|
| --- |
Причините за отлива от професията са ясни - ниските заплати и липсата на ясна визия за израстването в кариерата. МОН направи първата крачка към подобряване на имиджа на тази професия, като въведе минимална заплата от 450 лв. за новопостъпилите учители. В проекта на нов закон за училищното образование пък е разписана система за кариерното израстване на учителите. Какво обаче мислят учителите по този въпрос? Ето позицията на бивш преподавател по литература.
--------------------------
Проектозаконът за народната просвета постави на дневен ред въпроса за професионалното израстване на българския учител, като включи запис за неговите пет стъпки - младши учител, учител, старши учител, главен учител, учител методист. За съответното финансово израстване учителите ще трябва да почакат. Първо, защото законът трябва да бъде приет. После, хубавата идея да придобие българска плът. Междувременно делегираният бюджет ще направи каквото може, та кариеристичните замисли да се окажат плод на конюнктурата в конкретното учебно заведение, а не на личностния стремеж към самоусъвършенстване.
Скептицизмът за всичко свързано с българското образование си има дълбок непресъхващ извор -
тук всичко се прави на парче,
всички изявления за грандиозна добре премислена стратегия се удавят в прибързването да се свърши едно като за сто. Например матурите се въведоха без ясна представа за стандарта, спрямо който трябва да се определи нивото на знанията. Делегираният бюджет пък направи директорите на детски градини по-високо платени от колегите им на СОУ-тата. Вместо да провеждат последователна битка с модерния бич на времето - агресията, фира дадоха и педагогическите съветници. Интегрирането на децата със специални образователни потребности сложи под общ знаменател трудноподвижните малчугани и тези с поведенчески отклонения, та ресурсните учители, класните ръководители и другите деца в класа да обират луфтовете на лишената от системност система...
Несъмнено предложеното кариерно развитие в проектозакона е нужно на учителите. То ще сложи балсам върху раните, нанесени от прибързано въведеното диференциране на учителския труд чрез оценяване на свършеното извън учебните часове - при работата с документацията, в кръжоците, на олимпиадите, в решаването на педагогическите казуси от ежедневието. Защото въпросното диференциране трябваше да надгради пълното изясняване на това какво представлява учителският професионализъм, в какви форми се изявява и как се отчита и стимулира нарастването му. С други думи какво прави учителят вътре в часа. Стана ясно, че всички знаят кой е лошият учител, а
какъв трябва да е добрият, е неизвестно
Освен това се очаква кариерното развитие да намери ежемесечно финансово отражение в трудовото възнаграждение, а не да се дават бонуси като печалба от тотото.
На конференция през 2005 г. за диференциацията учителка от софийско школо сподели, че иска и у нас да се приложи системата за заплащане на учителския труд, която съществува в Португалия. Новопостъпилият педагог започва със заплата от 800 евро. В края на кариерата си един учител може да стигне и до 2000 евро. Цифрите са примерни, най-вероятно неточни. Но всички схванахме идеята - ножицата е широко отворена, за да отчете не само натрупаната рутина, но и продължилото развиване на професионалните умения...
Това е и първото условие предложеното в проектозакона кариерно развитие да придобие смисъл. На този фон звучи смешно очакването в условията на делегирания бюджет директорите по собствена инициатива не просто да направят увеличение от 10% или повече на учителските заплати към 1 юли 2008 г., ами то да има и структурно изражение. Т.е., с 10% например да се увеличи и сумата, която педагогът получава за придобита III професионално-квалификационна степен. Кариерното развитие е нещо, което би трябвало да интересува държавата, а не директора. Най-малкото защото по-нискоквалифицираният персонал му икономисва средства от фонд "Работна заплата".
Второто условие е нещата да не се измислят така, сякаш е настъпил първият ден от сътворението на българското училище. Имаме добри традиции, както от соцвремето, така и от епохата преди 1944 г. Имаше например такива понятия - "базово училище" и "базов учител". Последният явно е прототипът на "методиста" в проектозакона. Само че работеше за чест и слава. Нещо, което при сегашните условия би трябвало да е обида за откровено предприемаческия (да не кажа търгашески) дух на хората, които ни управляват.
В този ред на мисли, много е интересно каква ще е връзката между кариерното развитие на учителя и сега действащата петстепенна квалификационна система. Конкурсът например за преминаване към следващото професионално ниво явно се връзва с полагането на изпити за придобиването на професионално-квалификационна степен. Обаче като добавим и срочния трудов договор за младшия учител, прозира известен стремеж да се сложи знак за равенство между учителя и държавния чиновник. Това крие тенденция към
профанизация на случващото се вътре в класната стая
Училището не е просто физическо пространство, в което се реализират нечии професионални намерения, то е умален модел на обществото и се гради и като духовност! Оставането в едно и също училище трябва да се стимулира, доброто образование е консервативно, устойчиво в развитието си и надграждането в него не се подчинява само на законите на механиката.
Същевременно едно от слабите места на сега действащата квалификационна система е основателното съмнение, че един двуседмичен курс може да е достатъчен да покриеш ПКС, но не и да постигнеш осезаемо повишаване на ефективността в пряката работа. Предложенията обаче как да се случи удостоверяването на професионалния напредък трябва да дойде от самите учители и дано МОН вече да е започнало да работи в тази посока.
Третото условие е да има наистина ясна стратегия за развитието на образователната система в България. Защото продължават да се измерват усвоените факти от учениците, а не изградените умения да ги анализират и осмислят. Защото в традиционното мърморене по повод на това, че сегашното поколение е невъзпитано, прозира стародавното желание в класната стая да е тихо, учителят при черната дъска - неоспорим авторитет, а младите хора - добре дресирано колективно същество в стил "какво тук значи някаква си личност". Защото инструкторите, които обучаваха колегите си да въвеждат IT в обучението, се оказаха работници на добра воля и системата ги употреби временно, без да се интересува повече от съдбата на вложените в тях ресурси.
Дали добре балансираната и изпълнена със съдържание система за професионално израстване ще мотивира добрите учители да останат в училище? Може би. Но не и ако успоредно с нея не се вземат спешни мерки за попълването на педагогическите специалности във висшите учебни заведения с мотивирани, можещи и талантливи млади хора, а във финансирането на училището не се спре тълкуването на образователната дейност като елементарна покупко-продажба. Ама нали все трябва да се тръгне отнякъде - чувам справедливия укор в черногледство. По-важното е докъде трябва да се стигне и докато това остава някак размито в цялост и просто скрито зад клишетата за реформи в името на качествено образование, черногледството ще си остава втора природа на всеки, който более за българското училище.