:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 440,671,448
Активни 560
Страници 14,013
За един ден 1,302,066
НАБЛЮДАТЕЛ
Седмицата

Боклук, наука и поука

Димитър Денков
Има констатации, които буквално цепят мрака и показват нещата в ослепителна яснота. Например тази: "Годишната държавна субсидия за БАН се равнява на парите, които ще бъдат похарчени за извозването на софийския боклук до Силистра." - каза министър Вълчев при откриването на 120-учебна година в Софийския университет. Медиите не я пропуснаха - не че разкрива истина за настоящето, а че иронизира най-вероятния бъдещ министър-председател в битността му на столичен кмет.

Когато обаче яркото сравнение е съждение за действителност, може да се мисли, че за боклука ще отиват все повече средства и ще се харчи повече полемична енергия. С право- от столичния боклук произтичат сериозни заплахи за здравето на широки народни маси, както и още по-сериозни политически кризи, докато от парите за науката най-много да дойде поредното съсловно дърляне кой, как и къде следва да се занимава с нея. Към него ще се прибави и вопълът на т. нар. български бизнес, недоволен, че не му готвели нужните кадри. Така или иначе въпросът дали стигали парите за наука в БАН-ските институти или в университетите, дали те не трябва да отиват в университетите или в университета, бледнее пред перспективата столицата да потъне в боклуци, радващи част от силистренските общинари, някои транспортни фирми, събирачите на отпадъци, злонамерените към образа на държавата в цялост и на кмета Б. Борисов в частност фотографи и новопоявилите се кучешки глутници. Пък и след хиляда години боклуците ще радват бъдещите археолози - по неразградените отпадъци ще пресъздават живота ни. Тъкмо тази грижа за бъдещото познание е най-неотразимият довод срещу намеренията за изгарянето, подобно на това в широкия център на Виена, а не страховете, че нашият ще бъде опропастен от стратегически инвеститор, който ще строи завод вместо N-ти Mall of Sofia.



А въпросните пари не са малко:



има-няма седмичният масраф на Харвардския университет, където ден преди министър Вълчев да направи горното мило сравнение премиерът Станишев изнесе лекция. В нея отново най-впечатляващото бе отличният му английски. Разбира се, за придружаващите го журналисти, докато списователите на местния университетски вестник пропуснаха събитието в топпроявите за седмицата. Виж, изчерпателно отразиха друга донякъде българска проява - разговорът с Кристо и съпругата му за пазарлъците в изкуството. Иначе, както му е редът, премиерът се обърна към българските студенти там да се върнат тук; имало проблеми, решими с тяхна помощ. Не зная как поканата "Елате и опитайте!" се е счула на английското ухо; за българското тя звучи ехидно и в Харвард. Нека да не опитват; поне не тези, които искат да се занимават сериозно с наука, но им посочват проблеми, резултат на обикновена политическа некадърност, необикновена подкупност и лична суета. По ирония на историята те бяха дозабъркани именно от върнали се у нас питомци на престижни университети, разположени между Ленинские горы и Harvard Forest.

Изобщо изискването към науката за непременна и бърза полза е



опасна злоупотреба не толкова с нея,



колкото с ония, които искат да й се посветят самоцелно, заради самата нея. Резултатите от тая злоупотреба болезнено се усещат в нашите университети и институти, където се подготвят хората, чиято жизнена цел трябва да е науката - докторантите. Те драматично намаляват не само заради малко пари, стара апаратура и божем утвърдени учени, чиито трудове в приличен университет не стигат за кредити в първи семестър, камо ли за публикация в сериозно издателство. Намаляват, защото трябва да защитават смислеността на заниманията си по най-нелеп начин. Правителствените трици с увеличените на 450 лв. стипендии трудно подмамват хора, които на всичко отгоре ще трябва да се правят на маймуни, за да оправдават научния си избор с някой "животрептущ" проблем. Нищо, че в това отношение имаме дълга традиция, която прекрасно се съчетава с изискванията на днешния ден. Да се мотивира изследването на морфо-синтаксиса в арабския с борбата срещу тероризма е толкова смислено, колкото и някогашните актуализации на темата за трансценденталната конституция на нравствеността у Кант с партийните решения за изработване на нова конституция на НРБ. Та и затова, а не само заради малкото пари, в началото на тая академична година за близо 300 докторантски места в Софийския университет има около 350 кандидати; така стоят нещата и в другите университети, както и в институтите на БАН. Толкова за науката и боклука.



През седмицата имаше и други ярки събития.



