Години след като престана да се учи задължително в България, руският език продължава да бъде ползван повече от английския. 40.2% от хората в активна трудова възраст (25-64 г.) ползват активно или пасивно руски, докато с английски си служат 20.7% от същата група. 10.4 на сто работят с немски, а едва 9 на сто са франкофони. Това показват данните от изследване на националната статистика за участието на хората от 25 до 64 г. във форми на учене през целия живот.

55.9% от българите ползват поне един чужд език. Чуждите езици са въпрос от особен политически интерес от страна както на европейските институции, така и на националните институции и неправителствени организации, посочват от НСИ.

Закономерно английският език е два пъти по-разпространен сред младите хора - 37.2% от заетите на възраст до 34 г., докато при възрастовата група 35-49 г. го ползват 1/5. Езикът се знае най-малко от по-възрастните на възраст между 50 и 64 г. - едва 9.4%. Тенденцията в говоренето и писането на руски е обратната. Руският е разпространен значително повече сред лицата на възраст от 35 до 49 г. (46.6%) и сред заетите от 50 до 64 г. (43.7%), докато сред младите го говори всеки четвърти. Очаквано най-голям е делът на хората, които ползват поне един чужд език сред висшистите - 85.8%. От заетите със средно образование втори език знаят 59 на сто. 1/5 от хората с основно и ниско образование могат да четат или да пишат на чужд език. Заетостта също играе роля при ползването на езика. 2/3 от хората с постоянна работа ползват чужд език, докато този дял сред безработните е 36 на сто.

Според резултатите от изследването съществено нараства процентът на хората, които участват в т.нар. учене през целия живот. За 2007 г. хората, които са преминали през поне една учебна дейност за подобряване на знанията, уменията и компетентността, са 48.5%, докато през 2003 г. са били едва 16 на сто от населението на 25-64 г. Основните причини са общият икономически растеж на страната, промяната в отношението на работодателите и хората в активна възраст към образованието и обучението, както и активните дейности на държавата. Най-активни в участието си в учебни дейности са висшистите - над 70% от тях са минали някаква форма на обучение. Всеки втори със средно образование също е участвал, а сред лицата с основно и по-ниско образование активността е най-ниска - под 23%.