Едва ли има наблюдател или политик, който при импровизирана анкета днес да не ви увери, че НДСВ със сигурност ще изгуби местните избори през 2003 г. (Тук изключваме самите ендесевейци - поради тяхната естествена пристрастност и неестествена наивност.)

Управляващата партия на Симеон Сакскобургготски е лесният за прогнозиране губещ - всички врели и кипели политикани й предричат колосално фиаско при общинския вот. Не че няма защо: откак взе властта на 17 юни 2001 г. царят-премиер инкасира само изборни загуби (Петър Стоянов бе лично негова тежка грешка, за "частичните" провали в Благоевград и Русе вина носят депутатите му). Освен това спецификата на общинските избори предполага добра селекция и силни, качествени кадри по места - нещо, с което новооснованата партия НДСВ не може да се похвали. (Тя дори по устав няма регионални структури, а само някакви "назначени" отгоре координатори.)

Изобщо, не е трудно да се предскаже как капанът ще щракне около премиера през ноември 2003 г., как опозицията ще подеме рефрена за "подменения народен вот" и ще почне да клати яко клона на правителството, за да предизвика предсрочни парламентарни избори. Като добавим към това и вътрешните брожения в царската група, плюс ония свободни лобистки електрони, които само чакат сигнал отвън, за да се откъснат от царската орбита, и песимистичният за управляващите сценарий е в кърпа вързан.

Но има и оптимистичен сценарий. Може да звучи невероятно, ала съществува възможност, която при правилно отиграване би донесла



съвършено неочаквана победа на НДСВ на местните избори



Е, не в цяла България, не в повечето й региони, но в самото сърце на държавата - в столицата София. Което ще бъде достатъчно, за да умие очите на управляващите и те на финала да заявят, че вотът за тях не е бил подменен, а изборното статукво от 17 юни 2001 г. е съхранено.

Бъдещият "спасител в ръжта" не се нарича Стефан Софиянски. Не се усмихва често, гледа страшновато и има рекорден рейтинг, за който всички политици от 12 г. насам могат само да мечтаят. Масовата публика го харесва абсолютно безотказно и ако законът позволяваше на Бойко Борисов да се кандидатира във всяко едно кътче на България, без съмнение навсякъде щеше да излиза победител.

Сегашният главен секретар на МВР е единственият скрит коз, с който разполагат царят-премиер и партията му НДСВ, за ключовите избори в София, а чрез тях и за по-нататъшна легитимация на властта си. Той е сигурното им, чудодейно избавление, своеобразен "deus ex machina", тяхната приказна "палочка-вьiручалочка". Ако сегашните управляващи вземат решение за издигането на "генерала на народа" за столичен кандидат-градоначалник, той може да им спечели изборите още утре дори - без никаква кампания. И това не е шега.

Ала, както знаем, всяко просто и очевидно решение може да остане нереализирано поради сложни сметки. В случая с Борисов и хипотетичното му участие в кметската надпревара за София те могат да изглеждат така:

1. Ама защо да се караме със Стефан Софиянски.

2. Ама защо да си създаваме алтернативен център на власт.

3. Ама защо да правим от един бивш пожарникар и бодигард политически и икономически независим субект, и въобще трябва ли да го правим втория човек в държавата (що се отнася до изпълнителната власт, това си е така).

4. Достатъчно лоялен ли ще е Борисов към нас (разбирай под "нас" лично Симеон Сакскобургготски, царското семейство, партията НДСВ и "юридическото" лоби, което я управлява).

По въпроса за Софиянски отговорът би бил сравнително лесен, ако приоритетни са не емоциите, а рациото. От прагматична гледна точка за премиера-цар е далеч по-изгодно столицата да се ръководи от човек, произлязъл "от шинела му", вместо от някакво "завещание" на СДС. Освен това, след цели два мандата и в светлината на евентуален трети, настоящият кмет изглежда доста изчерпан.

Съмнително е впрочем



дали Софиянски изобщо ще успее да стане пак столичен градоначалник



Шансове има, но те не са чак толкова големи - дори и при официална коалиция на новата му партия "Свободни демократи" с НДСВ и произтичаща от това царска подкрепа.

Когато Сакскобургготски и приближените му обмислят дали да дадат поддръжката си за Софиянски, трябва да имат предвид няколко неща. Първо, София продължава да е синя и никога не е преставала. В столицата са най-твърдолинейните седесари, за които Софиянски е просто предател и подлежи на незабавно изхвърляне от кметството на "Московска". Т.е. срещу настоящия градоначалник ще има наказателен седесарски вот. Приказките за общ десен кандидат през 2003-а са залъгалки за наивници. Трябва да минат години, за да протече някакво обединение в дясното - раните са още пресни, а реваншистките настроения си бълбукат под повърхността.

Ясно е, че СДС ще има собствен кандидат за София, тъй че на Надежда Михайлова й предстои да решава тежка задача. Колкото по-слаб е синият избраник (например новата лидерка на СДС-София Евдокия Манева), толкова повече се улеснява задачата на останалите участници в надпреварата. Ако обаче Михайлова действа решително и извади силен съперник на Софиянски, може да пожъне голям личен успех - особено ако НДСВ пасува или пък подкрепи настоящия градоначалник.

