19 Август 2008 01:10
Десните все едно че продават... кожуси на екватора или... фракове, докато потребителите просто искат къси панталонки. Ценностите пък на десницата си остават "терра инкогнита" за съвременния масов потребител на политическа конфекция. Макар че по същество тези ценности са най-нормалното, най-близкото до обикновения човек светоусещане, нашите десни политици с говоренето си правят така, че този човек си остава абсолютно безчувствен спрямо тях. Нещо повече - такъв тип говорене отблъсква, а не приобщава. Ето че стигнахме до падението говоренето на Б. Борисов да бъде припознато за "дясно" (и дори, забележете, в самата Европа!), докато най-големите десни политици неизбежно са застрашени да отидат - заради дефекти в комуникацията - в музея, в архивите.
Затова се налага да се предизвика и преживее коренна промяна на начина на говорене и на общуване с редовия избирател. Дясната политическа философия у нас така и не си изобрети подходящ, адекватен начин на говорене. Нашите десни вече близо две десетилетия продължават да говорят с езика на някакви... марксисти-опортюнисти. Същите клишета, същите "мисловни схеми", но само дето са наопаки, със знак "анти". Така повече не бива да продължава. Видя се, че повече така не може.
Това, че у нас имаме около 100 000 твърди носители на дясната политическа философия съвсем не е малко - аз, признавам си, мислех, че вече са и по-малко. Тия хора обаче трябва да заговорят - отхвърлили всякакво теоретично, интелектуално, личностно и прочие високомерие и усещане за "избраност", за превъзходство - значи те трябва да заговорят на най-прост, разбираем, естествен, човешки и популярен език. Не е нужно да се правят на "учени", на "важни", на "духовно извисени", напротив, трябва да се разкриват по най-естествен и непринуден начин. Това е цяло изкуство. Дясната част на политическата класа допусна непростимия лукс да се херметизира и да говори само с една нищожна част от обществото.
И така остави безкрайно кухи популисти да съблазняват с тъпотиите си изоставения електорат. Сега трябва да се приучи да разговаря с "човека от народа", с угрижения, оставен на произвола, безкрайно лъган и подценяван най-обикновен човек. Който не иска високомерни "наставления" и "поучения", не иска да го мъмрят и укоряват за безсмислието му, а иска просто да чуе човешка приказка, иска да разговарят с него най-човешки.
Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде. Погледнете как говори Саркози, направи ли ви впечатление как просто и разбираемо говори интелектуалец от неговата класа? Погледнете как говори Меркел. Говорят най-човешки и абсолютно разбираемо. Така говорят истинските интелектуалци - а такива са обикновено десните политици. Такива са добрите политици: вижте, прочетете как е говорил Чърчил. Как говори Тачър, как говореше Рейгън. Усещате ли си грешката? Не трябва да се говори псевдоинтелигентски, защото надутото говорене издава личностен дефицит.
Истински умният човек не допуска другите постоянно да усещат неговия ум, той не ги дразни с неприкритото съзнание за това колко е умен. Той не допуска да ги дразни с манията за това колко е образован, “начетен”, “извисен” и пр. Иска се да се говори нормално, човешки, разбираемо, открито, просто, ясно, пределно честно - това е формулата, по която нашата десница ще накара хората да се вслушат в нейните приказки. Само чрез такова говорене ще блесне лъжливостта, празнотата и измамността на популисткото говорене. И само така десните ще могат да си възвърнат доверието.
Ето че проблемът на десните се оказа… лингвистичен и… комуникативен. Но точно затова - съдбовен. Езикът, на който разговаряме, бидейки човешки същества, трябва да бъде човечен - нима е толкова трудно да се разбере това? В политиката това е най-важното, от което следва всичко останало. Иска се смяна на стила на говорене - и тук аз виждам главният проблем… copy/paste
|