|
| ---- |
Квалифицирани, но наказани
Да припомним - държавата вече регламентира като задължителни само 2 елемента от заплащането - 450 лв. минимална основна заплата и начисляването на 1% върху нея за всяка прослужена година. Пожелателно при наличие на пари е предвидената възможност за даване на добавки за защитена професионално-квалификационна степен, както и на бонуси за трите празника - 24 май, 15 септември, Коледа. При добавките за степен минималната сума за най-ниската, 5-а квалификация, е фиксирана на 7 лв., а за най-високата е 61 лв.
Добавките за по-висока квалификация са първата жертва, дадена от училища, в които средствата не достигат, показа проверка на "Сега". "Не мога да давам нито добавки за квалификация, нито бонуси за 24 май, 15 септември и Коледа", коментира директорът на 106 ОУ Ирена Милева. При нея средната брутна работна заплата се формира само от двата задължителни показателя - минимална заплата от 450 лв. и клас прослужено време. Така за учител с 20 години стаж брутната заплата би била 540 лв.
Разликите по този показател на места са буквално драстични. Така например образцовата математическа гимназия в Пловдив, която е с добри финансови показатели, е решила да дава за квалификация над 2 пъти по-високи суми от минималните добавки. Бонусът за най-високата квалификация тук е 125 лв. при минимум от 61 лв. В резултат на тази политика 21 млади преподаватели от гимназията са се записали миналата година в курсове за защитаване на квалификационна степен.
Пожелателният характер на това плащане е странен, защото системата за защита на тези квалификации е национална. Учителите полагат усилия за покриването на едни и същи изисквания, а някои от тях се оказват наказани за това спрямо колегите си. Обяснението може да се търси в неясния за момента статут на тези степени на фона на обещаваната система за кариерно развитие на персонала. Независимо от това недоволството от различния режим в училищата към момента е голямо. "Това е дискриминация", коментират учители.
Социално чувствителна е и липсата на средства в някои училища за плащане на бонуси за празниците. Тук могат да се намесят общините, но твърде често бедните училища са в бедни общини.
Свободна инициатива
Все още е трудно да се правят обобщения в национален мащаб за успеха или провала на директорите да се справят с голямата си свобода при определянето на бюджета. Тук и учители, и родители изтъкват, че все още слабите контролни механизми върху управлението на делегираните бюджети крият сериозна опасност от субективизъм при взимане на решенията. Отпадането на желязната хватка на държавата върху финансите на училищата обаче си има и плюсове.
Възползвайки се от тази свобода, много училища са внесли допълнителни критерии във формулите за заплатите, изхождайки от виждането си за кадрова политика и конкретните проблеми на училището. Така например директорът на професионалната гимназия по строителство в Перник Самуил Шейнин ще стимулира с процент върху основната заплата педагозите, прекарващи повече време в училище извън учебните часове. Шейнин е въвел и бонус, свързан със здравния статус на учителите - 1% върху основната заплата за непушачи.
В Пловдивската гимназия пък дават допълнителен бонус на кадрите с дългогодишен опит като учители. "Добавките за прослужено време не отчитат каква част от опита е натрупан на педагогическа позиция. За това ние даваме и бонуси за всеки 5 години опит като учител", обяснява директорът Ивайло Старибратов. 20 години педагогически стаж носят 110 лв. към възнаграждението. Отделно върху тази заплата се начислява и добавката за клас, която важи за всички.
Училищата масово са включвали и допълнителни критерии към националните показатели за оценка на учителите по линия на диференцираното заплащане. 106 ОУ в София например дава точки за работа с трудно обучаеми ученици. "Това не са деца със специални образователни потребности, а ученици, които се справят трудно с материала и им се обръща по-сериозно внимание", обяснява директорката Милева. Като цяло обаче вътрешното оценяване на учителите остава проблемно заради ниската тежест на самото обучение - 14 от общо 100 точки, и липсата на достатъчно достоверни измерители на качеството му.
Цената на увеличените заплати
Независимо от проблемите може с основание да се твърди, че делегираните бюджети раждат ново отношение на директори и учители към случващото се в училище. Екипите вземат решения, които не са никак лесни.
