Един от делегатите, които подкрепиха кандидатурите на Джон Маккейн и Сара Пейлин за Белия дом на конгреса на Републиканската партия в Сейнт Пол, беше българка. В качеството си на делегат от Флорида дългогодишната имигрантка Ели Манов се качи на трибуната в първия ден на конгреса, за да изрази пълната си подкрепа за двойката Маккейн - Пейлин. Сънародничката ни е заместник-председател на изпълнителния комитет на Републиканската партия в окръг Индиън ривър в южния щат.
Завършилата геология софиянка бяга в САЩ през 1967 г. заради нежеланието си да живее в тоталитарно общество. Три години по-късно става американска гражданка. След време получава степен магистър по строително инженерство от Института по технологии в Ню Джърси и открива собствена консултантска компания, с която работи по проекти за редица големи летища зад океана. През 1988 г. продава бизнеса си с идеята да се отдаде на заслужена почивка. Но голфът и тенисът не са достатъчно пълноценно занимание за натурата на г-жа Манов.
От години българката участва в предизборните кампании на любимата си партия и припомня, че благодарение на нея е отменено робството на чернокожите. Тя съпредседателства комитета в окръга, който трябва да подпомогне преизбирането на Джордж Буш и Дик Чейни през 2004 г. На въпрос защо подкрепя избора на Маккейн за кандидат-президент българката отговоря, че в негово лице вижда втори Роналд Рейгън, който е и неин кумир. Според нея доказаният патриотизъм е присъщ на републиканците.
По думите й Сара Пейлин въплъщава американската мечта на обикновеното момиче, извървяло дългия път от конкурсите за красота през майчинството до политиката и вицепрезидентската кандидатура. "Никой не се съмнява, че те ще победят", твърди българката, която вярва, че най-добрите президенти на САЩ са излизали от Републиканската партия.
Политическият живот у нас не представлява интерес за строителната инженерка и затова тя не следи събитията в родината си. Иначе тя би се върнала тук, но като турист, за да покара ски на Рила през зимните месеци.
Рейгън беше първото Тъпо чучело, което си го избраха и държаха на върха 2 мандата само за представителност. Не можеше да говори без да му е написана речта, нямаше никакви интелектуални интереси и се допитваше за всичко до жена си. После му приписваха едни велики заслуги, просто да си умре човек от смях. Знае се, че още след първите 2 години е имал Алцхаймер и много често е забравял какво е говорил.
Полага му се и ще си го заслужи американското овче население още едно такова възрастно Тъпо...