Колко ли страдания трябва да е понесъл някой, за да отсече на 13-годишна възраст, че предпочита да умре у дома след близо шест месеца, вместо да се подложи на животоподдържаща операция? Това се запитаха мнозина, узнали за съдбата на Хана Джонс, неизлечимо болна англичанка. Премеждията на житейската й история породиха юридически казус, който повдигна отново на дневен ред въпросите за доброволния отказ от живот и намесата на държавата в разрешаването им.

Ходенето по мъките за момичето от селце в графство Херфордшър започва, когато тя е едва на 5 години. Откриват, че страда от рядка форма на левкемия. През следващите години животът й е сведен до борба с болестта. Прегледи, операции и лечения се редуват в безкрайните дни в болничното легло. Предписаният медикамент в рамките на химиотерапията в крайна сметка излекува Хана от рака, но пък е толкова силен, че трите дози от него



увреждат сериозно сърцето й



Така в него зейва дупка. Все пак на 9 години тя тръгва за пръв път на училище. Страховете за здравето й се оказват основателни, защото миналата година Хана колабира в час. Макар да я укрепват временно с пейсмейкър, лекарите предупреждават, че единственият по-дългосрочен шанс пред нея е присаждането на сърце. При успех тя ще живее десет години, преди да възникне необходимост от нова трансплантация. Но имунната й система ще бъде отслабена, а ракът може да се върне. Момичето решава, че й е дошло до гуша.

Младата англичанка отказва. Образователният филм, който й пускат в специализирана болница в Лондон, не може да я убеди в полза на присаждането. "Това не беше лесен избор. Но престоят в болницата ми напомня лоши времена", споделя Хана. "Била съм достатъчно по болници. Искам вкъщи, дори това да означава, че животът ми би бил по-кратък". Решението й среща съгласието на родителите. Тяхната подкрепа на по-късен етап ще се окаже важен аргумент в полза на отказа от интервенции. Първоначално болницата в Херфордшър също не показва с нищо, че има възражения срещу категоричната воля на момичето да не се подложи на операцията. Но една петъчна вечер през март тази година лекар се обажда на семейство Джонс.



Той се заканва да изпрати полиция,



която да отнеме правата на родителите върху Хана, тъй като "не действат в неин най-добър интерес" и "възпрепятстват лечението й". От болницата дори настояват за съдебна заповед, която да задължи момичето да получи ново сърце. Пред къщата на семейство Джонс пристига линейка с екип, който е готов да поеме незабавно грижите за Хана.

Така или иначе последва пореден, по-обстоен разговор с родителите. Здравните власти смекчават тона и вместо полиция изпращат в по-подходящо време на другия ден служителка на регионалното подразделение на британската служба за закрила на детето. Тя трябва да събеседва с момичето, за да установи дали е наясно с проблема и последиците, които произтичат от отказа й от животоспасяващата операция. Разговорите се водят в спалнята на изтощената Хана. За един час момичето успява да убеди служителката, че има правилна преценка за ситуацията. "В началото много се изплаших. Но бях наясно със себе си и толкова решена да остана вкъщи, нямаше да отстъпя", спомня си Хана преживелиците покрай интервюто. След три дни консултации със специализираната столична клиника ръководството на болницата в Херфордшър се примирява с отказа на момичето от трансплантация. Резултатите от случая се изпращат до адвокати, които имат правото да пледират във Висшия съд. Те заключват, че Хана е достатъчно зряла, за да вземе сама решението. С това се слага край на възможността по съдебен път момичето да бъде принудено да се подложи на операцията по присаждането на ново сърце.



Британските съдилища постановяват,



че решенията на децата при подобни случаи могат да бъдат валидни, ако те "имат достатъчно разбиране и интелигентност, които да им позволят да осъзнаят напълно какво се предлага". Ходът на действията зависи от "техния най-добър интерес". Кой обаче решава какво представлява това? По правило родителите попълват формуляр, с който изразяват съгласието си детето им да се подложи на лечение. Практиката показва, че все по-често на невръстните пациенти се дава възможност да изпълняват тази административна процедура, привидно за да се чуе и техният глас.

Проблемите възникнат, когато се стигне до оттегляне на съгласието, независимо дали от децата, родителите им или всички заедно. Тогава лекарите трябва да се уверят, че пациентът предприема правилната стъпка. Необходимо е да установят дали решението, което може да доведе и до смърт, е взето от човек в състояние да разбере всички последствия. Закон от 2005 г. дава на лекаря правомощието да прецени доколко пациентът е "компетентен" в това отношение. Ако болното дете или родителите са несъгласни със становището му, докторът може да поиска съдебна принуда за извършване на необходимата операция. Другият вариант е да бъде потърсена помощта на службите за защита на детето. В случая с Хана са предприети и двете мерки, предвидени от закона. Съдът решава да не предприема никакви процедури едва след като служителката се уверява, че



13-годишното момиче осъзнава действията си



Британските закони не и посочват конкретна възраст, на която децата могат да поемат отговорност за собствените си здравни грижи. Експертите са разделени по този въпрос заради липсата на яснота. Все пак мнозинството са на мнение, че опитът на непълнолетното лице е много по-добър показател от възрастта, що се отнася до способността за вземане на информирани решения, които са в негов най-добър интерес. Експертите са на мнение, че успехът на Хана в интервюто се дължи на убедителността и зрелостта й, подранила заради сполетялото я нещастие. Подкрепата на родителите също е предимство.

"Изглежда, че тя има дълбока представа за цената на живота и цената на смъртта с достойнство", смята Присили Алдърсън, преподавател и експерт по детски въпроси към университета на Лондонския образователен институт. На страната на момичето застана и д-р Тони Колънд, председател на комитета по етика към Медицинската асоциация на Великобритания. По думите му дете на възрастта на Хана е в състояние да вземе информирано решение, като откаже по-нататъшни интервенции, отнасящи се до здравето му.

Съвсем очаквано се появиха и критици, склонни да пренебрегнат проявената храброст. Те смятат, че момичето е твърде малко, за да взема решение, че животът е дарен, за да бъде изживян. Колко смело твърдение, ако човек не е прекарал съзнателната част от живота си в непрестанна борба с болката...





---ОПАСНОСТ---



Лекарите на Острова изразиха страховете си, че медийното отразяване на историята на Хана Джонс може да навреди на кардиохирургията в страната. Според тях е много вероятно у обществото да се създаде погрешна представа за шансовете за възстановяване след присаждане на сърце. Без да желае, Хана може би е "възвеличила" отказа от подобна интервенция и по случайност се е превърнала в пример за подражание, налагащ на останалите избор като нейния. "Смятам, че историята е твърде вредна за пациентите и онези, които обмислят такава интервенция", твърди Майк Бърч, педиатричен кардиолог от болницата, в която е трябвало да продължи лечението на Хана. "Хората може да си помислят, че ние бихме взели едно дете и присадили сърце против желанието му".