Странното хрумване на грузинския президент Михаил Саакашвили да нападне с реактивни снаряди сънародниците си в Южна Осетия, а заедно с тях и руските миротворци подлуди световната дипломация. Как да осъди руснаците, щом си е просил боя? Първата й реакция бе да мълчи какво е сторил, но истината се промъкна и създаде проблем.

За първи път



ЕС посочи вината на Саакашвили



чак на 3 септември, когато Европарламентът прие резолюция за положението в Грузия. Документът изложи следната хронология: "През нощта на 7/8 август 2008 г. грузинската армия започна изненадваща артилерийска атака срещу Цхинвали, последвана от сухопътна операция на танкове и войници с цел да си върне контрола над Южна Осетия; Русия отговори незабавно ... с масирана контраатака". В тази суха констатация много важен факт е моментът на нападението "7/8 август", което означава посред нощ, когато хората спят и не могат да реагират, за да се спасят. Целта е била да се предизвикат колкото може повече жертви сред гражданското население. Оценките са противоречиви, като варират от стотици до хиляди убити. Числото обаче няма значение, защото престъпният акт е налице независимо от бройката на загиналите.

Защо трябваше да мине цял месец, че да се признае нещо добре известно на целия свят? Защото при такива факти нямаше как да се съчетае международното право с поведението на Грузия, която официално е приятел на ЕС и кандидат за член на НАТО. Политически по-удобно бе да се вмени вина на Русия. Резолюцията, която е пълна с противоречия, посочи на четири места отговорност на Русия за нарушаване на международното право, но заедно с това отвори възможност да бъде осъдена и Грузия. Тя призова двете страни "да сътрудничат на Службата на прокурора към Международния наказателен съд (МНС) при разследването на трагичните събития и нападенията срещу мирни граждани по време на конфликта с цел да се определи отговорността и да се изправят виновните на съд".

Москва определя Саакашвили като военнопрестъпник, но трябва да убеди и съда на ООН. За целта тя не може да се опре на друго, освен на принципите и документите на световната организация. Агресорите подлежат на съд за престъпления срещу международния мир. Но



какво е агресия?



На 14 декември 1974 г. Общото събрание на ООН прие дефиниция на понятието "агресия" и призова държавите членки и Съвета за сигурност да го използват, когато се налага да установят "акт на агресия". Седем години продължи работата на светила в международното право и на внушителен брой дипломати, за да се споразумеят какво да разбират, когато говорят за агресия. Думата се оказа пълна с двусмислици и в крайна сметка остана да се доизяснява, доколкото решенията на Общото събрание не са задължителни. Римският статут за учредяването през 2002 г. на МНС включи агресията сред главните престъпления (чл. 5), но и той направи уговорката, че предстои окончателното й дефиниране. Това би трябвало да стане на конференция през първата половина на 2010 г.

Все пак основните ориентири са налице. В чл. 1 на дефиницията от 1974 г. се казва, че "агресията е използване на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава". Спрем ли дотук, отговорността се носи по-скоро от Русия, защото тя нахлу в Грузия, а не Грузия на нейна територия.

Член 2 обаче добавя, че "първото използване на въоръжена сила от държава в нарушение на Хартата на ООН ще представлява prima facie (убедително от пръв поглед - лат.) доказателство за акт на агресия". Тук нещата стават по-сложни, защото пръв употреби оръжие грузинският президент. Но той не нападна Русия, а своя територия, доколкото Южна Осетия към този момент официално бе част от Грузия и още никой не бе признал независимостта й, обявена още през 1992 г. Така че би трябвало да не е извършил агресия срещу друга държава.

Това щеше да е вярно, ако в член 3 не се изброяваха какви биват актовете на агресия и ако там не се посочваше, че всяко нападение срещу чужди войски (дори и не у дома им) има такъв характер. Руснаците твърдят, че са били предизвикани, защото при атаката си срещу Цхинвали грузинските сили са ударили техните миротворци. След което те са контраатакували, като са получили подкрепление и от бази в Русия.

На какво основание обаче руснаци патрулират с оръжие в автономна грузинска територия? Не е ли самото им присъствие там нарушение на международното право? Щеше да е така, ако не бяха поканени от Грузия с договор от 24 юни 1992 г. За да спре гражданската война между осетинци и грузинци, започнала в началото на 1990 г.,



руснаците бяха повикани



да образуват заедно с тях миротворчески сили. Така бе установено относително спокойствие повече от десетилетие. Щом дойде на власт през януари 2004 г., Саакашвили се почувства достатъчно силен с подкрепата на САЩ и реши да си върне отцепническите територии Южна Осетия и Абхазия, като изгони руснаците. Той можеше да се отърве от тях, ако бе денонсирал договора след едногодишно предупреждение, но направи чудовищна "грешка", като реши да действа директно. Така още при първата му бомбардировка бяха убити 12 руски войници, а около 150 бяха ранени (както твърди руското командване).

Откакто свят светува, това се смята за casus belli (повод за война - лат.). Русия отговори непропорционално, защото очевидно една голяма сила разполага с повече възможности от малката. Ако държавите воюваха пропорционално, нямаше да има победители, а войните щяха да са вечни. През 1943-44 г. Великобритания и САЩ бомбардираха София, след като България им обяви война през 1941 г., без да хвърли и една бомба над техни градове. Никой не ги упрекна, че са смазали тъй непропорционално предизвикателството на една слаба държава. По същия начин Саакашвили бе разгромен набързо и руснаците се изтеглиха две седмици след нахлуването си в Грузия.

Останаха много въпроси, сред които и въпросът



какво го чака грузинския президент



Ако не за агресия поради липсата на правна дефиниция, той би могъл да отиде на съд заради избиването на мирни жители. На 20 август прокурорът на МНС Луис Морено Окампо потвърди, че е започнал проверка, и то срещу Грузия, по простата причина, че Русия още не е ратифицирала Римския статут и не подлежи на преследване от МНС. "Грузия е страна член по Римския статут, каза той. Моята служба разглежда внимателно всяка информация за предполагаеми престъпления в рамките на своята юрисдикция - военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, - извършени на териториите на страните членки или от граждани на страните членки, независимо дали са отделни лица, или групи. Службата анализира между другото информация за атаки срещу цивилни лица."

Ако грузинският президент стане клиент на съда, американците трудно ще му помогнат, защото са най-яростните противници на МНС и нямат влияние в него. За сметка на това руснаците дават изобилна информация на прокурорската служба в Хага и без съмнение ще направят всичко възможно, за да представят Саакашвили като грузинския Милошевич или Караджич. Поради русофобията на някои влиятелни страни най-вероятно разследването ще бъде протакано, докато загуби актуалност. Каквото и да последва обаче, самият факт, че грузинският президент е обект на подобна проверка, е достатъчен да го дискредитира като знаменосец на демокрацията в Кавказ. Той ще става все по-неудобен политически партньор и вероятно силно ще намали шансовете на Грузия да влезе в НАТО въпреки уверенията, че нейната атлантическа перспектива се запазва.