Най-сочната икономическа тема на сезона, т.нар. "излишък", подхранва амбицията на хиляди деятели натрупаните пари да се похарчат по техен помисъл. Вярно, в хазната се е събрала впечатляваща сума, над 4 млрд. лева повече от планираните за годината бюджетни разходи. Но ако някой си даде труда да събере сумите от всички идеи за харчене на "излишъка", сборът ще надхвърли целия национален бюджет за няколко години напред. Най-странно в цялата врява около харченето на милиардите никой досега не зададе естествения въпрос:



как се стопанисват парите?



Кой се грижи за извънбюджетните милиарди през времето, докато всички се карат за тях? Какъв доход носят? За 8 месеца само тазгодишното надвишение на приходите над разходите на хазната по мои сметки трябваше да е донесло над 60 млн. лева приходи дори от най-консервативно лихвоносно вложение. А не са само тазгодишните милиарди. "Излишък" се трупа от десетина години насам, а общата сума на паричните наличности по сметки на правителството и бюджетните организации в момента е 10.3 млрд. лева. Тези пари са в БНБ и се управляват от централната банка по правилата на усмирителната рецепта, наложена заедно с валутния борд. Антифинансовата логика на това управление изисква наличностите на борда да се влагат при максимална сигурност и почти незабавна ликвидност, т.е. при смехотворна доходност. Съответно и крайният резултат от управлението на общо 28.4 млрд. лева монетарни активи в емисионното управление на БНБ е под всякакви представи за разумно финансово управление. Нацията получава от този огромен за размера на нашата икономика ресурс



толкова жалък доход,



че ме е срам да го напиша. Всеки може сам да провери в годишните отчети на БНБ колко печелим от струпаната огромна сума (около половината от целия годишен брутен вътрешен продукт на страната). В крайна сметка принципът за максимална сигурност и ликвидност може да е добър за монетарните резерви на един валутен борд (аз въобще не съм убеден в това), но няма никаква причина страната да се лишава от доход и от дългосрочните фискални натрупвания. Нелогичното пасивно управление на държавните финансови резерви продължава вече цяло десетилетие. Вредите от такава финансова летаргия (наречете я глупост, безобразие или безстопанственост, ако ви харесва) растат с всеки нов милиард, който държавата изстисква от джобовете ни, за да го добави към резерва си.



Парите трябва да се управляват



разумно и активно, така че да носят смислен доход. Днес България не разполага с такава организация, която да може да прави това. На централната банка със закон й е вменено сегашното малоумно финансово поведение, а фискалното ведомство има право да ни събира пари, но няма нито правомощия, нито организация да управлява натрупаните авоари. Казват, че сега щели да прехвърлят част от резерва в някакъв си Сребърен фонд, който вече щял да управлява като хората капиталите си. Къде е този фонд, кой и как ще го стопаниса, не ни е дадено да знаем. То е голяма държавна тайна. Друга държавна тайна е защо само Сребърният фонд ще се управлява разумно, а останалата (в пъти по-голяма) част от фискалния резерв ще продължава да се влага на загуба, при лихви под процента на инфлация и задължително в чужбина. За да спре източването на доход, на държавата й е нужно да създаде



нова финансова институция: Трезор



с ясни законови правомощия да взема професионални решения за активно и доходоносно управление на резервите на правителството. Не за нова гигантска бюрокрация иде реч, а за ред и организация. Иначе екип от две до три дузини финансисти спокойно може да се справи със задачата. Няма нужда дори от ново ведомство - този екип спокойно може да е част от финансовото министерство, макар че е най-добре Трезорът да е отделна държавна корпорация. Така по-лесно ще се следят и проверяват сметките и резултатите й. Няма нищо по-лесно от това държавата да спечели към милиард лева годишно от резервите, с които разполага сега, и ще натрупа до края на годината, дори да не е успяла да направи собствен Трезор. Достатъчно е само да създаде ред за



възлагане на управлението



на отделни финансови портфейли от независими финансови институции - и наши, и чужди. Не е нужно управителят на портфейла сам да има инвестиционен рейтинг (А или повече), нито огромен капитал. Достатъчно е само да даде достатъчни обезпечения за парите, които ще управлява. В момента на международните финансови пазари при 100% гарантирана главница стотици инвестиционни банки и фондове предлагат поне 7% очаквана доходност на вложения с 3-5 години хоризонт. Отделен е въпросът, че вложения в реалната икономика на България могат и двойно по-висок доход да дават. Но трябва глава и друг един важен орган, на който набляга Буров.