|
| Рашко Младенов |
- Вдигна се шум около вас, а поводът е радостен: Владимир Наумов, един от корифеите на руската кинорежисура, ви покани да играете главната роля в новия му филм "В Русия вали сняг"...
- Така е, на всички ни е известна знаменитата двойка Александър Алов - Владимир Наумов. Но ви прекъсвам, за да уточня, че режисьор е Наталия Наумова, дъщерята на Наумов. Той самият е сценарист, продуцент и художествен ръководител. Всъщност, двамата с Наталия снимат в тандем, макар че последната дума е на бащата. Филмът е направен в партньорство със съпругата на Наумов - Наталия Белохвостикова и с участието на народния артист Валерий Золотухин. Приключихме снимките на 26 август. В момента филмът се монтира, ще бъде озвучен и напролет ще имаме готова продукция.
- Що за тип е вашият герой?
- Моят герой е германец, завършил на младини в Москва руска литература, специалист по Достоевски. 30 години по-късно той е ерген, типичният книжен плъх, който все ходи по библиотеки, докато приятелят му от студентство е успял да стане богат бизнесмен. Та, моят човек покрай него се забърква в големи каши, естествено - свързани с жена. Оказва се, че приятелят му има дъщеря, която не е виждал 16 години. Самата главна героиня (Наталия Белохвостикова) си пада по Бийтълс и е луда на тема екология. В градчето, където живее, се изработва аеростат, с който тя иска да лети над Европа, а отдолу да пише: "Правете любов, а не война". Накрая героят ми се качва на тоя аеростат, който гръмва. Режисьорът още не е решил дали умирам, или не. И двата варианта са заснети, така че ще реши впоследствие.
- Известно е, че в един руски филм няма нищо случайно. Смислово натоварено ли е заглавието "В Русия вали сняг"?
- Впрочем, то е само работно. Трябвало филмът да се снима през зимата - по сценарий има много затъвания в преспи, напивания, падания... Но екипът пропуснал зимата и тъй като времето е пари, решили да не чакат следващата. Обаче, ето сега се замислям, че заглавието би могло да си остане: в последния снимачен ден Наумов каза, че с Наталия Белохвостикова ни е подготвил изненада. Заведе ни до един прозорец, целия в скреж, със снежна рамка, колкото да си покажем оттам лицата - все едно гледаме отвътре. И това става при 30 градуса вън! И двамата с нея виждаме през прозореца как един се къпе в ледена вана на улицата. Обясниха ми, че са заснели този кадър при пробни снимки през зимата. Мисълта ми е, че ако сцената се вкара при монтажа, заглавието си е защитено.
- Ще чакаме с нетърпение премиерата. И тъй като живеете в Москва, не мога да не ви попитам за една друга премиера - на българския "Дзифт", която се състоя там.
- О, да. Аз тогава бях в Москва, гледах филма и присъствах на награждаването му. Всички бяхме много щастливи. Истината е, че екипът заслужава целия този шум, който се вдигна около него. Вие гледахте филма, нали? Надявам се, споделяте еуфорията ми. Когато нещо е категорично, то е категорично. Убеден съм, че българската публика ще хареса филма.
- И все пак това е дебют на Явор Гърдев в киното. Не изглеждате изненадан от успеха му. Защо?
- Първо, Явор е голям ерудит, човек който много чете. За възрастта си той има натрупан огромен опит и знания, а като прибавим таланта му, един такъв резултат е закономерен. Крайно време е да започнат да се появяват такива хора в България.
- Определено ви е грижа какво става тук. Кога се връщате?
- Аз не съм емигрирал в Русия. Там съм за три години и работя в Българския културен институт, чиято задача е да популяризира и разпространява българската култура и изкуство в Русия, да информира гражданите й за това, което се случва у нас.
- И как успявате да го правите, след като ви изхвърлиха от сградата?
- Вижте, институтът се помещавал в прелестна стара къща, където до 1980 г. било посолството ни. После тя става Български културен институт и през 2001 г. кметът на Москва Лужков и Софиянски разменят два имота. Оттогава този дом в Москва фактически е собственост на Столична община, където ние присъствахме безвъзмездно. Но на 15 декември 2007 г. се провежда търг, обявен от Столична община, за който ни уведомиха впоследствие. Този дом за 10 години стана собственост на фирмата, спечелила търга, и ние просто няма да бъдем там. Как стана и защо се допусна - без коментар. Посланикът е готов да ни даде да ползваме за офиси някакви помещения в посолството, но те не са достатъчни. Наемите в Москва са непосилни за нас. Ходихме при заместници на Лужков, обикаляме музеи, защото много от тях пустеят, само и само да продължим дейността си.
- При това положение има ли шанс проектът ви за голям симфоничен концерт в Русия?
