Ако на олимпиадата имаше състезание по безпардонност, златният медал щеше да е за Орешарски.

На 23 април 2008 асоциация "Българска книга" удостои със званието "Рицар на книгата" Силвия Чолева, журналистка; Боряна Христова, директорка на Народната библиотека; и министър Орешарски, политик, заслужил за развитието на книжния сектор. На двете дами - честито! Орешарски също се изтъпанил (позирал за снимка) като Рицар на книгата.

Депутатите са винаги готови да освободят от ДДС хазарта. Не и книгите.

Орешарски се закахърил: "Ако освободим от ДДС книгоиздаването, и други сектори ще поискат."

В европейските страни, където има облагане на книгите, то е 5-7%. Единствено в България и в Дания то е 20%.

Датските 20% не са като българските 20%. Датските не се вливат в държавния бюджет, че да има бюджетен излишък, от който после: На - на тебе! На - на мене! Датските 20% отиват за популяризиране на датската книга. От датските 20% в Копенхаген се скъсаха да ме развеждат, ухажват, да ме запознават с писатели. Датските 20% отиват за стипендии на чужденци, които ще научат датски и ще преведат датски писатели в техните страни и книгите ще бъдат издадени с датско спонсорство чрез въпросните 20%. Едно българче научи датски и преведе отлично Киркегор.

Унамуно научил датски заради Киркегор - християнски екзистенциалист, в противовес на атеистите екзистенциалисти като Сартр и предтечата на екзистенциалистите Ницше.

Киркегор няма нищо общо с нашия свят, рекох си. После се замислих. Я какво разправят журналистите за събитията в Грузия! А Киркегор казал, че предпочита дъщеря му да стане проститутка, отколкото синът му да стане журналист.

По случай 23 април, международния ден на книгата, българските книжарници и издателства направиха отстъпки, подаръци. Ако купиш три книги, най-евтината от трите ти я дават без пари.

В уебпространството предложиха отстъпки до 55%. Линкове към издателствата - много. От български и чужди сайтове можеш да изтеглиш текстове на книги.

Дали електронните носители предвещават залез на книгите и вестниците, които са на хартия? Дали ще се утвърди и наложи "електронната книжарница" - влизаш, избираш книга и докато изпиеш едно кафе или един чай, те (тъй като нищо не държат на склад) ти правят разпечатка на книгата, която искаш? Не зная. Зная, че книгите, които аз превеждах, се продаваха под тезгяха, макар че излизаха в 100-хилядни тиражи. Сега средният тираж е под хиляда. Като съберем тиражите на всички заглавия излиза, че на българина се падат 0.5 книги годишно.

Рицарят на книгата Орешарски, икономист божем, би трябвало да знае, че когато една книга се обложи с ДДС, тя става по-скъпа. Следователно - продава се по-малко. Следователно - тиражът й е малък. Следователно, тя става още по-скъпа, понеже парите за предпечатна подготовка са същите. Следователно Орешарски е икономически инвалид.

23 април е световен ден на книгата, понеже на 23 април (уж) се бил родил Шекспир и умрял пак на 23 април - в същия ден на същата година (1616), когато умрял Сервантес.

Англичаните казват, че Шекспир не е техен, а световен (стига англичаните да продават на света шекспировите екранизации). Със Сервантес е същото. Испанците са толкова невежи за Сервантес, колкото англичаните за Шекспир.

- Зная за "Дон Кихот". Не съм го чел, но когато бях малък, имаше по телевизията едно анимационно филмче - каза ми симпатичният, високообразован млад испанец, който искаше да пробие на българския телеком пазар, но не проби, понеже друг предложи по-голям рушвет.

Англичаните добре са я спретнали онази къщурка на Stratford-on-Avon. На Сервантес няма да му намериш къщурката. Ако си заядливец като мен, в Мадрид, между една пицерия и един магазин за обувки ще намериш плочка, на която пише: "Тук живя и умря Мигел де Сервантес-Сааведра".

Антонио Муньос Молина каза, че Сервантес е световен, но не е испански, понеже неговият хумор не е испански. Лопе де Вега бил богат и преуспяващ, Сервантес бил беден и неудачник. Дори мястото, където погребали Сервантес, се нарича парцел "Лопе де Вега".

В Мадрид (на Plaza de Espana) има статуя на Дон Кихот и Санчо Панса. Милка, покойната ми жена, ми донесе картичка с този паметник и сега аз гледам картичката.

- Испанците не се интересуват от Сервантес - каза Ramon Irigoyen. - Единствената добра биография на Сервантес е написана от французин (Jean Canavaggio). Сервантес нямало да го забележат в Испания. Но от него се възхитили Гьоте, Достоевски, Чарлз Дикенс и Марк Твен. Добре че в Испания дойде Royal Shakespeare Company, че ние, испанците, да видим пиеса от Сервантес (Pedro de Urdemalas). В Испания ни сервират само Лопе де Вега.

Знаейки за тези и за други такива неща и за да имат пари да им противостоят, датчаните облагат с 20% издаваните в Дания книги.

А българските безкнижници депутати и рицарят на книгата Орешарски поискаха да да освободят от ДДС хазарта, не книгите. Рицарят на печалния образ стана Кахър сурат бабаит.