Френският президент Никола Саркози се обяви за ограничаване на чуждите инвеститори в европейските компании, съобщиха агенциите. Държавният глава, чиято страна е ротационен председател на ЕС, предлага да бъдат създадени т.нар. "суверенни фондове", които да предпазят фирмите в страните-членки да попаднат в ръцете на чуждестранни инвеститори. Идеята си Саркози представи по време на вчерашната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

" Нека да обмислим възможността всяка страна да създаде суверенни фондове. Ако те се координират помежду си, ще дадем индустриален отговор на кризата", каза Саркози. Той заяви, че идеята няма да бъде приета от ръководствата на всички държави- членки, но "не мога да си представя, че някой би подкрепил обединен европейски отговор на финансовата криза, но не и на икономическата криза". "Наш дълг е да гарантираме, че в Европа ще можем да продължим да строим кораби, самолети, коли", изтъкна още френският държавен глава. Той обясни, че създаването на суверенни фондове в европейските страни, ще позволи на правителствата им да инвестират в индустрии, които са от "стратегически" интерес.

Идеята е поредното предложение на френския президент за излизане на ЕС от финансовата криза. В речта си Никола Саркози призова и за създаването на икономическо ръководство в еврозоната, което да работи заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) за разрешаването на кризата.

Председателят на ЕК Жозе Барозу подкрепи предпазливо идеята за създаването на суверенни фондове. "По принцип не съм против суверенните фондове, но ЕС трябва да намери общи правила (за тях), ако е възможно", каза той. Барозу обаче се разграничи от идеята на Саркози за икономическо ръководство в еврозоната, като заяви, че това не трябва да ограничава независимостта на ЕЦБ.

Междувременно френското правителство отпусна 10.5 млрд. евро на шест банки, за да преодолеят последствията от финансовата криза, предаде Ройтерс. Мярката е част от спасителния план на стойност 360 млрд. евро, който Париж обяви преди дни. Сред банките, които ще получат подкрепа са BNP Paribas и Societe Generale. "Правителството ще покрие част от дълговете на шестте най-големи банки, без да получи техни акции в замяна", съобщи финансовият министър Кристин Лагард. В замяна на това банките ще трябва да увеличат кредитирането за бизнеса и домакинствата.

Пакистан е поредната държава, заплашена от фалит заради финансовата криза. Страната ще има нужда от 10 млрд. долара в следващите две години, които ще са необходими за покриване на държавните дългове, твърдят експерти от МВФ, цитирани от в."Файненшъл таймс". Пакистанските власти обаче са пресметнали, че ще им бъдат необходими "някъде около 3-4 млрд. долара". Валутните резерви на Пакистан са намалели със 74% до 4.3 млрд. долара за последната година. Това увеличава риска от необслужване на задълженията от 3 млрд. долара през идната година.

Британският в. "Таймс" пък писа, че Исландия ще получи спешна помощ от 6 млрд. долара от МВФ, за да стабилизира икономиката си. Това е първата западна държава, която от 1976 г. насам се обръща за помощ към МВФ.