- Добре, че ме питате, защото 2009 е годината на България в Русия. Найден Андреев, който оглавява експертна комисия, беше в Москва и аз му споменах за идеята си да възродим прословутия някогашен квартет. Вече казах на Ицко Финци и Тодор Колев и те са във възторг, че ще изнесем в Русия симфонични концерти, каквито навремето правихме тука. Предложих да намерим още един човек, защото Николай Бинев го няма, лека му пръст, и да го включим в гостуването на България в Москва. А докато съм там, мога да подсигуря местен оркестър.
- А замисляте ли нещо от рода на "Контра-аз"? Монопиесата ви имаше голям успех.
- Завърших един много смешен текст за живота си в посолството в Москва. Повече залагам на музикалното присъствие, отколкото на театъра. Последната ми работа е за периода на снимането на филма. Имаше доста парадоксални случки, които ще вкарам в рамката на представлението. Например, през цялото време една страшно мила женица, отговаряща за главния герой, не се отдели от мен - постоянно ме завиваше с одеало, носеше ми чай, ходеше със стола след мене: "Рашка, Рашка...", даже на моменти ми ставаше досадно. Обещах на целия екип на филма, че в края на октомври ще ги поканя на един спектакъл, направен специално за тях. Любопитното е, че повечето не знаят, че съм пианист и изненадата ще е голяма.
- След престижна роля в руска продукция няма ли да се вдигне летвата ви много високо?
- В главата си имам няколко идеи за това какво ще правя след година, като се прибера. Не съм млад наистина, но нямам намерение да се пенсионирам. Работата ми с Наумов възстанови у мен някои енергии, които бяха позаспали и сега ми се правят доста неща. Пиша нещо като мемоари и искам да ги завърша още в Москва.
- Не ви ли блазни отново постът на театрален директор?
- Зависи от ситуацията. Актьор или директор - ако ме поканят, това са неща, които съм вършил и които бих правил отново. И не само в София, сериозно се замислям за провинцията. Все по-малко искам да живея в голям град.
- Като директор на Сатирата рискувахте да каните млади режисьори, което понякога си беше финансова загуба за театъра. Съжалявате ли?
- За нищо не съжалявам, всичко съм вършил с ум и сърце. Театърът така или иначе трябваше да върви по ръба - да прави спектакли, които хем да не са оттатък вкуса, хем да не са такива, че да не се посещават. Реших това да се случва в големия салон, а малкия го предоставих на млади режисьори и драматурзи. Независимо дали се провалят, или не. Имаше много дебюти, някои несполучливи, но тези хора поне можеха да опитат. А и да ви кажа честно, през последните две години бях започнал да се изчерпвам. Един голям проблем стои пред българския театър: почти нямаме режисьори с любопитство към жанра комедия и сатира. Ако кажа "Морфов и Москов", истината е, че те си намериха пътя извън България.
- Няма ли да поканите отново Иржи Менцел в България?
- Връзката ми с него прекъсна, откакто съм в Москва, но пазя всичките му координати. Около Нова година със съпругата ми вероятно ще ходим в Прага и обезателно ще го открия. Знаете ли, че миналата година той се ожени? Не е излишно да се отбележи, че той е на 69, а жена му на 29 години. Когато за последно беше тук, се изненада, че жена ми е с 20 години по-млада от мен. "Да, ама - казвам му - ти ме удари".
Ще споделя с вас един негов недостатък - Менцел мрази пушачите. Още първия път ми заяви, че ще дойде в София, ако престана да пуша. Той пристигна и аз наистина направих такъв опит, но безуспешно. Като ученик се криех, тичах в тоалетните да пуша и после се отмирисвах с дъвка.
- Пак се връщам на "руската" тема. Съхранил ли се е у руснаците сантиментът към нас, българите, или са ни поразлюбили?
- Там отношението към нас не е еднозначно. Много от обикновените хора казват: "Вие сте предатели. Обърнахте ни гръб. Вървете си в НАТО и Евросъюза", "Защо скъсахте всички връзки?" Оценявам като много положителни опитите, които се правят през последните 2-3 години за възстановяване на тези връзки. Беше огромна грешка, че ние до такава степен, повлияни от старата система и в търсене на новото, загърбихме руската култура и изкуство. Абсурдно е.
- Само мит ли е, че руснаците пият много?
- Истината е, че по улиците не можеш да видиш пияни хора, дори са по-малко отколкото в София. Но е ясно, че се пие яко - това е нещо, което си върви с държавата и не може да бъде другояче.
- Носи ви се славата на велик разказвач на вицове. На какво най-много се смее нашенецът?
- Вече напълно липсва подбор какво да се показва, че човек да се засмее. Всичко стана толкова цинично, мисля дори, че вече няма свестни вицове. Ето, в Русия има театър на естрадата, за който билетите се изкупупват месеци напред, и там всички пишещи сатирици и хумористи сами представят свои произведения. Това е уникално. А ние продължаваме да търсим Станислав Стратиев, защото другият ни голям проблем е свързан с драматургията. Не казвам, че нямаме млади писатели, но в Русия мащабът е друг.
