|
19 Август 2008 22:55
брой 1 вестник АТАКА - 2005г. ...четете и следващите г-н Б.Б.!!!
планът "Баязид-2"
Как българите станаха турци
от Димитър В. Аврамов
Сред примитива на политическите нрави у нас особено потърпевшо се оказа красивото, но твърде злощастно в тукашните ширини понятие "демокрация ". Петнайсетгодишните усилия на нейните преторианци и гръмки защитници завършиха с блестящото й окарикатуряване. Докато флиртът между БСП, НДСВ и ДПС превръща демокрацията в бездарен фарс, терорът срещу българите в т.нар. смесени райони става все по-арогантен. Джамиите никнат като гъби, а децата на българо-мохамеданите сричат буквите на непонятен за тях и родителите им турски език и с неукрепнала ръчица вписват в тетрадките си поредната диктовка: "Моята родина е България, но най-обичам Турция!"... Цели области в страната, на юг и на север, стават заложници на пълзяща автономия и етнорелигиозно обособяване в угода на чужди великодържавни интереси.
Втренчени в своите лични и корпоративни интереси, псевдодемократи и посредствени политически комедианти обявиха, че връщане назад няма - Европа на колене иска ръката ни и поведоха просълзената публика към... Босфора. Други, встрастени в любимата си щраусова поза, забравиха, че никой народ не може да бъде заблуждавай вечно. И докато стоят с главата в пясъка, истината изтича като пясък - намира пролуки във всички посоки и механизмите на зле конструираната машина за манипулиране на обществото започват да блокират.
Днес у нас е в ход планът "Баязид-2" -
второто потурчване на България
Зад името на печално известния у нас османски завоевател се крие десетилетна многопосочна стратегия за разгром на българската държава и откъсване на големи части от бившия Дунавски вилает в полза на югоизточната ни съседка. Основите на тази стратегия поставя създателят на светска Турция - Мустафа Кемал, по-известен с прозвището Ататюрк (баща на турците).Политическата му кариера е стремителна. През 1912/13 г. той е военен аташе в България. След края на Първата световна война е пряк участник в освобождаването на турски територии от окупационните части на победилите държави. Помагат му значителни по численост кюрдски отряди. Следва Севърският договор (1920 г.), който признава на кюрдския народ правото на автономия и възможност да създаде своя държава.
На 29 октомври 1923 г. Меджлисът избира Мустафа Кемал за първи президент на републиканска Турция. Същата година, след задкулисни игри на великите сили и Анкара, е сключен Лозанският договор, който анулира клаузите на Севърския и кюрдският вулкан избухва. Серия въстания разтърсват републиката, която ще се окаже по-безмилостна от империята. През 1925 г. британският военен аташе - Армстронг, пише ужасен до своето правителство в Лондон: " Страданията на българи и гърци по време на османското владичество бледнеят пред зверствата на турската армия в кюрдските региони"...
Това е армията на обожествявания в Турция реформатор Мустафа Кемал! Той налага господстващата и до днес в страната агресивна спрямо съседните страни доктрина кемализмът, чийто основен принцип е турският национализъм. Тази идеология е пряко свързана с постулатите, обявени от бащата на пантюркизма Зия Гьокалп: една държава - един народ - една нация. В тон с тях Ататюрк ще каже: "Нужно е да заявим на нашите съотечественици - християни и евреи: нашата партия счита и тези граждани без съмнение за турци"... През1924 г. е създадена и първата републиканска конституция. Нейният член 88 е категоричен - всеки гражданин на Турция е турчин. По-късно (1934 г.) ще бъдат приети и т.нар. СС-закони. Названието им идва от първите букви на две понятия: сюргюн (депортиране) и сойкъръм (геноцид). По силата им инородното население се прогонва от родните места и се заселва сред компактни турски маси, за да бъде асимилирано. Същата година се променя и именната система - фамилните имена стават турски, без разлика на етноса. Така умишлено се заличават именните системи на всички нетурски народности. Основен метод за прилагането и на този закон е насилието.
