Дори и Хачо Бояджиев щеше да роди по-интересна халтура от евтиното театро, с което политическата театрална трупа откри новия сезон. А както уместно го е казал един даровит български поет, бездарието е фашизъм. За политиката също е нужен талант, неслучайно я наричат изкуство на компромиса. За жалост нашата е пренаселена от нискоразрядни читалищни декламатори.

Какво значи да се изтъпаниш пред възрастните хора в държавата, пред връстниците на собствените ти родители и да им обещаеш безплатна почивка на море, че даже и звездите на хотелите им да преброиш, а на другия ден да загърбиш идеята? Подигравка е, съвсем меко казано. Такъв сценарий не издържа даже и за сапунка, макар по своята жестокост да напомня трилър. Но, изглежда, гаврата с публиката е част от евтиния спектакъл на това управляващо мнозинство. Като театралните спекуланти от началото на прехода, именуващи се авангардисти, които заключваха вратите на театралния салон преди бездарното си представление, за да не им се разбяга публиката.

Когато овластени политици упражняват красноречието си с епитети като "фашизоиден" и "перколясал", явно не съзнават колко извратено изглежда в очите на хората долнопробното им зрелище с разпределението на бюджетния излишък. Казано с прости думи, тази халтурка се развива по следния сценарий: първо, управляващите грабят без излишна жал народа, като му налагат необосновано високи налози и го лишават от насъщни за поминуването му разходи, а после със заделеното настрана уж му строят магистрали. Пътем част от парите потъват в обръчите от фирми, които пък с тях ни купуват гласовете по избори. Накрая политиците мечтателно отчитат как са подобрили народното благосъстояние, а бизнесът им гарантира още някоя и друга годинка живот в управлението. До края на серията така и не става ясно кой с кого е прегрешил и кой е бащата.

Сега тече усилена репетиция на пиесата



"Тройната опозиция срещу тройната коалиция"



Автор на сценария е лично премиерът, но вероятно под диктовката на някой умел драматург. Сюжетната линия обаче криволичи съвсем произволно и замисленото qui pro quo рискува да се изроди в кво да е. Не става ясно защо в образа на тройната опозиция са въплътени ГЕРБ, "Атака" и ДСБ, след като реалните действащи лица са ГЕРБ, СДС и ДСБ. Тъкмо тези три партии сключиха съюз за съвместни протестни действия срещу управляващите в т.нар формат ЕНП. "Атака" прави монолога си а парте, макар интересите да схождат. Партията на Сидеров обаче е необходима като плашило и зорлем я набутват в "триумвирата". Прави впечатление пълното отсъствие на седесарите от премиерския сценарий, което е демонстрация или на пълно пренебрежение към формацията, или на известна симпатия с оглед бъдещото управление на страната. Тази подмяна в характера на героите цели да изплаши публиката, да й внуши, че срещу честното и всеотдайно правителство се възправя една непредвидима стихия, едно радикално триглаво чудовище, което не ще се спре пред нищо, за да срине докрай държавността. По добре изпитаната тактика на някои масови психоведи от недалечното минало предстои новият, подменен образ на тройната опозиция да бъде споменат поне сто пъти до изборите, докато се превърне в истина. Сценаристът, изглежда, не е обмислил добре финала на пиесата, защото накрая ще се окаже, че обектът на престъплението - а именно прословутата държавност, отдавна се е споминал, и злодеите рязко започват да печелят симпатиите на публиката, преодоляла първоначалния уплах.

Недооценен в общата суматоха на сцената остава



образът на царската партия



Жълтите са до такава степен обречени на изчезване, че вече са плюли на всякакъв либерализъм и надцакват левите със социалночувствителните си идеи. Отказаха се от борбата за 50-те процента от излишъка в Сребърния фонд, без съпротива подкрепиха гигантските харчове за социални нужди, накрая току-виж финиширали като завършени социалдемократи. Тази многопластовост на ролята се обяснява с неистовото желание на персонажа НДСВ да си гарантира недосегаемост и след политическия си свършек. Партията е готова да пусне бюлетина за БСП и ДПС миг преди да издъхне, само за да отърве страшната участ, наречена "ревизия на предишните управления". Този мотив се оказа основна движеща сила за всички властвали партии от прехода - да си купят индулгенции приживе. Един виден член на ДПС даже се зае с изучаването на богословие, за да усвои тънкостите на тоя най-висш алъш-вериш с Бога. Както често става в класическия театър, накрая безизходицата става такава, че неизбежно опираме до Deus ex machina.

В тази неталантлива пиеса опозицията е в ролята на древногръцки хор, който оплаква с мелодраматичен вид тежките съдбини на народа и най-вече своята зла участ. Защото се оказа, че демокрацията не може да излекува сама себе си, ако я застигне тежка болест, както е при нашата. И нито гаменските пози на Бойко Борисов са в състояние да разведрят угнетения народ, нито тенекиената бленда на Командира може да го потресе, нито кресчендото на Сидеров ще го изкара на улицата.

Политическият драмсъстав е толкова изхабен и бездарен, че нищо чудно накрая да се окажем в плен на някой нов фашизъм.