Премиерът се качи на незаконен лифт. Кабинката му внезапно се установи насред простора над местността Бодрост. В клетката се бяха сбутали благоевградският кмет, шефът на пожарната и министърът на благоустройството, който запази хладно безсловесно разстройство по време на целия инцидент.
Сергей се развълнува, защото обичаше приключенията, но външно само зачерви бузки, което спокойно можеше да се отдаде и на времето. Настъпи мълчание и господата взеха да се попоглеждат.
Кметът Костадин ръчна Сергей с коляно:
- Сергей, кажи нещо весело, да ни ободриш в тази обтегната минута. Покажи, че не си заек по душа!
Сергей си намести очилата и разказа възглупав виц за Чапаев и Петка, след което дружелюбно се позасмя, но кметът Костадин съзря във вица някакъв намек, обиди се и на свой ред разказа виц, съдържащ ответен намек. Двамата почнаха да си подават намеци за професионална и корупционна компетентност, семейно и партийно положение и така нататък, докато съвсем престанаха да си схващат намеците.
Шефът на пожарната се размърда:
- Абе, докога ще висим тука, чакаме ли някого?
- Ами трябва да дойдат да ни спасят - каза премиерът. - Като погледна надолу, ми се завива свят, имам чувството, че сме на 50 метра най-малко.
- Към 30 според мен - свали кметът.
- Не повече от 3-4 метра - прецени шефът на пожарната, - аз, да ви кажа, съм и шеф на Федерацията по пожароприложен паркур. Оттук, ако си харесаме някоя пряспа, можем спокойно да се метнем.
- Абсурд, само контузии ми трябват сега! - скочи премиерът и си удари темето в тавана на кабинката. Изглежда, нещо в надстройката се разбърка, Сергей се превъзбуди, очите му взеха да играят клаустрофобично и да се държи странно.
В този момент звънна тутурутката му, търсеше го вътрешният министър. Двамата се прекъсваха постоянно и никак не можеха да се разберат.
- Сергей, такива новини имам, не съм на себе си!...
- Миков, положението е извънредно!... Заседнал съм в незаконен лифт, никой не идва да ме спаси, шефът на пожарната ми предлага да се пребия...
- Сергей, това нищо не е! Ти просто нямаш представа какъв живот е тука - в София гърмят бардак след бардак...
- Михаил, в това няма нищо особено, бардаци има на всяка крачка. Казвам ти, че вися като паяк над някаква местност Бодрост, а ти ме занимаваш с битовизми!
- Битовизми?! Сергей, кажи ми честно, ти допускал ли си, че в центъра на столицата ни има публични домове?!
- Боже господи, Миков, това е най-древната професия на света! - премиерът скочи и пак си удари главата в тавана, налудничавият блясък в очите му омекна и той се поуспокои.
Духна вятър и кабината се люшна. Сергей се сепна и звънна на шефа на ДАНС:
- Сертов, много внимавай някой да не заклати кабинета, докато вися тука... Къде е ББ?
- Виси и той на летището в Тел Авив, не може да излети заради мъглата.
- Много хубаво, хич да не се вдига тая мъгла, най-добре!... А как мислиш, утрепах ли рейтинга с тоя лифт?
- Ами, малко социологически лифтинг и си чисто нов... Има обаче една друга работа - каза шефът на ДАНС след мъчителна пауза. - Започва шоуто Dancing Stars, твойта Елена ще участва...
Сергей пак скочи и си удари главата. Свести се, когато го свалиха долу и му разтриха лицето със сняг.