Бербатов вкара първите си голове за "Манчестър Юнайтед"; заплетоха се скандалите около ДАНС; отвъд океана и край Брюксел продължиха да пукат балоните на свободния пазар; увеличиха се лихвите по заемите и ипотеките; успешно продължиха Dancing Stars и Big Brother; т.нар. народно събрание прие на първо четене нов семеен кодекс, разграждащ семейството, но узаконяващ конкубината; ФК "Левски" пак загуби нещастно в София, този път от отбор на по-малко измислена държава; по света намаля цената на петрола, у нас поскъпна бензинът. Но всичко това чезне пред исторически най-значимото, което също има свойството да показва нещата в ослепителна яснота:

Умря Константин Павлов, един от малцината, които съзнателно бягаха от бързата полза и суетата от задължителния успех. Тъкмо тая смърт приближава - за миг, но приближава - още повече до образците на видимо самоцелни и все пак най-сериозни жизнени избори, които ни правят човеци.
35
3544
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
35
 Видими 
04 Октомври 2008 00:58
Денков

Редактирано от - Зе Мария на 04/10/2008 г/ 10:12:55

04 Октомври 2008 08:11
Мараба Зе !
Добре че си постнал в началото на уикенда , та който има интерес - ще има и време да те изчете. Може и аз да го направя.
Бъди здрав.
04 Октомври 2008 08:55
в духа на редника - малко социобиология: "сигналите, които обединяват, по принцип са приглушени и пестеливи, сигналите, които манипулират, са ярки и повтарящи се...". Толкова за Коста Павлов, българската наука и популярността у наше село на секви отпадъчни продукти.
04 Октомври 2008 18:01
Статията на Денков е хубава.
Зе Мария, вчера ти прочетох постинга, харесах го и когато рекох да го прочета още веднъж той вече беше изчезнал. Защо го изтри бе, човек? Такъв хубав постинг.
04 Октомври 2008 19:00
Ако парите за докторант са станали 450 лв. излиза, че докторантът получава поевече от старши н.с. 2-ра степен в БАН=доцент, понеже неговите пари не се облагат с данъци. Нов крещящ абсурд в нашата действителност.
Въобще сбърканата научна политика през тези 20 години разда абсурд след абсурд.
04 Октомври 2008 20:27
Оня ден сабахлям гледах при Коритаров неколцина медийни гурута как ближеха рани и ронеха сълзи, оти ги разработвали от ДАНС. Начи, майтапа беше, че беа се събрали все другари от ДС, с малки изключения-кака Валерия и Мишо Константинов. Та Мишо, който е ноо читав, каза една приказка"В България нормалните хора или трябва да се гръмнат веднага , гледайки кво става, или да се смеят. Аз избрах да се смея и вервайте ми, добре се забавлявам."
Значи, тва може да се поперефразира-или да си грабваш шапката, или да го удариш на алкохолен смях-щот той другия смях, смях, ама до време, па и за него бият-на място и веднага, а не като на времето -в мазетата на МВР.
Зевзи-постингът е тук Натиснете тук

Редактирано от - Зе Мария на 04/10/2008 г/ 20:28:28

04 Октомври 2008 20:29
Да, статията на шефа Денков е хубава, но изобщо не съм съгласна, че всичко опира само до пари и респективно – до липсата им.
...
Скъпи колега Денков,
Има поне още няколко много важни неща:
1. Нашата система за защита на дисертации и хабилитиране.
Това го пиша вече за около стотен път.
Днес сутринта д-р Николай Милков на конференцията по случай 20 годишнината от първия превод на Витгенщайн каза, че дори по времето на тоталитарния мрак, в СССР все пак е било малко по-академично, отколкото при нас.
Проблемът ни е, че и сега е също толкова непрогледно.
Вече почти 20 години от началото на прехода.
Както напомни днес първият преводач на Витгенщайн на български, в СССР е имало:
А) официален опонент на дисертациите и за такъв е бил избиран най-големият враг на защитаващия.
Това обаче е хубаво, защото официалният опонент е бил длъжен писмено и – разбира се – лично да се изкаже, да напише, да обоснове онова, което твърди.
При нас “опонентите” обикновено откланят предложението да станат официални рецензенти, за да не оставят нито един ред черно на бяло, а после на закрити заседания и устно могат да оклеветят по какъвто начин им е угодно всекиго, без оклеветеното лице да може да им отговори.
Б) Дори в СССР е имало правило: ако на една защита/ респ. хабилитация при две положителни рецензии съветът гласува отрицателно, целият съвет се разформира и се сформира друг.
Така се е противодействало на анонимното мърсуване чрез анонимното гласуване.
При нас не само че беше, но и продължава да е по-зловещо от тоталитарния СССР – всеки, който иска, може да клевети както си иска, а оклеветеният може изобщо никога да не разбере кой и как го е наклеветил.
Преди време си спомням как покойният Иван Стефанов – Бог да го прости! – веднъж ми каза: “Димка, при нас отношенията са звероподобни!”
Звероподобни са, защото СНСъвети са съставени поне наполовина от хора, които нямат и една десета от качествата на защитаващите докторанти.
Е, кой тогава да блъска три-четири години от единствения си живот и да съсипе младостта си, за да отиде после с неговия труд анонимно да се изгаврят няколко мерзавци, които примерно му/й завиждат за младостта, хубостта, ерудицията, семейството и т.н.???
И тук идва основната ми теза. Както са казвали римляните:

Изкуствата се хранят от почитта.