Преди няколко години доморасли туркофили лансираха идеята да построим у нас паметник на Ататюрк - навярно умилени от сантименталната му връзка с една българка в София. Но забравиха, или не знаеха, че като военен аташе той не си е губил времето да се захласва само по красивите очи на българката, а е шпионирал държавата ни тотално. По-късно ще използва опита си от секретната мисия, за да създаде "Нова разузнавателна програма", директно насочена срещу България. Разработката му се прилага и до днес, тя ляга в основите на
стратегията, наречена със събирателното име "Баязид-2"
Ще се появи и доктрината за т.нар. "външни турци" - също част от експанзията срещу бившия Дунавски вилает. В ход влиза и теорията за турско-ислямския синтез - опасна симбиоза между имперския националшовинизъм и исляма. Етносът се идентифицира с религията, целта е помаците да се откъснат от българския им корен, а турскоезичното население да се превърне в пета колона на Анкара. Първата задача на кемалистите е да преиначат истината за неговия произход. Историческите факти трябва да се заличат, а изследванията на десетки наши и чужди учени, дипломати и експерти по балканската проблематика - изпратени в забвение. Масирана дезинформация залива общественото мнение у нас и в Европа, пропагандната машина на Анкара настойчиво проповядва фалшивата теза за "турска колонизация" на завладените български земи.
Срещу нея в различни периоди се изправят видни имена на европейската наука: проф. д'Отрив, Емануел фон Рьослер, В. Пресел, д-р Алард, П.Гейсман, Ф.Курганов. Мюсюлманите в България, твърдят те, "нямат турски произход, те са част от ислямизирано местно население". През 1840 г. изтъкнатият френски учен Ами Буе ще каже: "Мюсюлманите в Европейска Турция са почти винаги славяни или албанци". По-късно Иречек ще го допълни: "Хората в Североизточна България по начало са българи, потурнаци по вяра и език".
До същите изводи ще стигне в доклада си и Международната комисия за разследване причините за балканските войни, известна като Карнегиевата анкета. В други времена насилствената ислямизация на българите ще признае и турският историк Шефкет Айдемир. "Тази идея, пише той, възниква в резултат на политиката на османската върхушка за претопяване на населението от поробените земи. Още от 1362 година с приемането на закона "Пенджик" ислямизацията придобива характер на държавна политика". Други изследователи ще докажат, че мюсюлманите в Лудогорието са хора "калъч-качкън". Т.е., за да се спасят от ятагана на завоевателя, приемат исляма.
Сред многото свидетелства има и един уникален документ статията "Турция, минало, настояще и бъдеще", чийто автор е бившият управител на Дунавския вилает, а после велик везир Мидхад паша. Тя е публикувана на 8 юни 1878 г. във френското научно списание "Журнал д'Ориан", по-късно е преведена на английски за лондонското издание "Деветнадесети век". Ето какво пише високообразованият Мидхад паша: " След като управлявах много години Дунавския вилает, ще изкажа някои съображения за Румелия и България. Най-напред трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва обикновено.
Това са потомци на тези българи, обърнати към ислямизма
по време на завладяването и в следващите години. Това са деца на същата страна, от същата раса, от същия корен. Има между тях такива, които говорят само български"...
Мустафа Кемал знае това и е наясно, че стратегията за разложение на българската държава налага нова политика. Негови са думите: "Тези земи са били наши и пак ще бъдат наши. Дедите ни са стигнали до там със силата на оръжието, а ние ще стигнем със силата на културата и напредъка". Ататюрк е наясно също, че един от механизмите за дестабилизиране на нашата страна е турцизирането на българо-мохамеданите. Сред тях, обаче текат опасни за експанзионистичната политика на Анкара процеси.
През 1912 г. започва масовото им покръстване. Доброволно, неинспирирано от властите възраждане, връщане към християнството и родовия корен. Невероятен изблик на българщината, истинско народно движение, което обхваща Родопите, селищата в Ксантийско, Неврокопско, Разложко, Дойранско, Горна Джумая и др. За около половин година 200 хиляди българо-мохамедани приемат наново вярата на дедите си. Както основателно отбелязват редица изследователи това е "велик национален акт". Уви, само след няколко години е погребан от късогледата и безотговорна политика на д-р Васил Радославов и ръководената от него Либерална партия. Заради конюктурни политически сметки и гласовете на неколцина турскоезични депутати, той анулира покръстването и възстановява турско-арабските имена на помаците. Безумието на Радославов, в друга форма, ще повторят и българските политици след 1989 г. ...четете и следващите г-н Б.Б.
|
Общественикът от Якоруда Живко Сахатчиев: Първанов лично поощрява турцизацията на Родопите 
