Различни коментари ще се чуят около предстоящия четвърти конгрес на НДСВ, но поне два фактора отсега си струва да бъдат споменати.

Единият е организационен. Четвъртият конгрес е толкова по-важен, защото връща лентата към третия, от който ни дели само година. През юни 2007 конгресът предизвика скандал, ескалация на взаимните нападки и обвинения, съмнения в тежки манипулации. Завършекът на този процес закономерно се прояви като разцепление. Част от емблематичните имена на партията напуснаха. Други останаха, но заедно с тях остана и проблемът с легитимността на новото ръководство, без да броим проблема със самото име на формацията. Когато се провежда следващ конгрес, всичките тези неща ще бъдат напомнени. Четвъртият пореден не може да избяга от задачата да подрежда донесените в наследство от третия неразбории.



Вторият фактор е управленски.



Вече изтекоха информации, че една от темите за разискване ще бъде участието в тройната коалиция. Дилемата "в правителството или в опозиция" звучи не за първи път, огласява се от различни среди в НДСВ и има изгледи да се превърне в една от запазените марки на партията за този мандат. Създава се усещането, че основно съдържание на политическата дейност на жълтите е да се колебаят почти като Хамлет в отношението си към властта. Впрочем, тази дилема доби сериозна публична тежест именно на предишния конгрес, когато Соломон Паси я постави и въодушеви залата. Тогава излъчването на управленски органи с всички произтичащи перипетии засенчи въпроса. Не за дълго. Волята за неучастие в правителството се оказа единствената принципна основа за съществуването на отделилата се Българска нова демокрация. Няма причини да смятаме, че на новия конгрес Паси или някой друг ще пропусне да се произнесе отново за излизане от управлението.

Всичките тези вътрешнопартийни бъркотии едва ли биха били особено интересни, ако не се натрупваха и умножаваха в критичен за НДСВ момент. Много ниските нива на обществена подкрепа за централата от "Врабча" са факт. Медийните атаки срещу Симеон Сакскобургготски не стихват.

Каквито и цели да преследва конгресът, за напускане на коалицията ще стане дума. Стремежът на НДСВ да показва независимост и собствена физиономия в управлението и в законотворческия процес изкушава партньорите й от БСП и ДПС я третират като вътрешнокоалиционна опозиция и така самите те актуализират темата за напускането. От този момент нататък три са най-вероятните сценарии за развитие на събитията около конгреса.



Излизане от коалицията



Означава, че се тръгва със закъснение по пътя на отцепниците. Че с близо година закъснение Симеон ще отиде при Панайотов и Свинаров и ще им каже: "Вие бяхте прави, аз сгреших, простете ми". Че НДСВ ще обезсмисли съгласието си за приоритетите на страната, ще зачеркне подкрепената и частично наложена от нея линия Хисар-Катарино-Банско. Означава може би и падане на самото правителство и предсрочни избори, за които никой не изглежда готов, включително и ГЕРБ, каквото и да говори. Крайно съмнително е такъв ход на НДСВ да им донесе сериозни електорални дивиденти. Сондажите системно показват, че българинът не вярва на Тройната коалиция, но и не вижда решение в предсрочните избори.



Ново разцепление в партията



Не бива да се изключва като вариант. Лодката на Бойко Борисов изглежда все по-примамлива за мнозина, а и придържането към геополитическата ориентация на страната иска жертви. Поредното разцепване обаче ще бъде окончателен край за НДСВ. Ще се затвърди убеждението, че партията постепенно изчезва, че не може да се разглежда като стабилен и ясен политически субект. А напускането на определен брой депутати ще отреди на Симеон неблагодарната роля на самотна охрана на крехкото БСП-ДПС мнозинство. На това руснаците казват: удовольствие ниже среднего.



Запазване на статуквото



Ще се реализира на цената на абсолютно излишен сблъсък и напрежение, на откриване на нови фронтове и разделителни линии. Все пак не бива да се забравя, че делегатите на конгреса, подобно на мнозинството от българските граждани, ще изпитват дълбок скептицизъм във възможностите на коалицията да си възвърне изгубения морален кредит. Той може да бъде (частично) възвърнат само в хода на събитията, но не и в императивите на конгресни резолюции. А и самата дискусия може единствено да потвърди правотата на онези, които смятат, че НДСВ не само не може да реши ключов политически въпрос, но и не е в състояние да го обяви за неактуален.

Ако партията има политическа перспектива, тя определено не е в излизането от властта и в курса към предсрочен вот. Тя може да дойде, без да има гаранции за това, от нови инициативи, от положително развитие на страната в изпълнение на европейските изисквания, от по-малко критичен междинен доклад на Европейската комисия, от традиционното финално засилване на всяко правителство, от съвпадащите с нашия вот избори за Европейски парламент. Интересът на НДСВ е да остане в тройната коалиция и да работи активно за реализиране на управленската програма.



Какъв е техният интерес, ще каже някой, си е тяхна работа. Именно.



Но интересът на страната?



Интригата около оставането на НДСВ в коалицията в крайна сметка трябва да се преформулира като въпрос как ще изглежда един бъдещ парламент без НДСВ. Това ще е парламент, в който ДПС трудно ще намери политически партньор и ще излезе в изолация с всички рискове за политическата стабилност, които могат да произтекат от това. Това ще е парламент, в който ГЕРБ ще трябва да разчита било на маргинализирани десни (ако влязат), било на толкова отречения съюз с БСП. Това ще е парламент, в който всички ще обругават "Атака", но без нея трудно ще могат да съставят мнозинства. Това ще е парламент, в който БСП няма да има път към центъра и ще трябва било да рискува много в самостоятелен съюз с ДПС, било да се хвърли на врата на Борисов, било да заеме място на скамейката на изолираните. Цялостният ефект върху ситуацията в страната едва ли ще е положителен. Взаимен блокаж, супернестабилни мнозинства, нова поляризация по осите "ляво-дясно" и "етнонационализъм-антиетнонационализъм" - ето част от възможните последици.

И още нещо - устойчиво навлизане в коалиционни времена в условия на все по-тежък дефицит на коалиционно мислене. Разбира се, за категорични прогнози е твърде рано да се говори. Всичко може да се случи. Но конгресът на НДСВ се оказва едно от събитията, които могат неочаквано да преобърнат много каруци.