И науките също.
Ако хората на науката не получават елементарно признание и уважение за труда си от собствените си колеги, как да го очакват от обществото?
2. Чудовищният патернализъм.
Ясно е как се бяга от патернализма:
А) напр. както е в Германия – всеки докторант има двама доктор-Vater’и, за да не се натурализират служебните отношения между тях и самостоятелността в научните дирения на докторанта да не се привижда и представя като отцеубийство, както е при нас.
Б) напр. както е в Оксбридж – пенсионираните преподаватели не участват в комисията по избор на новия наследник на мястото от оттеглящия се;
3. Неравенството пред закона – едни биват пенсионирани, други – не; на половината от пенсионираните им се удължава пребиваването в академичната среда по няколко години, а след това пак преподават на хонорар дисциплината, която и преди това са преподавали.
Няма условия за самостоятелна работа нито на младото, нито на средното поколение.
Спомняте ли си преди няколко години какъв вой се носеше заради пенсионирането на Крикор Азарян, който беше над 74 години!
И какво стана тая есен? Стефан Данаилов, който навърши 66 години отново взе клас в НАТФИЗ, ерго, и той ще преподава до 70 години (най-малко).
Ако и НАТФИЗ не беше в плен на геронтокрацията, за преподавател щеше да бъде поканен, примерно, Явор Гърдев, който е на 36 години, а Ламбо щеше да бъде пенсиониран. Но нищо... Явор го поканиха в Холивуд, а после тук ще се леят крокодилски сълзи, че младите бягат, а населението се топи.
4. Опорочаването на университетския плурализъм.
Нещата у нас се изпортиха от провала на размножаването на университетите и специалностите. Много хубаво беше – нови университети, нови факултети, специалности, бомбастични претенции за позитивно влияние върху обществото... но, какво излезе?
Уж всичко беше направено, за да има развитие и конкуренция, а се стигна до монопол и концентриране на власт – едни и същи лица заемат по няколко позиции в различни университети.
Много моля, това не е конкурентна среда, а точно обратното.
Докато не се сложи край на академичната полигамия, няма да има конкуренция.
...
Разбира се, че и парите са важни, но всички тези неща, за които съм писала по-горе, са сто пъти по-важни.
Хората, които се занимават с наука и преподаване у нас, отдавна са разбрали, че университетските преподаватели и учителите почти навсякъде по света са на долните стъпала на средната класа. И това се приема с разбиране.
Но това, да си доцент и доктор, да работиш по международни проекти и винаги когато идва крайният срок отнякъде да връхлита някой овластен професор и да започва да се меси и налага в работа, която не е негова, това не може да се приеме.
Това зловещо съсичане на поколението на 40 годишните у нас е може би още по-опасно и вредоносно от изгонването на поколението на 30 годишните.


