Боклукът смърди и това елементарно правило трябва да се изпише с главни букви на входа на всички институции, упражняващи се по темата "криза със столичните отпадъци". Държава и община полагат неимоверни усилия да се провалят по нея, залъгвайки главно себе си с решения, карикатурно окичени с гриф "строго секретно".

Последното развитие на сагата с ферментиралите 600 000 тона бали на София е пример как институциите възприемат обществото като съставено от две оскотели групи - истерична, неспособна да приема аргументи, и апатична, готова да преглътне всичко. И в двата случая институционалното насилие се търси като единствено спасение.

Какво и как се опитват да ни продадат община и министерство около операцията "преместване на бали от населено място X в населено място Y"?

Първо - откровена некомпетентност. Европа съобщи за откриването на наказателна процедура заради балите на 17.10.2007 г. Оттогава, та чак до днес община и правителство се срещат из тайни коридори да водят тайни преговори какво да правят.



Тайнствеността роди едно голямо нищо



Този август насред отпуските и месец преди изтичането на крайния срок за отчет пред Еврокомисията, вицепремиерът Меглена Плугчиева и колегата й Джевдет Чакъров изпращат писъмца до кметовете на n броя общини с приканване да отворят местните депа за столичните бали. Преди тази учудваща за родната действителност епистоларна акция (сякаш писмата у нас водят до нещо) вероятно е имало и телефонни увещания. Тук възниква логичният въпрос кой следва да бъде увещаван? Съответният кмет, общински съвет или гражданите? В условия на тайно взимани решения този въпрос е изначално нелеп. Това ни води до втория провал - войната на местните общности.

Институциите оправдават тайните договорки около боклука със страха да не породят съпротива у гражданите. Да пренебрегнем за миг факта, че у нас (поне на теория) цари парламентарна демокрация, и да се вгледаме в съпротивата. Тя разбираемо е ожесточена (боклукът мирише), но огънят й се подклажда от същите тези изплашени институции. Незнайно какво е очаквала да постигне държавата с тайните писма до общините, но резултатът вече е налице - първа разбунтувала се община. Пловдив вече обяви с цената на политически скандал на местно ниво и настръхване на гражданството, че няма да приеме балите. По веригата можем да очакваме още къси съединения. На практика държавата тика местните управи към ситуация, в която могат да кажат само и единствено не. Противното вече означава да признаеш, че си по-недалновиден от Пловдив, че те управляват от центъра и нехаеш за гражданите - "За какви ни взимат, че да им прибираме боклуците". Тоест държавата сама прави неизбежна истерията.

Може би картината щеше да е различна, ако община и държава бяха положили минимално усилие



да обяснят защо проблемът с боклука е национален,



а не просто софийски. И до момента не е ясно какви санкции точно грозят България при неизпълнение на евродирективата за околна среда. Солидарната отговорност на държава и Столична община пък се изчерпва с удобното за София обяснение, че задачата за намиране на депо вече е на правителството. Тук комуникационните затруднения на властта са очевидни - как да говориш за наказания, без да излезеш виновен?

Община и държава губят възможността за обществена подкрепа и по друга линия - липсата на каквато и да е било информация за наличните депа по общини, свободните капацитети в тях, евентуалните разходи за транспорт. Страхът за прехвърляне на кризата от София в други градове е напълно легитимен, а спекулациите около това са повече от очаквани. Нищо не пречеше на екоминистерството да свика на обща среща кметовете на всички набелязани общини и да аргументира предложенията си за количество бали и компенсации, вместо да атакува единично град по град. Така и местните общности, и обществото като цяло биха получили шанс за информирано мнение. Това надали щеше да спре съпротивата, но пък и обратното засега не успява.

Това не е първият опит, в който чиновниците демонстрират пълна амнезия за основанията да взимат решения от името на обществото. В същата тайнственост бяха обвити и повторното отваряне на Суходол, сега оспорвано в съда, и изборът на площадка на завод, и много обществени теми встрани от боклука. От всички тези чиновнически тайни си има и плюс - събуждането на гражданите. Но будните граждани наистина могат да са и лумпени.