уж съветски человек) и приемането на конституцията от 1921 г. (все едно грузинската Търновска конституция). В отговор абхазците (които са много по-малко от грузинците) обявяват независимост. Грузински сили влизат в Сухуми, от където са изгонени след няма и година с... тежък артилерийски обстрел (на братския абхазки народ е подарено тежко въоръжение, каквото грузинците нямат) и... подръжка с бойна авиация (една ръка и от братската руска армия). Шевернадзето едвам успява да избяга. Абхазците избиват най-малко десет хиляди грузинци и изгонват около двеста хиляди. Тия дни покрай руската мироопазваща операция успяха да изгонят още седемстотин.
Моето лично мнение е че след случилото се нито Косово може да се върне в Сърбия, нито Абхазия - в Грузия. Албанците в Косово трябва да получат независимост, понеже няма друг начин да се върви напред. Тая независимост разбира се не няма да е безусловна. От тях ще се иска да зачитат правата на сърбите в Косово, да им гарантират представителство в парламента, сръбският език да се ползва като официален поне в общините със сръбско насление. Ако това не стане, ще има намеса в защита на сърбите и Косовска Митровица и околността ще се върнат на Сърбия.
Вече е прекалено късно да спасяваме грузинците в Абхазия - закъсняхме с петнадесет години. Това обаче не значи да се примирим и да признаем "независима" държава, близо половината от чието население е било прогонено със съдействието на чужда сила. Не може да има никакъв диалог с т. нар. "абхазко правителство", освен за завръщане на бежанците и гарантиране на техните права. Понеже това няма да стане, въпросът за статутът на Абхазия ще бъде оставен за неопредлено бъдеще, вероятно докато се сменят няколко поколения. Дотогава за международната общност Абхазия трябва да си остане окупирана част от Грузия.
Южна Осетия: Сходно положение с това на Абхазия, обаче в много по-мек вариант. Грузинските войски бяха изгонени от автономната област от превъзхождащи ги военно сепаратисти, обаче до жестоко етническо прочистване и геноцид като е Абхазия така и не се стигна. Грузинците бяха около една трета от населението и голяма част от тях си останаха след подписването на примирието 1993 г. и идването на "миротворците", което се дължи на факта че части от Южна Осетия си останаха под грузински контрол. Това до този месец, разбира се, след "мироналагащата операция" грузинците вече са прочистени и от Южна Осетия.
В случая не става дума за обявяване на "независимост", а за директна анексия на територия от Русия.
Чечения: Руското Косово - до 1989 г. Чеченците винаги са мразили руснаците в червата (мразят ги и сега) и се възползваха от разпада на СССР да се отърват тях. Платиха много висока цена, но успяха. За няколко години Чечения беше де факто незавсима, макар и да не беше официално призната от никого. За съжаление се оказа че чеченците засега не могат да управяват независима държава. Първо - оказа се че не са единни и сбиха се помежду си също като афганистански муджахидини след изгонването на съветския "ограничен контингент". В борбата за вътрешна власт почнаха да плячкосват в съседни републики и да взимат заложници за откуп. За капак басаевци тръгнаха да освобождават и Дагестан. Днес в Чечения на власт са тези кланове, които са се съгласили да слушат Москва в замяна на подкрепа срещу другите, които не си плюха на суратя. Тъжен, но логичен резулат и урок за косоварите.
Редактирано от - Oraсle на 16/8/2008 г/ 12:21:09
Русия според вас не е демократична страна и подобни действия там са очаквани - те Каспаров го изблъскаха веднъж от тълпата и му сложиха белезници та пропищя света , но Грузия е демокрация от западен тип, преслушайте я ! 