Редактирано от - Една размишляваща на 04/10/2008 г/ 21:16:16

04 Октомври 2008 21:35
има-няма седмичният масраф на Харвардския университет

ХАРВАРД не получaва нито цент от държавата.Затова е Харвард!
БАН‌ са некадърни протежета на комуняги!
БАН ограбва държавата.Научен принос няма!
05 Октомври 2008 14:50
Зе Мария,
Има и друг начин на реакция в сегашната българска конюнктура.
Да си непримирим и да говориш, и правиш нещо срещу статуквото. Да си гневен на некомпетентните, да ги разобличаваш и да посочваш грешките.
Разбира се, за разлика от смеещия се фенотип, критикаря не е толкова лицеприятен и съвсем естествено малоумниците се маргинилизират от критикаря. С което поне не му се налага на последния да прави компромиси със съвестта си и да сяда на една маса с покварени мръсници.
Но разбира се, всеки си има различна ценностна система, то иначе щяхме ли да сме българи.
05 Октомври 2008 14:59
Една размисляваща От постинга ти се вижда, че си хуманитарка и можеш да минеш с един компютър (най-ниска производителност за около 600-700 лв.) принтер-черно-бял за около 170 лв. и хартия. Това, обаче не е случая с така наречените точни науки. Само да ти кажа какво струва една модерна химическа лаборатория з анализ на органични съединения: ЯМР апарат за около 500 000 - 1 000 000 долара, ИЧ апарат за окло 200 000-300 000 долара, газ-мас-спектрометър за около 500000 долара и нагоре, течен хроматограф и др. Да не говорим за консумативите около тях- течен хелий, течен азот и т.н.
Физици, физихохимици, неорганици, биохимици не са по-евтини.
Теоретиците се нуждаят от суперкомпютри, компютърни кластери и гридове, които също струват бая пари.
Наука се прави со пари и со дупе. Пари нема действайте, ама при тези заплати и дупе нема.
05 Октомври 2008 15:04
А иначе има отговори за всичко, както и за всяко оправдание и ропот. Добра статия на г-н Денков. Може би единствената в днешния брой на "Сега", под която си струва да напишеш мнение.
Надали може много да се допълни, г-н Денков деликатно е казал всичко, може би единственото в което си е струвало още да почопли е ишлемеджийския евтин търгашески манталитет на нашите бизнесмени, които не могат да осъзнаят, че не са толкова бедни да инвестират в изследователска работа и от там да развият високи технологии. Така че няма какво да се оправдават, че университетите ни не дават добри кадри, което е вярно, но то и няма какво да правят добрите кадри в българския бизнес, защото ако наистина си завършил добро образование на запад и да кажем дори докторантура, то няма да искаш да работиш в ишлемеджийницата на някой бай Ганьо в България, а ще търсиш работа с перспективи да разработиш или дори откриеш нещо ново. Това за сега не може да става в България в никой бизнес. Всъщност в БАН все пак има няколко души, които си струват, не само в БАН, в СУ и ПУ също.
Друг е въпроса, какво да правим с хуманитарните БАН-овски институти, там няма да коментирам, но когато говоря за наука, не включвам неща като икономика, политология, история, журналистика, философия, социология и подобни хуманиратни ... неща.
05 Октомври 2008 15:11
Mrx++,
Нормално е в България сега да се дават повече пари за докторанти, защото докторантите са основното изследователско звено в науката, това е факт и няма смисъл някой да ми се дърви на тезата. Аз например, трябваше да съм луд на времето да бях приел мястото в БАН, което ми предлагаха, тогава със смешната стипендия от 240лв. дето дори професорите в БАН те съветват, ако нямаш вече жилище в София или не живееш близо до София, да не си хабиш младостта в нашата академия. Дори 2000лв. да ми дават сега не бих се върнал да работя в БАН. "Не дай Боже да има човек семейство и деца" - тогава просто би било безотговорно да работиш за такива пари наука в България, когато можеш да вземаш 5 до 20 пъти повече някъде далеч от България.
05 Октомври 2008 15:23
Една размисляваща,
Макар явно да си хуманитаристка, много точно си описала нещата. Права си за геронтокрацията. Права си и за това, че наука човек прави и за признание. В САЩ може да си най-големия задник, може да си грубиян и критикар, но те уважават заради професионализма. Ако щеш, там хората използват полезното в теб.
В България може и да си най-великия професионалист, но ако не си нагаждач и не забравиш за критиките, то никой няма да те признае.
Българите по правило са комплексирани присмехулници, които никога не почитат по-можещия и по-умния. Българите винаги си търсят душевно оправдание, за да се чувстват по-велики от обективно можещите. Няма как в такава обстановка, някой учен да иска да работи за чест и слава, ако няма пари поне. Така че науката в България за сега продължава да е кауза пердута.
Оня ден се опитах да покажа, че дори договора от Лисабон сме готови от сега да нарушим, но по никой начин да не се отпуснат пари за наука.
А според Лисабонския договор, от 2010г. България трябва да отделя ПОНЕ 3% от БВП за инвестиции в науката. Като обяснявах това, един тъпак се опита да ми обяснява, че видиш ли, договора не бил още ратифициран от всички. Но с типичната си глупост, онзи някой пропуска да забележи, че България вече е ратифицирала този договор, т.е. България е заявила готовност, т.е. че е подготвена да изпълни изискванията му към евентуалното му влизане в сила. Очевадно е, че България изобщо не е готова да изпълни тази директива, защото за 2009г. нашето правителство ще отпусне едва 100 пъти по-малко средства за наука и няма начин изведнъж да направи за една година колосална промяна в политиката си.
Не знам дали някой забелязва, какво се опитвам да кажа, в прав текст: ние лъжем, че ще правим нещо, което няма как да направим, а после се надяваме благодарение на други страни да не влезе в сила договора, който ние вече сме подписали. Това е малоумието на българските политици и полуграмотните им избиратели. В това се крие и българската трагедия, но няма страшно, живейте си щастливи, аз съм кривия.
Многото университети пък в България се създадоха за да могат разни тарикати да се нагушат с пари, в условията на неграмотна държавна политика към науката и висшето образование. Затова сега безбройните български "университети" бълват некадърни кадри, които се ръсят за да вземат някаква измислена диплома и утре да се хвалят, че са вишисти. Още една жалка българска картинка, където надали мнозинството българи осъзнават, колко вредно и ненужно е такова висше образование. Инженери и лекари после стават келнери или берачи на портокали в Испания, а какво да говорим за другите специалности.
Тъпотиите на ФЛ няма да коментирам, това са просто долни лъжи. Навсякъде държавата инвестира в наука, в САЩ също и то в трилиони долари всяка година.


Редактирано от - Николай Скаличански на 05/10/2008 г/ 15:41:54

05 Октомври 2008 17:03
Мрх+++,
Скаличански,
Вчера писах многословно и дълго, та сега ще се опитам по-кратко.
Парите са необходими, но по-необходим е нов Закон за научните степени и звания. Друг тип процедури и край на анонимното гласуване на хора, които не са чели дисертациите.

Данъкоплатците плащат хонорари на хора, които не са свършили никаква работа - не са прочели нищо и даже в изказванията си подчертават това.
Обикновено изказванията в СНС-та започват с фразата "Разбира се, не съм чел(а) дисертацията, но щом научният ръководител и/или рецензентите казаха, значи..."
Това е абсурд.
България е най-бедната и най-изостаналата страна в ЕС, защото е страната, в която най-систематично и методично се унищожава човешкият академичен потенциал.

