Искам да бъда информиран дали мога да лиша сина ми от наследство след моята кончина. Случаят е следният. Апартаментът, който построихме със съпругата, е записан на двамата. След кончината на съпругата, нейната част бе разделена между единствения ни син и моя милост. Мога ли аз да го лиша от моята собственост и по какъв начин, за да не може да оспори това мое решение, след като той не се ангажира за моето оцеляване, тъй като съм болен с напреднала възраст 76 години.

Гроздан Грозданов



За съжаление често употребяваната реплика "ще те лиша от наследство", ако направиш еди-какво си или пък не направиш нещо друго, не е нещо много възможно според българското законодателство.

Действащият в момента Закон за наследството (ЗН) e приет в далечната 1949 г. За разлика от много други стари закони той е променян малко - само 8 пъти за всичките близо 60 години, откакто е в сила. Нещо повече. Изобщо не се подготвя нов вариант или пък някакви съществени промени в действащия закон. Просто той се счита за сравнително стабилен и добър.

Една от направените поправки обаче има важно значение за отговора на конкретния въпрос. През 1992 г. в чл.14, ал.1 в ЗН бе записано, че всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Това правило създава впечатлението, че всеки може безпроблемно да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. И примерно да лиши някое от децата си от него.

Това обаче изобщо не е така. Защото още втората алинея на чл.14 указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците".

Тази законодателна реплика е важна по няколко причини. На пръв поглед тя указва, че всеки човек може приживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите, имотите, колите, земите си и всички останали вещи. Веднага след това обаче се оказва, че той е много силно ограничен от закона в това си действие. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители или съпруг.

Така чл. 28 изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание.

Хипотезите тук са много различни и зависят от това даден човек колко деца има, дали има съпруг, родители и т.н.

Запазената част на низходящите - дете (включително и осиновено) или пък внуци, правнуци и т.н., е 1/2 от цялото наследство, когато наследодателят не е оставил съпруг и има едно дете. Другата половина е разполагаемата част. В същата хипотеза, но ако децата са две или повече, запазената за тях част е 2/3 от цялото наследство. Тук разполагаемата част на наследодателя е 1/3. Ако пък има съпруг и две деца, тогава тази разполагаема част е 1/4 от цялото наследство. Останалите 3/4 се разпределят поравно като запазена част за съпруга и всяко от децата.

В конкретния случай и за конкретния имот детето (син) е получило половината от частта на майка си. Всичко останало е за съпруга - половината от имота, защото той е бил съпружеска имуществена общност, и половината от частта на съпругата, защото дете и баща наследяват поравно. Именно таза сборна последна част е и обект на питането.

По описаните вече правила вие може да разпределите от тази своя част само и точно половината. Останалата задължително остава за сина ви. Тя му се води запазена част от наследството. И той не може да бъде лишен от нея нито със завещание, нито чрез дарение в полза на друго лице.

Разбира се, няма никакъв проблем да се направи завещание или дарение и с тях детето да бъде лишено от съответната му част. Но след смъртта на завещателя всеки, който е бил лишен от запазената си част, има право на иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. След това към нея се прибавят и даренията - като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите - според времето на подаряване.

Да не говорим, че в конкретния случай ще се получи и друг проблем. И той е, че синът вече има част от апартамента. Така всеки, на когото бъде завещана съответната и разрешена по закон друга част, и детето ще станат съсобственици. И тук не мърдат години дела за делба на съответния имот.

Иначе единственият вариант някой със запазена по закон част да не я наследи е той да бъде обявен за недостоен. А такъв е само този, който:

- умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемост или ако е амнистирано;

- е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена;

- е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши от запазената им част от наследството нито съпруг, нито деца, нито внуци, нито родители.

В конкретния случай за съжаление няма нито една от изредените от закона причини. Няма спор, че в тази посока трябва да се помисли, защото грижата за възрастния родител не би трябвало да е само морална норма. Вероятно логиката на законодателя да реши този въпрос по сега действащия начин е за това, че при наследяването освен активи, имоти, пари се наследяват и задължения, дългове, различни по вид и размер плащания. Както и заради това, че в немалко случаи при дарения и завещания се действа много емоционално в полза на едно или друго лице, на едно или друго дете. И по този начин законородено дете остава без нищо. Презумпцията е, че родителите си поемат отговорността с раждането на децата и цял живот се грижат за тях.