:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,908,319
Активни 110
Страници 35,426
За един ден 1,302,066

Клопки с бърза несъстоятелност

Поредна законотворческа треска се вихри около фалита. По традиция спорът се води без пряко участие на потърпевшите търговски среди. И отново се опитват да пробутат тезата за



мигновената несъстоятелност.



Според вносителите на тази идея съдът трябва да се лиши от правото да преценява какво е икономическото състояние на фирмата, за която се иска фалит. Достатъчно било да се докаже, че търговецът не е платил някое свое задължение, за да може държавата, всеки неудовлетворен кредитор или доставчик, да иска неговата несъстоятелност. Натрупалите опит в собствената си практика като съдии представители на правосъдното ведомство с право опонират на напъните за "автоматизиране" на несъстоятелността. Те напомнят, че тази приумица неведнъж е предлагана от Международния валутен фонд като начин за дисциплиниране на фирмите (т.е. като средство на фиска за натиск върху фирмите: или плащайте веднага данъците - или ви закриваме). Веднъж такъв текст дори бе приет, стоя известно време в Търговския закон и бе безславно отменен, защото съдът без засипан с десетки хиляди молби за несъстоятелност на фирми. Процедурата на бързата несъстоятелност дава на кредитора



възможност за заобикаляне на таксите,



които всеки ищец заплаща по общия исков ред. Вместо да съди длъжника си, кредиторът с радост се възползва от по-евтиния способ и направо иска несъстоятелността му. Оказа се, че докато бе в сила тази процедура, несъстоятелност е била искана не само за фирми с нарушена ликвидност, но и за някои от най-надеждните. Един мобилен оператор дори бе подкарал абонатите си по списък да ги фалира заради неплатени сметки за телефон. Ето такъв фарс става правото когато законодетелите не различават неплатежоспособност от несъстоятелност. Но големият въпрос не е дали правилото за бърза несъстоятелност да се прилага само ако дългът е "безспорен" (има ли въобще безспорно задължение на този свят?), ако плащането е забавено повече от месец или два. Проблемът е за отношението на държавата към бизнеса.



Несъстоятелността е летален изход,



клинична смърт на юридическото лице, която настъпва при сериозна криза на стопанската дейност и понесени загуби в такъв размер, че възниква съмнение дали имуществото ще покрие пасивите. Много малко фирми, изпаднали в такова състояние успяват да преодолеят несъстоятелността и да излязат от нея. Но един бизнес трудно се създава, макар че е лесно да се разруши. С фалита на всяка фирма се топи част от националното богатство, нарушават се създадени връзки, разкъсва се производствената верига. Всеки фалит крие риска да отприщи вълна от верижни филити. Затова в държави с разумни закони се търсят начини за избягване на фалита чрез извънредни процедури като например



предпазният конкордат,



познат и в българския търговски закон до национализацията, една изключително разумна процедура, която позволява на изпадналото в трайна неплатежоспособност търговско предприятие да спре плащанията, но да продължи да работи под надзора на кредиторите си в опит да балансира оборота си и да възстанови платежоспособността си. Аналогична предфалитна процедура е изравняването в германската правна система, от която взаимства българският търговски закон. У нас обаче за предпазване на фирмите е неприлично да се мисли. Според модерния наш законодател, роден на кръглата маса, търговецът трябва да се постави в твърди законови рамки и да се унищожава веднага щом наруши свещения си дълг да плаща данъци каквито и да са те.



"Който не плаща да фалира веднага",



това е любима на българския чиновник постоянна заплаха. Ползва се при всякакъв повод. Само за последната седмица двамина крупни велможи размахаха плашилото на фалита - шефът на НОИ и един екочиновник. Първият щял да обяви в насъстоятелност всички, които се бавели да плащат данък осигуровки (кой ще плаща осигуровките после - не каза), другият щял да фалира онези "които не ни изпълняват изискванията". Ако следи човек редовно изявленията на нашите администратори, ще остане с убеждение, че главната им цел и задача е да унищожат колкото може по-бързо колкото е възможно повече предприятия. Знаен е



ефектът от ликвидаторския устрем:



всеки, който се захване да върти производство и търговия разбира, че от държавата добро не може да чака. Затова работи крайно внимателно и непрекъснато се крие от нея. Крие печалби и заделя бели пари настрана, крие обороти и дейност, за да избегне данъците и да може да оцелее, вярва само на себе си и разширява дейността си с малки стъпки, играе "на сигурно", за да избегне клопката на поредната бърза несъстоятелност, която може завинаги да сложи край на дейността му. И се ослушва за нови законодателни идеи, заплаха за всичко, което с мъка е успял да постигне. Време е вече да спрат непрестанните промени на законите, които пораждат риск и хаос, насаждат страх и забавят с години икономическия растеж.
1476
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД