Веднъж мениджърът на една водеща международна компания ме беше проверявал в "Гугъл" заради някакъв доклад. След време видях, че във въпросния доклад съм определен като жител на Калифорния и експерт по дзен будизъм, а не като зам.-ректор и специалист по екология, какъвто съм. Тези недоразумения трябва да ни подскажат колко уязвими са съвременните студенти.

Днес имаме спешна нужда от навигатори. В нашето информационно общество т.нар. поколение на "Гугъл" израсна с огромни количества информация, достъпна само с едно натискане на мишката. Повечето от тази информация е противоречива, а не малка част - и напълно погрешна. Понякога грешките са доброкачествени, но понякога не са.

Информацията не води автоматично до познание, да не говорим пък за мъдрост. Поколението "Гугъл" изправя академичната професия пред огромни предизвикателства. Преподавателите и техните колеги в университетските библиотеки се променят от пазители на информацията в навигатори из все по-сложния релеф на познанието.

Току-що пуснах в "Гугъл" думата "джихад". Излязоха ми 16 200 000 резултата. Първият и четвъртият ми дадоха следните дефиниции:

"Джихад означава да се бориш, да се стремиш. Да се стремиш към Аллах, да се бориш в името на Господ или да се бориш да подобриш себе си и/или обществото."

"Джихад е свещена война. Или по-точно - законните и задължителни общи усилия да се разширят териториите, владени от мюсюлмани за сметка на земите на друговерците. Джихад е открито нападателен по характер, с крайната цел да се постигне пълно мюсюлманско господство над целия свят."

И двете определения си имат сериозни източници и изглеждат еднакво авторитетни. Високият рейтинг на сайтовете означава, че са свързани добре с други страници в интернет и са изключително често посещавани. Не се съмнявам, че ако продължа да преглеждам резултатите, ще попадна на много други противоречиви дефиниции. Докато преди 30 години студентът би потърсил справка в ограничен брой категорични източници, днес той има достъп до милиони сайтове с неподлежаща на контрол информация. Или както казва Т.С. Елиът: "Къде е знанието, което изгубихме в информация?".

От друга страна, само ако продължа търсенето и като нищо мога да се озова на разпит по силата на Патриотичния закон на САЩ. Така че кой всъщност контролира достъпа до информация? През 1998 г. мой колега зам.-ректор във Великобритания почти стигна до съд за публикации с неприлично съдържание по закон от 1959 г., само защото беше включил албум с фотографии на Робърт Мапълторп в колекцията с книги за изкуства и дизайн на университетската библиотека. Старите ограничения в свободния достъп до информация днес са заменени от антитерористичното законодателство. С него може да се преследват студенти само защото са посещавали определени сайтове, а други може да не получат достъп до някои научни публикации само защото идват от "рискови" държави.

Дали пък това изобилие в интернет не е довело до по-малка свобода на информацията? Много от висококачествената информация е достъпна само за хора с идентификация и пароли. А тази регистрация позволява безпрецедентни възможности за контрол и наблюдение.

По много спорни въпроси интернет дава дълбоко предубедени мнения. Ако пуснете търсачка за "генномодифицирани храни", ще ви излязат 779 000 резултата. В първите пет ще прочетете хем позицията на "Грийнпийс", че "генномодифицираните храни са катастрофа", хем крайно позитивния поглед на Федерацията по храните и напитките. Много малко сайтове си правят труда да предлагат синтеза, който е в сърцето на академичното учене. Това е оставено на студентите!