Тази година Софийският университет има юбилей и най-после, доколкото разбирам, ще бъде преиздадена "Историята..." на проф. Михаил Арнаудов.
Еми, дано някой да прочете как през 20-те и 30-те години на миналия век е било стимулирано развитието на академичната колегия и на университета. Чрез какви мерки е било постигнато това?
Няма да ги изреждам тука, за да "не разказвам филма".
Една от тях е била правилото: всеки асистент - след четири семестъра доцент.
Кариерното развитие на всички в колегията е било една от целите на университета.
А сега?
Наистина икономическите условия през последните две десетилетия бяха (много) тежки, но това е само съпътстващ елемент към липсата на стратегия за развитие на академичната общност.
Наскоро новият шеф на БАН спомена една от "авангардните" си идеи - да се строят някакви блокчета за младите семейства и т.н.
Демек, един малко по-луксозен клонинг на Студентски град. Не един, а десет луксозни клонинги на Студентски град да построят, ако учените на възраст от 25 до 45 години у нас продължават да бъдат мачкани и смилани в месомелачките на тоталитарните процедури, докторанти няма да има.
От тия 350 кандидат-докторанта, за които е споменал колегата Денков, поне 50 няма да се явят, а поне още 50 ще се окажат напълно случайни хора.
И отново ще останат незаети докторантски места.

Редактирано от - Една размишляваща на 05/10/2008 г/ 17:06:07

05 Октомври 2008 17:32
Скаличански,
Макар да не си хуманитар, все пак е добре да знаеш, че между Лисабонската стратегия, приета през 2000 г., и Лисабонския договор, подписан в края на 2007 г., няма нищо общо, освен едно - градът, в който се състояха заседанията на Европейския съвет.
Лисабонската стратегия се провали, Европейският съюз не стана водеща сила в науката, съответно тя беше ревизирана, като единственото изискване, което остана, са тия 3 % (1 % о държавата и 2 % от бизнеса) за наука. Естествено българското правителство е планирало да изпълни това едва в последната възможна година, без преди това да има постъпателно увеличение на средствата. (Съмнявам се, че и тогава ще го направи.) Това съвсем ясно показва какви са намеренията на управниците и колко им пука дали ще има наука в България, или не. Такова впрочем беше отношението на всички български правителства досега - независимо дали се обявяваха за леви, десни или центристки. Като добавим и това, че в България няма големи корпорации, от рода на "Сони", "Филипс", "Циба-Гайги" и пр., които да имат възможностите, а още повече желанието да инвестират в наука, бъдещето на българската наука се очертава като повече от мрачно.
05 Октомври 2008 18:00
Една размишляваща,
Напълно си права, че трябва и нов закон, трябва и нова държавна полика, нов парламент и ново правителство, затова пиша и аз тук. Затова излагам и неграмотността и малоумието на сегашното правителство.
Има много неща от които можем да се поучим, но на първо място, трябва да спрем да гласуваме за партии от оста БКП-НДСВ с всичките им псевдодемократични проявления и покварени предатели като Костофф и Доган.
Не на всички парламентарно представени партии! Нека изкореним пошлостта от българския политически живот.
05 Октомври 2008 18:02
Митко Денков ни беше асистент по "история на класическата буржоазна философия" (лектор Елка Панова) в 1954-85 г. Упражненията му бяха чиста загуба на време. Веднъж още в началото ни даде да пишем домашно "какво разбира Декарт под "място" (сиреч, дето душЪта или мислещата субстанция не заема място, не е протяжна). Постарах се доста, тогава страдах малко от физикализъм - четях популярни книжки за Айнщайн и Нютон. Митко не ни събра домашните, не ги оцени - изпита наслуки един-двама, които бяха отбили номера, да прочетат по нещо, и потекоха обичайните неструктурирани, largely безсмислени словоизлияния. Оттогава престанах да се готвя за упраженията му.

Митко въобще не се занимаваше с "класическа буржоазна философия". Занимаваше се с Хайдегер и малко след нас защити успешно.

Разбира се, Елка не беше по-стока. Винаги забравяше докъде е стигнала с лекциите и все тъпчеше на Хюм. До Кант така и не стигнахме. Всесто това ни разправяше как ходила в Америка и живяла в един апартамент с няколко други философки, една двойка лезбиянки.

На изпита преди мене двамата писаха 6 на наш познат, който започна с "Барух Спиноза е евреин по рождение, завършил йезуитско училище". След него седнах аз - пространството и времето у Кант - пак 6, след мене жената - вече много шестици станаха - писаха й пет.

По време на изпита Митко се прозяваше, а Елка по едно време се обади по телефона на мъжа си "миличко, да ми направиш едно тараторче, с повечеко чесънче".

Канта си го разшифровах и научих съвсем сам с Пролегомените (на български) и само за сверка и Критиката на чистия разум, прев. Цеко Торбов. Направих цял тефтер записки и схеми, които няколко други колеги после са ползвали.

След защитата ми в 1992 г. Елка дойде да ме поздрави, спомни си кога съм й бил на изпит. Тя се помина преди няколко години, лека й пръст.

