Желанието на прелитащия да не придиря за новините навръх пантеонната дата 22 септември повяхна невъзвратимо след Нещото, изпаднало от страниците на "Труд". В изблик на празнична щедрост вестникът утолява патриотичната ни жажда със симптоматичен подарък - плакат за двойна употреба. На едната страна - манифестът на Фердинанд, на другата - реклама на ракия. Очаква се високотиражен махмурлук на един независим народ...

По формулата "две в едно" в датата 22 противно на всякаква математическа и журналистическа логика новината "7% готови да умрат за Отечеството" е засенчила конкурентната социологическа констатация: "32% не желаят да жертват за него нищо", пак в "Труд". Други 68.8 били твърдо убедени, че 100 години след обявяването на независимостта си България е зависима - било от Великите сили на деня, било от мафията. Това се оказва неизбежност от висш лингвистично-парадоксален порядък, както я определя ужким на шега президентът пред патриотичната младеж в Търново: "Коя държава е независима - тази, от която нищо не зависи" ("24 часа"). Жалко, че не се е намерил никой да му иска 50 ст. за стар лаф и още 50 за тъпизъм.

Революционно развитие изживява новият жанр в социалното изкуство - "Да пратиш пенсионери на море". Неделната преса прелива от истории и кадри с възрастни хора, почиващи с бира в ръка напук на ниските температури и журналистически скепсис към социалната инициатива. А след пенсионерите - "И чиновници на море без пари" ("Труд")! Такова предложение направила някаква си агенция "Прагматика", след като установила, че "73% от чиновниците били стресирани".

Едно желязно алиби има властта за зъзнещите, но доволни пенсионери - България остава с два сезона според някои си учени, цитирани от "24 часа". Зимата ставала все по-мека за сметка на хладното лято. Ерго, септемврийските студове са планетарна неизбежност. А "Студът вдига цените с 30%"... Наздраве, чакат ни мека зима и хвърчащи във всички посоки цени!