Навярно трябва да си роден в СССР и с майчиното мляко да си възприел всички клишета на болшевишката пропаганда, за да откриеш действително адекватния образ на Сара Пейлин. Всичките й мимики, жестикулации, да не говорим за езика, безпогрешно насочват към онази готвачка, за която Ленин казваше, че е готова да управлява държавата. Готвачката с пет деца, настанена след революцията в буржоазна квартира и размахваща заплашителен кукиш срещу всичката интелигентска сволоч, тлъстееща на гърба на трудовия народ.
А ако говорим сериозно, Маккейн, влизайки в кожата на професор Хигинс от знаменитата комедия "Пигмалион" на Бърнард Шоу (без сам да го разбира), възбуди в страната революция... на малките градове. "Аз представлявам истинската Америка, the America of small towns" - този израз не слиза от устата на Пейлин. Иде реч, ако щете, за революцията на "едноетажна Америка" срещу гигантските мегаполиси, където гнездят ненавистните й либералстващи интелектуалци.
Осемте години управление на Буш не минаха току-тъй, те приучиха Америка, че интелигентът е либерал, а либералът - капитулант и антипатриот. Сара само "прояви" тази субстанция на бушизма, направи от негатива фотография на това, което тя счита за "истинската Америка".
Но се боя, че Маккейн не отчете всички последствия от избора си... И по-специално това, че историята има неприятното свойство да се повтаря точно когато най-малко се очаква това от нея. И една от непредвидимите последици от победата на Маккейн може да стане повторение в ХХI век на големия срам и позор за Америка от средата на ХХ - маккартизма.
Работата не е в това, че Сара Пейлин е предизвикателно вулгарна. Не е и в това, че тя е непримирима фарисейка, за която тълкуването на Библията е по-важно от реалния живот. И дори не е в това, че няма ни най-малка представа нито за националната, нито пък - още повече - за външната политика. Работата е там, че в един печален ден тя като нищо може да се окаже върховен главнокомандващ на най-могъщата в света армия.
---
* Авторът е историк, живее и преподава в САЩ от 1974 г.