След десети може би най-свежия ни асистент (по теория на познанието, с лектор Б. Мунтян), Ламбо Кючюков (тогава вече доцент), при когото имаше много хубави дискусии и аз доклавах нещо за Хусерл, ми каза - "който иска да се занимава сериозно с философия, да върви на запад, тука - само бизнес". Той започна застрахователната компания БГ План с един приятел Пламен. Жената на Ламбо, хубавицата Павлина, ме агитраше да им стана партньор, т.е. иншурънс сейлсмен (искаха ми и капитал 6 хиляди лв). Преди това той беше зам. министър на просветата, с министър Николай Василев. Водил съм колеги от БАНското аспиранстко дружество при наго на бул. Стамболийски да искаме стаи в Студ. град. Ламбо беше застрелян малко по-късно на Витоша по бандитски.

Аз пък заминах на запад, но не съвсем да се занимавам с философия. Все пак, занимавам се с "медийна" работа и драсвам по някой ред по форумите и бълг. прогресивен печат. От гимназията на сина ми (Стай) веднъж ме поканиха (като бълг. доктор по философия) да участвам в панел за генното инженерство заедно с двама генетици - индус и китаец, един равин, едно кюре и една американска лекарка-общественичка.
05 Октомври 2008 18:06
Д-р Тормозчиян, с нещо мнението ти променя ли укорите, които отправям към правителството ни? А това, че и предишните ни правителства, са били смотани като сегашното, нещо отменя ли необходимостта от промяна?
05 Октомври 2008 18:12
Чичо Фичо, и ти отиде ли да обсъдаш и генетиката? Аз мислех, че само от чалга разбираш.
05 Октомври 2008 18:22
Едва ли е възможна по-ярка демонстрация на безпомощност от това да се кара БОКЛУК - на 500 км! (при правило 50 км радиус за регионални сметища).
А един завод за преработка на отпадъци се строи за най-много 1.5 г.
А с малко натиск - и за 8 месеца.
.
Нямало наука.
Просто никое от правителствата след 89-та не си е поставяло за цел да работи за благото на България. Правилото за всички тях е едно - разрушаване на България.
А всички медии в България са купени, затова никоя не казва истината за Кмета на столицата, че е измамник.
Макар с различни собственици - всички са единни когато трябва да се спазва горното правило.
05 Октомври 2008 18:47
именно, затова и се опитвам да говоря още от 15 юли 2005г. че това правиетлство трябва да бъде свалено и да направим нова алтернатива за промяна. Но аз съм си наивник и лесно си ги приказвам такива.
05 Октомври 2008 18:57
Добре, да се придържаме към темата.
Като се поддържа тезата за важността на парите за развитието на науката, все пак искам да попитам:
Колеги, колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, добре си я свършил тази работа".
А колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, благодаря ти, направеното от теб ще е полезно за студентите, за читателите на такава специализирана литература."
Голямата мизерия при нас е поведенческата липса на най-елементарна колегиалност, на най-човешки, на най-обикновен човешки жест.


Мрх+++ по-нагоре написа, че нас, Уманитарите ни трябва по един компютър и принтер.
И толкова нямаме някои от нас. Служебни, де.
Аз например вземам от университета само три топа хартия за принтер годишно.
...
Мнозина от нас се самофинансират и/или чрез всички международни други проекти и програми, в които участваме, все пак си купуваме техника, ходим по конференции и семинари, и т.н. Но това не е с парите на данъкоплатците у нас.
...
И тук идва провалът на разрояването на университетите и факултетите.
Според едно от няколкото определения за това какво е университет, университетът - това са неговите преподаватели.
В състезанието между различните университети логично би било да се предположи, че ще се развият и оцелеят в пазарна среда онези, които предложат на преподавателите си най-добри условия за работа и академичен живот:
- добро възнаграждение и добри добавки за защитени дисертации;
- добри библиотеки и добре функциониращо междубиблиотечно заемане;
- абонамент за научна периодика;
- финансиране на поне едно участие в международно събитие годишно и т.н.
В началото на 90-те години се говореше, че това е целта и който университет събере чрез това най-добрите преподаватели, ще развива съответната специалност.
Но нищо от това не стана, защото прекалено много хора работят в повече от един университет.

Но все пак да завърша с няколко много позитивни неща.
Факултетът, в който работя, най-после случи на декан, а университетът - на ректор.
Цялостен ремонт на Ректората и четвърти блок, нови библиотеки, компютърни зали... най-после имаме и нов приличен сайт! Изобщо, отлепяме от дъното.
05 Октомври 2008 19:09
Д-р Тормозчиян: "...Като добавим и това, че в България няма големи корпорации, от рода на ... "Циба-Гайги"..."


Тормозчиян, просто за протокола - Циба-Гайги не съществува вече над 10 години, откакто се обединиха със Сандо (Sandoz) и образуваха Novartis. По-късно от Novartis се отделиха като самостоятелни фирми ciba Spezialtä tenchemie (ciba CS) и Syngenta, но това е друга опера - ако говориш за Ciba-Geigy, следва да говориш за Novartis.