Така например има цели педагогически екипи, съзнателно отказали се от средна заплата от 650 лв. заради необходимостта от съкращаване на учители и/или загриженост за качеството. "Преценихме, че можем да си позволим по-ниски заплати срещу това да не гоним колеги и да не увеличаваме натовареността, защото това вреди на качеството на преподаване", обяснява Ирена Милева от 106 ОУ. Тя е категорична, че разрешените от МОН по-голям брой ученици в паралелка и допустимото по-високо натоварване на учителите вредят. "Само човек, който не е влизал в класната стая, може да твърди, че 7 учебни часа всеки ден са нормално натоварване. Повечето деца в паралелка пък допълнително снижават качеството, особено когато говорим за ученици, които трудно усвояват материала", убедена е Милева. Тя е съкратила 3 души персонал, а учителите са я подкрепили в останалите решения. Училището не е с максимална пълняемост на паралелките и е по-малко, но не навсякъде може да има пълни училища, изтъква директорката.
Показателен е и случай, за който разказват експерти на финансовото министерство. От малко училище настояли да дават заплати под минимума от 450 лв., защото основната им цел била да поддържат заетост.
В пловдивската гимназия ситуацията е различна, но директорът също е против по-високата натовареност на учителите. "Имаме много будни деца, работи се много задълбочено с тях и не считаме за редно да натоварваме учителите с повече часове, те и сега са заети с извънкласни дейности", обяснява директорът Старибратов. Той е оптимизирал разходите по други линии - изнесъл е навън всички услуги, които могат да се извършват от фирми без поддържане на щат, оптимизирал е обучението по някои предмети, увеличил е броя на учениците във всяка паралелка с по две над максимума. "От увеличаването на децата в паралелките само до края на годината допълнителния приход ще е 30 000 лв. Догодина плюсът ще е по-голям", обяснява Старибратов.
Още по-сериозна е оптимизацията в пернишкия строителен техникум. Щатовете са намалени с 15, а директорът е увеличил натовареността на много от учителите. "Изпратих им запитване каква част от тях са готови да работят над минималните нормативи и 80% отговориха утвърдително", обяснява Шейнин. Така основната заплата в техникума е 550 лв., а средната брутна - в момента 750 лв.
Рискове
В някои училища взимането на подобни решения обаче се оказва или недостатъчно, или невъзможно. За недостига на средства влияние оказват и много други показатели - като типа на отоплението, ползването на сградата с друго училище, което намалява разходите, реалната невъзможност да се запишат повече деца или да се правят съкращения. Тук роля имат и общините, които могат да коригират част от тези фактори. Местните управи са длъжни да превеждат на училищата 80% от полагащите им се спрямо броя на децата пари, но могат диференцирано да насочват останалите 20%, за да компенсират подобни фактори.
Така например Столична община разпределя 90% от парите на база брой ученици, а останалите 10% се превеждат по няколко показателя. Част от тях се задържат в общината за аварийни ремонти и изплащане на обезщетения при съкращения, а останалите се дават като бонуси на началните училища и гимназиите, отново пропорционално на броя ученици в тях. "Отчитаме, че в гимназиите разходите са по-високи, а при началните училища искаме да осигурим максимален комфорт", обяснява зам.-кметът Йорданка Фандъкова. Общините масово правят корекции и за вида на горивото.
Тези разлики между общините затрудняват евентуалният анализ на какво се дължат ниските заплати и финансови трудности в отделните училища. Това крие сериозен риск проблемите на проблемните учебни заведения да се задълбочават, ако не се открият причините за тях. Така например от заплатите към момента личи, че училища с под 200-300 деца имат проблеми с постигане на обещаните заплати. Според финансовите експерти проблеми биха възникнали в школа, където фонд работна заплата надхвърля 80% от общата издръжка.
"По наши прогнози около 20% от училищата към момента не достигат нивото от 650 лв. средна заплата", коментира Самуил Шейнин, който е и председател на съюза на работодателите в средното образование. Не случайно при последното увеличаване на норматива за издръжка на едно дете преди седмица правителството гласува по-високо увеличение за малките общини спрямо големите. Отпуснатите 60 млн. лв. за целта вероятно ще променят картината със заплатите, но надали чувствително, считат и директори, и учители. Според тях и след този ръст издръжката ще продължи да е ниска.
На фона на тези проблеми въпросът "Стигнаха ли учителите достойните заплати" остава с отворен отговор (за някои е достатъчно, че все пак тръгнаха). Тепърва предстои да видим и дали заплатите реално ще отличат добрите учители. Още от сега може да се прогнозира, че бъдещите рейтинги на училищата ще са най-спорният елемент от системата.