Нека в самото начало на този коментар направя особено важно уточнение: няма и не бива да има български политик, който да подкрепя сепаратизма и погазването на международното право. Защото разоръжена държава като България, управлявана от продажни и посредствени политици, е особено уязвима от вируса на сепаратизма и от липсата на международен правов ред.
От историческа гледна точка вероятно Южна Осетия и Абхазия са по-близо до Грузия. Но от позицията на днешните реалности, 90 процента от населението в тези два анклава е с руски паспорти. Което не означава, че абхазците и осетинците са етнически руснаци. Но грузинската бежанска вълна след 1992 г. намали до критичен минимум грузинците в Южна Осетия и Абхазия. Това са жестоките реалности, които Тбилиси не приема, но няма потенциала да промени.
В момента демографската ситуация в Южна Осетия и Абхазия наподобява положението в Косово през 60-те години на миналия век. Тогава сръбските власти трябваше да признаят с горчивина: в резултат на високата раждаемост сред косовските албанци, съпроводена от неконтролируем механичен прираст (поради хилядите емигранти от Албания), както и поради масовото изселване на косовските сърби, последните паднаха до критичното ниво от 200 хиляди души. Същевременно албанското население в Косово достига внушителната цифра от 2 милиона. При такава демографска пропорция историческите аргументи са предимно музеен експонат.
В последните дни западната преса помества десетки анализи, в които се повтаря една и съща истина. В испанските и френските издания тя е изречена така:"Както трябваше да се очаква, западните политици, които неотдавна със сляп ентусиазъм подкрепиха последния етап от разделянето на Сърбия и независимостта на Косово, станаха свидетели на първите (а вероятно не и последните) резултати от собствената си безотговорност. Жителите на Южна Осетия решиха: щом може да се променят границите по етнически принцип на Балканите, защо това да не се случи и в Кавказ? Още повече че съществуващата ситуация бе драматизирана от самото правителство на Тбилиси, което без никаква предшестваща провокация реши да наруши мирното споразумение, подписано през 1992 г., и да нахлуе с огън и меч в регион, по-голямата част от населението на който не желае да бъде част от грузинската държава.
Би трябвало да се очаква, че онези, които така яростно защитаваха правото на косоварите на самоопределение и отделяне от Сърбия, ще проявят същите чувства към жителите на Южна Осетия. Но не: този път главен приоритет се оказа запазването на териториалната цялост на Грузия в сегашните й граници. На какво се дължат тези двойни стандарти? Или има добри и лоши сепаратисти?..." ("Ел Паис"
Вече 19 години президентите Горбачов, Елцин, Путин и Медведев задават един въпрос на САЩ: защо форсирате разширяването на НАТО на изток, след като бе разпуснат Варшавският договор? Не е ли това изграждане на военен обръч около руската федерация, прикриван с празни фрази за "колективната сигурност след Студената война" и "евроатлантическите ценности"?
Към западната провокация с име "НАТО" сега се прибавят и трите спорни букви "ПРО". Става дума за противоракетната система на САЩ, която ще се изгражда в Чехия и Полша. По-точно - радарните станции на американската система ще са в Чехия, а десет ракетни комплекса ще се базират в Полша. Броени дни след началото на руско-грузинската война Варшава обяви, че ще подпише договора за ПРО със САЩ. И за най-невежия политик по света е ясно: ПРО на Джордж Буш е насочена не срещу Иран, а против Русия. При това положение Русия е поставена до стената - тя трябва да преглътне и независимостта на Косово, и ПРО, и разширяването на НАТО, което планира да обхване Грузия и Украйна. Последното е откровена провокация. Защото е непонятно какви цели ще има НАТО в Украйна, когато разположи свои бойни части на украинско-руската граница? Логично е да поставим същата въпросителна и по отношение на Грузия. И отговорите на двата въпроса са категорични - НАТО се разширява на изток, за да постави Русия в геополитическо обкръжение и за да контролира петролните и газови находища около Каспийско море, както и съответните тръбопроводи. Подобен непропорционален натиск на мощен военен пакт, оглавяван от суперсилата САЩ, провокира непропорционалния руски отговор срещу Грузия.
В следващите месеци ще наблюдаваме с тревога дали не се задава захлаждане в отношенията Русия-САЩ и Русия-ЕС. И още нещо тревожи - могат ли страните-членки на НАТО да се окажат във война с Русия, ако Грузия (под ръководството на Саакашвили) влезе в съюза? Само теоретична ли е възможността Украйна да въвлече НАТО в конфликт с Русия, ако конфронтацията между Москва и Киев за руския черноморски флот ескалира?
Опасното за страни като България е дали одържавеният косовски сепаратизъм (засега неуспешно копиран в Кавказ) няма да бъде последван от провокирани отвън етнически конфликти, водещи до прекрояване на границите в европейския югоизток? Дали в надпреварата за обсебване на богатите на петрол и газ територии (както и т.нар.транзитни страни) САЩ и Русия няма да прегърнат принципа на националното самопределение, а държавният суверенитет да се обезличи и така да се заличи от международното право? И което е особено важно - ще има ли Европейският съюз съгласувана външна политика и собствени въоръжени сили, които ще го превърнат в модерна империя, успешно конкурираща САЩ и Русия?
Докато армията на ЕС е НАТО, а външната политика на Брюксел се чертае във Вашингтон и съобразява с Москва, Европейският съюз ще е колос на глинени крака. А васални страни като България ще се ползват само за американски бази и руски тръбопроводи.