Освен това, доколкото съм чувал, някакъв call-center на ciba CS оперира баш от България. Е, call-center не е точно голямата наука, ама явно некво присъствие има и някой се е преборил да вземе некой лев. Да не говорим, че като пътуваш по бул. България в посока околовръстното шосе, малко след Била вдясно има една голяма сграда на Roche, които, значи, също ще да са стъпили у нас...
05 Октомври 2008 19:24
Една размишляваща: „...Като се поддържа тезата за важността на парите за развитието на науката, все пак искам да попитам: Колеги, колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, добре си я свършил тази работа".А колко лева и колко стотинки струва фразата: "Браво, колега, благодаря ти, направеното от теб ще е полезно за студентите, за читателите на такава специализирана литература."


Под съседната тема има един постинг на April, който, според мен, хубаво допълва горното: “ шокът ти не е заради стрелката, БТК, производителността, кафето, и т.н. плитки обяснения. Отишъл си в шок, защото си забравил, какво значи да те мразят. Ей тъй на, без да те познават, просто да те мразят: и в магазина и в заведението, и на улицата, и в трафика, и в колата. И не само тебе да мразят, ами и цветето в парка, което трябва да бъде стъпкано, и дървото пред блока, което трябва да бъде осакатено, и кучето, което трябва да бъде ударено с камък, и котето, на което трябва да бъде скъсана опашката, и новата седалка в трамвая, която трябва да бъде съдрана, и всичко наоколо, включително и себе си.”


Е, при такава мизантропска среда е трудно да се чуе хубава дума – даже, както обясняваше един познат - хората, ако чуят хубава дума от някого, почват да се питат – “абе тоя кво всъщност ще иска от мен?”.
05 Октомври 2008 19:51
И аз прочетох това текстче на April,
И много го харесах.
Но като съотнесем това с обсъжданата тема, мога да допълня следното.
Например мизантропията и злото отношение и към кучето, и към котенцето, и към цветето, и към дамаската на седалката на автобуса, при нас как се проявяват?

Сега малко ще помрънкам, съжалявам. Извинете.
Тези дни имам личен преподавателски юбилей.
20 години.
Преди 20 години станах аспирантка (както се казваше тогава) и започнах да водя упражнения на хонорар.
За тези 20 години никога не съм имала възможност да работя в университетска сграда в кабинет с компютър, интернет и принтер.
Имам кабинет, който беше с двоен прозорец и на него в продължение на три години имаше три счупени стъкла.
Добре, че университетът най-после случи на ректор и това лято беше направен солиден ремонт, та смениха прозорците на Ректората и ІV блок.
Това, че някои преподаватели не ползваха никога кабинети с компютри и принтери, не се дължеше на тяхната липса, а на лошата организация.
Трябваше да има график - кой, кога, къде може да работи...
Както и да е. Минала работа.
Сега вече има много компютърни зали. Всички си имат по домовете всичко, но осигурено със собствени средства или чрез международни проекти и щедри чужди спомоществователи.
...
Или, друго.
Междубиблиотечното заемане.
Уж имахме - на хартия - възможност да поръчваме по две книги годишно чрез международното междубиблиотечно заемане.
За десет години получих една.
Но това се дължеше пак не на липсата на пари, а на лошата "организация" в Университетската библиотека и на още по-лошото управление на СУ при предишния ректор.
Минала работа.
Слава Богу, като че ли нещата в СУ тръгват на добре най-после.
Но дори и с малко пари, но с много желание за колегиално помагане и насърчаване на всички, които искат да работят, нещата можеха да се случват далеч по-добре.
05 Октомври 2008 20:20
Една размишляваща: "...Тези дни имам личен преподавателски юбилей.
20 години..."


Ами - честит преподавателски юбилей, с пожелания бъдещето да не се окаже така черно, както изглежда в моменти на разочарования.
05 Октомври 2008 20:24
Не ми се искаше да стигам до темата за боклука, но и за това ще напиша нещо.
Миналата седмица по re:tv гледах интервю на Иван Бедров с Мартин Заимов.
Беше повторение.
Мартин Заимов би бил един отличен кмет и стопанин на София.
Освен това, вече има много голям конкретен опит и конкретни знания, информация и впечатления за това как се прахосват парите около боклука. И не само около него.
В това отлично интервю Мартин Заимов каза, че цената на един курс за един камион, натоварен с боклук, от София до Силистра, е 4 000 лева.
Много пари.
Четири хиляди лева.
Но в това, че Бойко Борисов стана кмет на София, според мен има пръст Божието Провидение.
Всички ще се убедят, че този човек може само да се пъчи и фука.
Неговото амплоа беше секретар на МВР. За това го биваше, цитираше Наказателния кодекс и НПК по членове, показваше някаква управленска релевантност.
За кмет не става, а на всичко отгоре и конституцията даже не е чел.
Така че патилата около неговото кметуване и неразборията с боклука може да вразумят хората и те да разберат какви още по-големи злини ще ни се изсипят върху главите, ако той стане първи в държавата.
Пази Боже!
05 Октомври 2008 20:25
Циба-Гайги не съществува вече над 10 години, откакто се обединиха със Сандо (Sandoz) и образуваха Novartis.

