БСП се отказа от първоначалното си намерение да включи принципа на уседналост и на парламентарните избори догодина. Той е отпаднал в окончателния проект, който се обсъжда в лявата депутатска група. В него е записано, че право на глас имат всички навършили 18 г. български граждани, с изключение на поставените под запрещение и затворниците.

"Проектът е добър, както е. Ако изобщо се въвежда уседналост, това може да стане чрез активната регистрация или да се търсят други механизми между първо и второ четене", коментира пред "Сега" депутатът от БСП Мая Манолова, която е и автор на проекта. Преди две седмици именно Манолова обяви след заседание на Изпълнителното бюро, че вероятно в закона ще се предвиди изискването за поне 10 месеца престой, за да се упражни правото на вот. Сега обаче лявата депутатка е на мнение, че практиката в двата закона, в които е заложен този принцип - за избор на евродепутати и за местния вот, е твърде различна и не може да се пренесе директно и в закона за избор на народни представители.

Парламентът въведе принципа на уседналост първо в закона за избор на евродепутати, като предвиди право на глас да имат българските граждани, живели постоянно у нас най-малко през последните 3 месеца или в друга членка на ЕС. В закона за местния вот срокът е по-голям - 10 месеца в съответното населено място.

Проектът на БСП предвижда за изборите за НС да се въведе активна регистрация. Това означава, че всеки, който желае да гласува, ще трябва да подаде заявление. Срокът ще е от 1 януари до 30 дни преди изборния ден. Подалите заявление ще фигурират в избирателните списъци с трите имена и адреса си и с личните си данни. Останалите също ще могат да упражнят правото си, но личните им данни ще се попълват в момента на гласуване. Една от причините проектът да се върне за доразглеждане бе, че се обезсмисля активната регистрация. Според Мая Манолова обаче проектът не се нуждае от доработване, а по него ще продължи дискусията.

------ОЩЕ ПРОМЕНИ

Законът въвежда още избор на 31 мажоритарни депутати в 31 избирателни района. Във всеки район ще се счита за избран кандидатът, събрал най-много гласове. Претенденти могат да се издигат и от инициативни комитети, но е повишен нужният брой подписи - от 5500 до 10 000 в зависимост от мандатите в съответния изборен район. Останалите депутати ще се избират по пропорционална система, а мандатите ще се изчисляват по системата Донт.