|
| --- |
Тази култова реплика бе родена преди пет-шест години от една от героините и на сегашната сапунка, депутатката от БСП Татяна Дончева. Разчетена, тя означаваше, че всички оперативно интересни лица са агенти или на НСБОП, или на НСС, които се помещаваха във въпросната сграда.
Поводът за коментара бе сходен на сегашния. И тогава имаше скандал около спецслужбите и парламентарни изслушвания на целия полицейско-прокурорски елит. Трябваше да се дават обяснения защо не се прави нищо срещу Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, независимо че в обществото се говореше, че те са тартори на контрабандата. От думите на соцдепутатка излезе, че очевидно и двамата минават за секретни сътрудници на специалните служби. Самоковеца и Доктора вече
не са между живите
Сега едни други оперативно интересни лица (ако се съди по действията и думите за тях откъм прокуратурата, МВР или ДАНС ) - братя Галеви, дадоха да се разбере, че и те, изглежда, все още имат вземане-даване със службите. След като стана ясно, че са били дълго време на секретен щат в МВР, те не дадоха отговор на директен въпрос дали и сега не са секретни сътрудници на службите. Само по едно време подхвърлиха, че и да са, няма да кажат точно на медиите. И основателно. Какво ще им е секретното, ако си признаят в ефир.
Тази ситуация обаче за пореден път поставя темата за секретните сътрудници на службите, за начина, по който си ги избират, пазят, използват. Цялата работа се заплете още повече, след като в разгара на скандала около Румен Петков преди няколко месеца се разбра, че и бизнесменът и бивша барета Алексей Петров е бил секретен сътрудник - на МВР шефове преди, а после на ДАНС. Сега Петров бе прибран на щатна служба - стана съветник на председателя на ДАНС. Или, иначе казано, вече не е секретен и не е сътрудник. Нарекоха го лявата ръка на Петко Сертов.
Много се изговори колко били неефективни подслушването и следенето, но никой не повдига въпроса за полезността на секретните сътрудници. Или пък за техния избор. Или защо службите не могат да опазят и малкото си агентура - от осветяване, от лош имидж, от стрелби. И дали пък не ги отърват от правосъдието, като разпъват над тях чадър?
Няма спор, че досиетата, бившата Държавна сигурност и новите икономически, а и обществени условия породиха двойно по-голяма драматичност по отношение на агентурата. Или, казано иначе - възможностите на МВР да се сдобие с агенти са почти никакви. Затова е безспорно, че и тяхната не е лесна. И затова започват да вербуват криминалния контингент.
Често пристъпват и към привличане като секретни сътрудници на бивши служители на самото вътрешно министерство или на самите специални служби, които от години са напуснали системата и се занимават с безспорен или спорен бизнес. Какъвто е случаят с Петров или Галеви.
Нещо повече. Заради всичко гореописано и вътрешното министерство, както и
специалните служби успяха да прокарат купчина
законови текстове за агентите под прикритие, които по правило са щатни служители на ведомството.
Ясно е обаче, че никой и нищо от престъпния свят не може да бъде преборено, съдено и осъдено и дори пипнато без нещатна агентура. Затова и - мине, не мине време - се правят някакви национални съвещания, на които драматично се обяснява колко е тежко положението и как трябва да се вземат мерки. Но такива очевидно не са предприети.
Нещата дори са далеч по-зле, отколкото МВР и службите си признават. Отгоре на всичко те са гарнирани и в България с твърде незаконни неща. Защото у нас е имало случай, при това за пране на пари, който се е разминал без съд само защото един от организаторите се е оказал нещатен сътрудник на службите. В други случаи е имало подозрение, че дори и прокуратурата и съдът да не "се поддадат на тази националноотговорен натиск", е правено всичко възможно за прикриване на лица, доказателства и какво ли още не.
Освен това определено
спецведомствата явно не си подбират добре тези хора
Особено някои от тях. Защото случаи на митничари с пури и без пури, за които има основателни съмнения, че са били под чадъра на службите като сътрудници, само го доказват. Тези хора парадират и с несметни богатства, и с неуважение към държавата, и с принадлежност към службите. Сигурно мнозина ще се сетят за Пурата и Джими, които още не са осъдени, въпреки че кой ли не се кълнеше, че имало достатъчно доказателства срещу тях. Дори сега се твърди, че Пурата бил отвлечен или просто изчезнал по собствено желание. Странно е, че по този случай официалните власти мълчат.
И други подобни случаи имаше, в които включително и шеф на правителствения пресцентър се оказваше с карта за нещатен сътрудник на контраразузнаването. Тяхното националноотговорно обяснение бе, че документът им трябвал за носене на оръжие. Изобщо да им имаме агентурата на службите.
Още по-страшното обаче е, че те не умеят дори да си ги пазят. Преди три-четири години
беше убит шеф на консултантска фирма
Още същия ден отговорни фактори от МВР обявиха, че той бил техен нещатен сътрудник, който преди време е помогнал за разкриването на контрабанда за десетки милиони долари и е трябвало да свидетелства пред съда. Значи вътрешното министерство има агентура, добре я е легендирало, чрез нея разкрива огромни престъпления, бори организираната престъпност, вкарва нейните представители в арестите. Но странно защо след смъртта трябваше да се разкрива кой е бил нещатен сътрудник. И досега обаче няма отговор как точно неизвестните поръчители на убийството са разбрали, и то няколко дни преди да свидетелства в съда, че този човек е помогнал на полицията. Бори ли се мафия по този начин? И
кой точно ще помага на МВР и на правосъдието?
Как може някой да е сигурен, че ако даде информация, няма да бъде убит?
Има и още едно твърде неприятно усещане. Че под чадъра и оправданието "агент" някакви хора богатеят по престъпен начин - дали ще е в митници, дали ще е точене на ДДС, дали ще е в държавна служба, дали ще е в бизнеса. Нещо, което е напълно неприемливо. Защото законите са за всички, а справедливостта - една. За съжаление.
Да не говорим, че продължава дивата ревност между службите по агентурата. И това донякъде е обяснимо - никой не иска да става сътрудник на една служба, а камо ли да го споделяш с друга. И така се стига до парадоксите първата служба да работи и разработва агента на втората. И тогава настава един смях, от който обаче цялото общество плаче. Защото и с щатни, и с нещатни агенти всички ясно виждат резултатите от борбата с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи.
Нещата в България по темата с агентурата са дори далеч по-драматични и единствено отговорната позиция и мисълта за страната и националната сигурност не ни позволяват да анализираме и засягаме всичко известно.
Няма спор, че МВР и специалните служби определено пак трябва да си огледат агентурата, а пък прокуратурата и съдът зорко да следят законите да са за всички еднакви. И когато лъснат нелицеприятни факти, обстоятелства и лица, да не се бърза всичко да се замита.
Защото скоро България ще се превърне просто в една държава от всевъзможни "чадъри", под които ще се крият само бандити и агенти, докато всички накрая се слеят.