Да, моя грешка, сливането е станало още през 1996 г. Скоро превеждах един текст, в който се даваше за пример "Циба-Гайги", затова ми дойде наум, пък е и в сферата на Скаличански.
Иначе големите фармацевтични компании имат представителства у нас, но едва ли тук провеждат някаква научноизследователска дейност. Май само търговска. Това лято и Софийският, и Пловдивският университет срещнаха големи трудности при приема на студенти по биология, химия и физика. Чак на четвърто класиране ги запълниха, а в момента СУ провежда и още едно извънредно класиране за физика и химия. Явно кандидат-студентите са наясно, че с подобно образование трудно ще си намерят работа по специалността, камо ли пък научна.
05 Октомври 2008 20:34
Една размишляваща: "...Мартин Заимов би бил един отличен кмет и стопанин на София..."


Тия дни четох във Weltwoche един коментар по повод промените в немската SPD (там Курт Бек подаде оставка). И сред причините беше споменато - той не беше достатъчно дебелокож, за да понесе това, което пост като неговия изисква (цитирам по памет, защото ме мързи да търся сега и да преписвам).

Та според мен Мартин Заимов може да има най-различни качества и недостатъци, но определено не е достатъчно дебелокож.
Поради което щеше да се издъни по-грозно и от Бойко. Мое мнение, недоказуемо, естествено.
И - да не забравяме, че дейсвията на тези хора се извършват в същата мизантропска среда, за която говорихме по-горе, и при една доста перфидна блокада на ниво нормативни актове от страна на правителството и назначените от него хора...
05 Октомври 2008 21:10
@ Еднаарзмислв...
"Боклук, наука и поука" това е темата и се търси решението.
Решението е политическо и се започва с промяна на кадрите, защото сегашните управляващи са явно некадърни, нямат идея, нито визия за развитие на българската наука.
Ето защо отговора е политическа смяна.
Елементарно доказателство, стига човек да иска да приеме истината. Как беше по Библията: "Истината чука на вратата ти, но ти си този, който трябва да й отвори".
05 Октомври 2008 21:15
В България не може да действа пазарна икономика на университетите, България е малка държавица, в която университетските преподаватели гледат да си вземат заплатите, а студентите гледат да си вземат дипломите. Няма реална преценка, кое колко струва. Има само силен нагон за задоволяване на вярването, че това което искат въпросните категории хора е правилно.
Всеки произволен бг-студент, ще направи всичко и на всяка цена, само и само да си вземе дипломата, а после, каквото ще да става, същия манталитет движи българите и когато тръгнат да "изкарват" изпита за шофьорска книжка.
Ето защо няма смисъл да си плачем един на друг и да "търсим" решенията на проблемите ни, решението е едно и се нарича промяна на политическата класа. Всичко после тръгва от там. Все пак хората за да разберат нуждата от тази промяна, трябва да разберат, защо сегашните политици са крайно некомпетентни и вредни за държавата ни.
05 Октомври 2008 21:20
Юмжагийн Целденбал именно, кол-центрове. До там спират и стъпките в България.
А и в България веднага някакви смотани икономистчета се наместват да определят политиката на фирмата, която и да е тя.
Дори една бълагрска фирма като Софарма да вземеш, която макат да няма капацитета на Новартис е фирма, която има достатъчно потенциал да разработва собствени лекарства, но некадърността на българските ишлемаджии, не позволява да видят това и се задоволяват да си джуркат генериците, даже сапуни почнаха да правят, но не и да инвестират в разработка на нови лекарства.
05 Октомври 2008 21:23
Мисля, че много хора надценяват силно интелекта на българсктие бизнесмени и очакват пазарната икономика да действа, но не може. Некадърни са, катастрофално некадърни.
05 Октомври 2008 21:30
Колеги, научната работа, не е работа на лишения и чакане на по-добро управление. Научната работа е научна работа, когато се работи оптимално, а не да се съобразяваме с лишения. Ето защо когато човек е в условия на лишения, трябва да си потърси друга алтернатива, а не да се скитасва 20 години в "кабинет" без прозорци. Поне в моята работа не може да се прави наука само в един лаптоп в принтер. Така че, за каква работа говорим тогава? Имам сега приятели от България на които им купувам разни работи и им ги пращам или им правя опитите при мен за по-бързо и ето така правим българската наука, но това е издевателство с хората. Ето защо в крайна сметка всичко опира до политиката. Защото трябват основни промени, те не могат да станат от самосебе си седейки търпеливо по кабинетите със счупени прозорци.
05 Октомври 2008 21:36
Д-р Тормозчиян,
Имената са омразни, няма значение кой точно какъв е, затова и не се захващам за такива дреболии. Принципите са важни, а те в България ги няма никакви, защото имаме безпринципни политици и глупави хора, които не осъзнват, колко вредно е и това поредно квази-управление за България и българите.
Долу правителството! Изедници, крадци и некадърници, обрекли на страдания на българският народ.
Бг-кандидат студентите с нищо не са наясно, само им дай някаква диплома да спят спокойни, от там на сетне не ги питай.
Все пак има будни умни деца, аз се опитвам да работя с такива и сигурно със скромните си възможности съм направил за българската наука повече от поредния смотан министър на образованието, който даже сравненията които прави, не осъзнава, че са в негов ущърб.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД