След като една от емблематичните служби в България - ГДБОП, известна още и като ЦСБОП и НСБОП, отиде в историята с последните промени в закона за МВР, в ход е и операция по заличаването на още една структура - следствието. Следващата стъпка вероятно ще е преместването на прокуратурата от съдебната система в изпълнителната власт. Но докато при ГДБОП нещата станаха сравнително лесно, само с малки промени в закона, при следствието и прокуратурата няма да е така.



Операцията за ликвидиране на следствието



изглежда необратима. Веднага след излизането на доклада на Еврокомисията през юли т.г. и политиците, и депутатите, и министрите единодушно обявиха, че Брюксел иска закриване на тази структура. От националното следствие веднага контрираха, че това е лъжа и Еврокомисията настоява единствено да се регламентират правомощията на разследващите магистрати. Правосъдното министерство обаче тиражира извадки от докладите на Еврокомисията за България от 2001 г. досега, от които личи, че еврочиновниците смятат, че следствието е излишно в сегашния си вид, защото не е достатъчно натоварено, а и дублира функции на изпълнителната власт. В последните доклади в прав текст е записано, че "всяка промяна в правомощията на разследващите магистрати (следователите) трябва да се разглежда на фона на ангажимента за ограничаване компетенциите на следователите, поет от България преди присъединяването към ЕС." Самите следователи също признават, че нямат кой знае колко работа - те са заети само по поръчките и исканията за помощ от другите държави и по няколко мъртви текста - за шпионство и геноцид. Но няма да се дадат без бой.

Всъщност всички могат само да се учат от следствието как се оцелява в демократични условия. За 18 години преход то надживя всички опити за закриване, орязване на правомощия и обезличаване. И успява все още силно да влияе върху политиката, икономиката и правораздаването в страната.

Преди 1989 г. Главно следствено управление на МВР бе една от най-тежките, но и от най-ефикасните машини. След 1991 г. следствието неочаквано бе включено в съдебната власт заедно с прокуратурата и съда. В чл.128 от новата конституция бе изрично записано, че "следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закона". Години този текст се тълкуваше, че разследването може да се прави само от следовател. Не е много сигурно дали авторите са имали точно това предвид. Тяхната идея по-скоро бе да се заличи споменът за работата на следствието отпреди 1989 г. и да се осигури неговата независимост.

В началото следствието дълго се съпротивляваше на вкарването му в съдебната власт. През 1995 г. в школата в Симеоново можеха да се видят дори разплакани хора, които подозираха, че с реформата ще им отнемат всички екстри от МВР - ранно пенсиониране, куп заплати като обезщетения и други подобни. Но страховете им се оказаха напразни - всички привилегии останаха непокътнати.

Другото опасение бе доколко следствието ще успее да запази влиянието си. И то се оказа излишно - следователи се произнасяха публично по възлови дела, валяха прогнози за бъдещи финансови кризи и банкови фалити, за почти всичко написано в медиите се водеше разследване. Помогна и първата част от гангстерската война, в която имаше побоища, разстрели, трупове. Следствието образуваше дело след дело срещу известни бандити. В крайна сметка не се стигна до кой знае колко присъди, а още по-малко - срещу босовете. Но пък се създаде усещането за напрегната работа. Паралелно с това



се трупаха огромни информационни фондове



Следствието продължаваше да събира папки и дела срещу много отговорни фактори в държавата - политици, бизнесмени, бандити, високопоставени мутри, шефове на икономически групировки.

Тази ситуация продължи до 1997 г., когато СДС се върна на власт и най-напред се зае със следствието. В началото Националната следствена служба получи по-големи правомощия, а повечето от идеите на следователите бяха реализирани на практика - например бе премахната възможността прокуратурата да връща безкрайно делата за доразследване. После обаче настъпи рязък обрат - управляващите прочетоха конституцията по нов начин и с промени в Наказателно-процесуалния кодекс позволиха и на МВР да разследва чрез дознателите си. НСлС моментално отвори фронт срещу МВР. В годишните си отчети тя, не без основание, редовно атакуваше МВР, че не работи достатъчно компетентно и усърдно. Тогава вървяха делата за банковите афери, за рухването на пирамидите, за гангстерските войни. Но нищо не стигаше до съд. Постепенно всичко се политизира и персонализира. Следствието пак бе трансформирано, а правомощията му бяха ограничени. Но влиянието му остана.

През зимата на 2004 г. Висшият съдебен съвет избра за директор Ангел Александров, който нашумя през 1992-93 г. като шеф на икономическия отдел на следствието с предупрежденията си, че се вършат тежки финансови престъпления, особено в банковия сектор, които ще доведат до фалити и тежки последици за държавата. Пет години по-късно прогнозите му се сбъднаха.

Александров обаче трябваше да преживее тежък удар - с новия НПК политиците фактически закриха следствието. От работещите там 2000 души останаха само 600, които по закон можеха да се занимават едва с 3% от всички разследвания. Самият Александров бе един от най-яростните критици на новия НПК, но дори и солидната подкрепа на ДПС за идеите му не помогна те да бъдат реализирани на практика. А за капак избухна и грандиозният скандал между следовател №1 и икономическия министър Румен Овчаров, който доведе до оставката и на двамата.

Така начело на службата се оказа прокурорът Бойко Найденов, лансиран лично от главния прокурор Борис Велчев. Найденов обяви, че ще настоява за промени в НПК, с които следствието да поеме най-тежките дела - престъпленията против финансовата система, организираната престъпност, прането на пари и корупцията по високите етажи, разследванията срещу полицаи. От последните доклади на ЕК обаче става ясно, че идеите не се приемат. И въпросът за бъдещето на тази институция отново бе поставен на дневен ред.

В общи линии има два варианта за развитие оттук нататък. Или НСлС и окръжните следствени служби да бъдат оставени на доизживяване, като се изчака 580 добре подготвени и квалифицирани юристи да навършат пределна възраст за пенсиониране и така



следствието да си умре само по себе си



Или институцията да стане част от Върховната касационна прокуратура, а окръжните следствени служби да преминат към окръжните прокуратури. Това обаче ще е в противоречие с конституцията, където е записано, че съдебната система в България е изградена от съдии, следователи и прокурори. Има дори тълкувание на Конституционния съд по въпроса, което е в смисъл, че следствието не може да бъде пипано. Така че най-вероятно без промяна на конституцията няма да мине. Всяка промяна в основния закон е трудна работа, но в крайна сметка на тази сапунка със следствието трябва да се сложи край. Защото скандалите около съдбата му просто прикриват очевидната драма с досъдебното производство. Близо 1 млн.стари дела са прекратени заради изтекла давност, а дознателите и прокурорите не смогват да реагират на ставащите поне около 150 000 престъпления годишно. Резултатът е почти пълна безнаказаност и институционални войни, гъделичкащи самочувствието на магистрати, политици, депутати и министри.