Съдебната власт е скъпо удоволствие, но не е достатъчно продуктивна. Това показва изследване на Световна банка (СБ) на публичните разходи и институции в съдебната система в България. Това е най-широко обхватният анализ на съдебна система на която и да е държава, правен от СБ, обясни постоянният представител на институцията Флориан Фихтл.

Средната натовареност на един съдия в периода 2004-2006 г. е намаляла с близо 8%, но пък броят на приключените дела на съдия е намалял с около 7%.

Финансирането от бюджета на съдебната система се е удвоило като процент от БВП в периода 2001-2008 г. и е по-високо от това в Румъния, Словакия и Чехия. Но около 60% от парите се изразходват за заплати. Средната работна заплата в сектора се е повишила със 169% от 2001 до 2006 г. Между 2004 и 2007 г. пък личният състав е нараснал с 30%.

Преди няколко седмици ВСС гласува проекта си за бюджет за 2009 г. и реши да иска 480 млн. лв. от държавата. Това е с над 100 млн. лв. повече от тази година. Според шефа на бюджетната комисия на съвета Иван Колев увеличението се налага, защото трябвало да се назначат много нови служители. В момента в системата работят 13 000 магистрати и чиновници, а за догодина е предвидено да станат над 15 000. При това увеличението ще засегне не магистратите, а администрацията.

В България съотношението на съдиите на глава от населението е по-високо в сравнение с други 5 нови членки на ЕС (23.7 на 100 000, сочат данните на Европейската комисия за ефективност на правосъдието).

Голяма е вариацията в натовареността на съдилищата. Най-натоварени са Софийският градски съд и Софийският районен съд (СРС). Най-малко дела се падат на военноапелативен съдия.

На СРС и Софийската районна прокуратура от банката обръщат особено внимание. На районно ниво в столицата са 13% от всички дела и 20% от висящите процеси. В същото време тук идва едва 1% от бюджета на съдебната власт. В крайна сметка в София е най-нисък делът на приключените дела, прокуратурата е високо натоварена, но обръща малко внимание на важните дела и има малко резултати.

Въпреки огромния брой на делата в СРС, съдиите там се разполагат на по-малко от половината от средната стойност за пространство на съдебен служител.

Политиките и процедурите за управление на човешките ресурси в цялата система изглеждат твърде неорганизирани, пише още в доклада на СБ. Има назначения без никаква обосновка, разкриват се щатове при незаети места.

ИДЕЯ

Според СБ трябва да се увеличат собствените приходи на системата. Увеличаването на таксите за определени категории големи на брой дела с незначителен правен интерес, но които допринасят за натрупването на нерешени казуси, е вариант, посочиха експертите на институцията. Те обаче бяха категорични, че не правят такава препоръка. "Има два механизма на правене на такси. Единият е да улесниш достъпа без такса, а другият - да възпреш достъпа, като увеличиш таксата. Това ще е предмет на дискусия", коментира възможността за вдигане на съдебните такси министърът на правосъдието Миглена Тачева. Усилията на правителството били да станат по-достъпни услугите, от които се нуждае българският гражданин. "Правосъдието навсякъде е скъпо струващо удоволствие. Ще бъде направен внимателен анализ и където има необходимост, ще бъдат повишени таксите", все пак каза Тачева. През януари 2004 г. Върховният административен съд отмени скока на таксите от лятото на 2003 г. Тогава правителството вдигна от 2 до 30 пъти тарифата, по която се плаща за услуги на съдебната власт и правосъдното министерство. Необосновано високите такси ограничават конституционно гарантираното право за достъп до правосъдие, мотивираха се върховните магистратите.