Писна ми и отидох в общината.

- Така и така, писна ми! Вземете мерки!

Те откликнаха:

- За да ви бъдат взети мерки, обърнете се към общинска фирма "Тъжни обреди" - казаха ми любезно.

Не на мен тия!

- Я кажете - пресякох ги, - може ли София да се окаже под вода до края на века? Щото нищо чудно Ню Йорк и Лондон да се окажат под вода до края на века, алармираха масмедиите!

Те се зачесаха по вратовръзките, избутаха един напред и той каза с половин уста:

- Нямаме такава информация.

- Значи не? Тогава защо улица "Саблен удар" отсега е под вода? Кална!

Общинарите млъкнаха като рибите от подмолите пред моята къща. Продължих емоционално:

- Щом не се очаква градът ни да бъде потопен от глобалното затопляне, може да се насочат усилията към осушаването на улиците, потопени от локалното подмотване!

- Има думата колегата Иванов от отдел "Осушаване" - подвикна единият костюмиран и ловко се прикри зад най-близкия монитор.

- Сега това не ни е приоритет - каза Иванов и понеже видя, че ще реагирам още по-емоционално, бързо продължи: Привеждаме в действие мерки, които рязко ще подобрят стандарта на живот на жителите на нашия град.

Прекрачих отвъд емоцията, попитах делово:

- За пари ли говорим?

Той усети, че овладява топката:

- В общината създадохме комисия за спасяване на жителите на градовете Лондон и Ню Йорк.

- И какво от това?

Той уверено плуваше в своите води:

- За нуждите на общинската комисия по спасяването на градовете Лондон и Ню Йорк спешно бяха закупени три лимузини, пет компютъра, кафемашина, минибар, осем кашона бяло вино, два кашона шотландско уиски и ядки съобразно дневни заявки.

Представих си кашон уиски и това ме разсея. Той се възползва и продължи:

- Спешно бяха назначени пет секретарки - две руси, две чернокоси и една червенокоса.

- Къде мога да ги видя? - попитах. - Като гражданин се интересувам!

- В момента са заети с преките си служебни задължения, тестват походни легла - отговори той и не ме остави да попитам друго. - Сега всичките ни усилия са насочени към това, щото всички фирми и предприятия в нашия град спешно да се преориентират към производството на походни легла с перспектива до 2100 година да бъдат произведени и складирани 27 милиона броя.

- А не може ли да произвеждат гумени лодки, та да се придвижваме по нашата улица? - попитах ехидно.

- Вие не разбирате големия смисъл! - засегна се той. - Щом океанът залее Лондон и Ню Йорк, техните жители да заповядат в нашия гостоприемен град, където ще ги приютим под наем на предвидливо подготвените походни легла.

Усетих далаверата:

- Ще печелим от наемите?

Той ми намигна, подхвана ме за лакътя и ме ориентира към изхода:

- Още малко търпение! Ще има доходен бизнес за жителите на нашия град! На всеки се падат поне по стотина лондончани, съответно нюйоркчани, които да подслони срещу твърда валута. Колкото и малък да е един панелен апартамент, все в него ще се намери място за стотина походни легла.

Общинският ловко ме побутна през вратата:

- Честит ви бъдещ бизнес, драги съграждани! - пожела ми той.

Благодарих на затворената врата.