Александър Канджов (37 г.) осъди вчера България в Страсбург, защото държавата му е пречела чрез полицейската и съдебната си машина да нарича "топидиот" бившия министър на правосъдието Теодосий Симеонов. Той ще получи 4000 евро за морални щети и 2000 евро за съдебни разноски заради излежания почти четиридневен предварителен арест през 2000 г. и заради отнетото му право на свобода на словото.

На 10 юли 2000 г. живеещият в с. Победа (Плевенско) пламенен седесар Александър Канджов, член на "Комитета срещу корупцията в СДС-Плевен", организира в центъра на града подписка срещу тогавашния правосъден министър, който е и лидер на плевенската организация на СДС, Теодосий Симеонов. На два плаката е изписано: "Ние, привържениците на СДС, настояваме за оставка на топидиота в правителството Теодосий Симеонов". Канджов е задържан за 24 часа от полицията и за 72 часа от местната прокуратура по обвинение за грубо хулиганство. След това е осъден на 23 април 2001 г. от Плевенския районен съд на четири месеца затвор условно с тригодишен изпитателен срок. Това се случва, докато правителството на Иван Костов още е на власт.

След смяната на кабинета на 24 юли 2001 г. присъдата е отменена първо от Плевенския окръжен съд на 25 септември 2001 г., а след това и на 11 февруари 2002 г. - от Върховния касационен съд, защото не е намерено "никакво доказателство, че използването на тази дума дискредитира Т. Симеонов, като унижава неговия авторитет и достойнство". Според съда министърът си е издействал в печата прозвището "топидиот" чрез думите си, че Либия не е бяла държава, коментирайки казуса с българските медици там. Затова Канджов е дал израз не на своето, а на общественото мнение. Арестът му е бил ненужен, защото не е призовавал към насилие и не е нарушавал обществения ред.

Европейският съд за правата на човека установи още нещо: злоупотреба с власт. Дори министърът да е бил обиден като длъжностно лице, не е било законно полицията, прокуратурата и съдът да преследват Канджов по наказателния кодекс, защото след неговата промяна през март 2000 г. обидата се санкционира само по граждански дела.