Българските данъкоплатци са били ощетени с 1.3 млрд. лв. за година само от корупцията при обществените поръчки, показва изследване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Сумата е съизмерима с парите, които трябваше да дойдат в България от европейските фондове.



Данните за загубите са от изследване за 2006 г., когато чрез процедурите за обществени поръчки са разпределени 5.8 млрд. лв. През 2007 г., според обобщенията на Агенцията за обществени поръчки, са сключени 15 214 договора на стойност почти 6 млрд. лв.

Загубите идват основно от това, че процедурите са опорочени и големи възложители като ведомствата, общините и големите държавни фирми невинаги избират най-изгодната оферта. Изследване на Асоциацията за мониторинг на управлението например показва, че от 500 анкетирани фирми 80% признават, че са се натъкнали на опорочена процедура. За 60% от тях корупцията в тази сфера е "широко разпространена". Изследването показва, че расте и размерът на подкупите. Стига се дори до рушвети в размер на над 20% от стойността на договора.

"Корупцията е заложена още при изготвяне на самото задание. То често е съставено така, че да спечели определено лице", коментира проф. Константин Пашев. Според експерти оценката на показателите при избора на изпълнител също често се манипулира. А ако спечели не който трябва, обществената поръчка се анулира.

"Тежката документация и лошата обратна връзка са основните слабости при възлагане на обществените поръчки", коментира Цветан Симеонов, зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата. "Често оферти се отхвърлят заради дребни технически грешки, а депозитите, платени от участниците, не се връщат по два месеца", допълни той.

"Слабостите са на всички етапи при провеждане на една обществена поръчка", категоричен беше зам.-шефът на БСК Камен Колев. Според него е най-добре обществените поръчки и концесиите да се изнесат от сегашните възложители към специално централизирано звено, за да се прекъсне връзката между възложител и изпълнител. Така бюджетните средства ще се изразходват по-ефективно, а контролът ще е по-лесен. По подобна схема се работи в Швеция и Франция, докато у нас Агенцията за обществени поръчки е орган, който само регистрира обявите.

Само преди дни парламентът промени Закона за обществените поръчки, но въпреки настояванията на БСК създаването на подобен централизиран орган не бе предвидено.