Най-нетрадиционният и сензационен вариант, който би могла да разиграе Михайлова, е



да лансира за кандидат-кмет сегашния конституционен съдия Георги Марков



Неговият мандат в КС изтича през октомври 2003-а и веднага след това той ще се завърне в политиката, ала не е ясно в чий лагер. Марков тъй и не напусна СДС, макар да се дистанцира навремето от кръга "Костов". Сега е близък и с Надежда Михайлова, и със Симеон Сакскобургготски (в НДСВ дори лобираха за издигането му за кандидат-президент). Самият Марков проявява сантименти към СДС, откъдето тръгна преди 12 г. Ала не е сигурно дали Михайлова, въпреки добрите си взаимоотношения с него, ще съумее да прокара кандидатурата му в самата партия. Сините столичани помнят с добро юриста като един от авторите на реституционните закони, с които бяха върнати малките магазинчета, той е и дългогодишен юрисконсулт на общината. Ала в екипа на Михайлова има хора като Едвин Сугарев, които със сигурност ще се противопоставят за Марков.

Но да се върнем на Софиянски. Без седесарските гласове той ще остане с подозрителен по размер собствен електорален ресурс. Колко точно ще е той, можем само да гадаем. Да си спомним обаче изборите от 1995 г. - тогава СДС бе стигнало дъното си в София, БСП бе дошла преди по-малко от година на власт с абсолютно мнозинство, писъци срещу кабинета "Виденов" още не се чуваха. Деморализираните от скорошната загуба десни се разделиха и Народен съюз издигна за столичен кмет доста популярната като бивш служебен премиер Ренета Инджова. А единственото, което тя успя да направи, бе да прати синият кандидат Софиянски на втори тур.



По традиция СДС взима кметското място в София от раз -



с над 50% от бюлетините (така бе с Янчулев през 1991 г., така бе със Софиянски през 1999 г.). Само когато дясното е било разделено (като при случая с Инджова, която взе около 17%), се е стигало до балотаж. Но на втория тур СДС без проблеми отново е биел.

БСП и кандидатите й по принцип са обречени в София, затова досега този вот е бил по-скоро инструмент за разместване на вътрешнопартийни пластове, отколкото сериозна надежда за победа. Но все пак левите имат гарантирани най-малко 20% от гласовете. Те може да станат и повече, ако левицата неочаквано извади някой атрактивен и авторитетен кандидат, който да им обере не само гласовете на ядрото, но и на периферията. Ако обаче извади играния вече Румен Овчаров, изненади не се очакват.

В крайна сметка има опасност Софиянски да се окаже в ролята на Инджова и с близки до нейните проценти дори ако бъде подкрепен от управляващото НДСВ. На последните президентски избори видяхме, че подкрепа "по принцип" от НДСВ няма. Царските гласове не са организирани. Симпатизантите на Сакскобургготски, първо, са вече разколебани, и второ, понеже по произход са бивши сини и бивши червени, гласуват мажоритарно и пускат бюлетините си само за ония кандидати, които припознават като свои. Ето защо при силна конкуренция от страна на СДС и БСП техните отколешни симпатии може наново да бъдат пробудени, още повече, че Софиянски отдавна не е безспорният столичен кмет.

Следват още логични въпроси: защо му е на царя-премиер втори Петър Стоянов (тоя път без осигурените седесарски гласове дори)? Защо са им на царистите негативите от поредната тежка изборна загуба? Защо им е нужно да дадат без бой на СДС управлението на столицата заедно с всичките й ресурси, щом имат и полезен ход, и човек, който ще им донесе победа? Ако за Симеон запазването на добрите отношения със Софиянски е по-съществено от жизнено важния за стабилността на правителството му изборен успех в София, това няма нищо общо със здравата политическа логика.



По-лоялен от бившия си бодигард Сакскобургготски едва ли ще намери



Борисов почти боготвори царя и ако Н.В. му възложи лично да спасява каузата - с участие в избори, няма да откаже. И без това дрехата в МВР явно взе да му отеснява. "Генералът на народа" е амбициозен, свръхактивен, умее да напипва пулса на средния българин и да говори на езика му. Но не е особено послушен - признава за безспорен авторитет само премиера и непрекъснато се дърля с началниците си. А началниците му са много - министър, няколко зам.-министри... Та защо да не му се хареса да си смени амплоато и да се отърве от твърде многото босове? Кметският пост в София би му дал много по-голяма самостоятелност, достатъчно свободна територия за реализиране на амбициите му.

Не се опитвайте обаче да набутате Борисов в дрехите на усмихнатия Софиянски. Той е за



друга роля - на градоначалника "тип шериф"



Тя би паснала идеално на генерала. Нима в София няма престъпност, а столичани не се нуждаят от повече сигурност? Нима не е време да се подгони най-после корупцията и мафията, а софийските училища да се изчистят от наркотрафикантите? Колкото до бизнесзадълженията на този пост, Борисов и с тях ще се справи - до миналата година беше собственик на просперираща частна фирма. А и е достатъчно, за да си вземе добри помощници за това, което не му иде достатъчно отръки.

Такъв кмет "тип шериф", със здрава ръка срещу бандитите, мафията и корупцията, бе градоначалникът на Ню Йорк Рудолф Джулиани. Той трябва да посети скоро България по покана тъкмо на Борисов. "Генералът на народа" би могъл да провиди в бившия нюйоркски кмет свой образец. Още повече, че като типажи те донякъде си схождат. Джулиани участва лично в спасителните операции в Световния търговски център на 11 септември 2001 г. наравно с подчинените си пожарникари и полицаи и това му донесе световните овации. Израсъл в Бруклин, в семейство на пожарникари, полицаи и бандити, с диплома на адвокат, с кариера на прокурор с над 4000 присъди за корупция в полицията, Джулиани е днес един от символите на Америка. След като става кмет на Ню Йорк през 1994 г. той намалява убийствата и престъпленията в града наполовина, изхвърля мафията от бизнеса с прибирането на боклука и така намалява цената на услугата с 80%, прекратява и контрола на организираната престъпност върху държавните поръчки.

Тъй че Борисов има от кого и на какво да се учи. Ако му позволят.