"Сериозен повод за тревога е недостатъчното прилагане на етичните и професионални стандарти", прокуратурата е "прекалено формалистична, бюрократична и спъва свободното упражняване на преценка от служителите си", държавното обвинение е широко възприемано "като прекалено независимо и неотговорно пред обществото", под силно съмнение е успешното преследване на корупцията и организираната престъпност, обвинителите изпълняват функциите си при политическо или друго вмешателство. Тези констатации посрещнаха челно главния прокурор Борис Велчев през 2006 г., когато той оглави държавното обвинение. Това не беше негово наследство. Но бе едно от първите неща, за които трябваше да отговаря.

Оценките бяха направени в специално проучване, наречено Индекс на реформата в прокуратурата, изработен от Инициативата за върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. Според този анализ прокуратурата е неефективна, защото не се финансира достатъчно, липсва й техническа база, нужни са повече специализации и обучения. Отчетено бе също, че работи при законодателни и процедурни неуредици, а също и по прекалено много случаи. Посочено бе още, че



"културата на пасивност



заради стриктния йерархичен контрол" спъва инициативността. В крайна сметка от общо 28 фактора, по които бе оценено състоянието на държавното обвинение, само два показваха положителни стойности - наличието на имунитет за прокурорите и международното сътрудничество. Всички останали оценки бяха отрицателни или неутрални. Сред най-лошите бяха отчетност пред обществото, борбата с корупцията, защитата на правата на свидетелите и на пострадалите, взаимодействието с полицията, ефективност, свободата от неправомерно влияние и ресурсите, с които разполага държавното обвинение.

Този убийствен разрез мина обаче в момента, когато държавното обвинение вървеше по гребена на вълната около назначаването на Борис Велчев, който бе потупван по рамото и от американския посланик в София, и от дипломатите на страните от ЕС.

Днес прокуратурата поне дава вид, че вече не е същата, особено що се отнася до отчетността пред обществото. Прокурорите говорят повече. Освен това почти всеки ден държавното обвинение



хвърля в публичното пространство



доклади, статистически справки, анализи. Така преди дни се появи и "Трети доклад за напредъка по Плана за действие въз основа на Индекса на реформата в Прокуратурата в България". А това очевидно цели да изпревари появата на новия Индекс за държавното обвинение, който трябва да излезе след две седмици.

Озадачаващо е обаче, че вместо прокуратурата предварително да си посипе главата с пепел и да лансира идеи за вътрешни и кадрови реорганизации, за да оптимизира работата, докладът съдържа



основно оплаквания и екзотични идеи



Анализът е изготвен след запитване до всички прокурори, които на общи събрания по райони са изрекли болките си.

Не може да се отрече, че има и признания от сорта на: "независимо от съществените промени в българската прокуратура все още обективно не са налице търсените както от страна на прокуратурата, така и от страна на обществото резултати". В същото време обаче самото държавно обвинение не се съгласява с общественото мнение, според което е налице:

- мудно и некачествено водене на наказателните дела, пораждащо избягване на наказателната отговорност от извършителите на престъпленията;

- нерешителност за разкриване на престъпления, извършени от лица, заемащи отговорни длъжности и с високо обществено положение и икономически възможности;

- концентриране дейността на прокуратурата само към дребните престъпни посегателства;

- политическа и икономическа обвързаност, свързана с корупция;

- непрофесионализъм.

Според обвинителите "това крайно виждане на обществото се разминава с видимите усилия за подобряване качеството и ефективността в работата". Споменава се и за упорития денонощен труд на около 1600 прокурори.

И следва лавина от оплаквания: хората смятали прокуратурата за институцията от тоталитарния период, имало големи претенции към нея, приписвали й цялата немощ на държавата за справяне с престъпността, гледали на нея като на панацея и силов инструмент, способен да реши тотално проблемите в държавата.

Отбелязано е, че основната част от проблемите в прокуратурата зависят от парламента, Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, МВР и т.н. Отделно почти



всички драми около прокуратурата



се извиняват с общи несъвършенства на наказателно-правната система - противоречива съдебна практика, остарели закони, лошо качество на новите нормативни актове, привидна независимост на съдебната система, липса на правна просвета у гражданите, които пък те притесняват прокурорите с проблеми, които не са за тях, и т.н., и т.н.

И точно това е родило една от най-екзотичните идеи. В раздела "Разтоварване работата на прокурорите" е посочено, че прокуратурата е прекомерно натоварена с преписки и дела. Оплакването е, че обвинителите са длъжни да приемат всеки сигнал за престъпление или закононарушение, да го подложат на сериозна проверка и да решат преписката по същество. За да не бъдат обвинени в отказ от правосъдие, професионално бездействие или корист.

И тук се предлага радикално решение за стопиране на лавината от сигнали - или да се даде абсолютно право на прокурора да откаже да се занимава с даден случай, или



всеки тъжител да внася депозитна такса,



която няма да му се връща "при неоснователно ангажиране на прокуратурата със случая". Самото държавно обвинение намира за по-удачен вторият модел, който можел да се регламентира в Закона за съдебната власт. Макар и да има някаква логика - например съседи да не си решават имотни или емоционални спорове чрез прокуратурата, за България този вариант пак е абсурден. Защото прокуратурата хем иска да ръководи наказателните производства, хем да казва кое ще е престъпление в държавата и кое не. Ами ако прокурорът неправилно прецени, че сигналът е неоснователен? Сега има хиляди случаи, в които се отказва помощ на хора - при имотни измами, самоуправства, закани и какво ли още не. Просто ги отпращат с преценката, че това са гражданско-правни въпроси.

Странна е идеята на обвинителите към престъпленията от частен характер (за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, отправена направо до съда) да се включат неплащането на издръжка, заканата с убийство и влизането в чуждо жилище с взлом нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица. Мотивът е, че това са леки престъпления, тъй като се наказват с по-малко от 5 г. затвор. Това обаче далеч не ги прави неопасни.

Иска се и да бъде декриминализирано шофирането с алкохол в кръвта. Според обвинителите държавата може да се справи с това по административно-наказателен ред. Подобни дела са огромен брой и макар и да не са сложни, отнемат голяма част от времето на прокурорите и не им позволяват да се съсредоточат в необходима степен в работата си над делата за по-сериозни престъпления.

Припомня се и идеята за изцяло нов НК, който да раздели престъпленията от простъпките и наказателната процедура за вторите да е много опростена.

Похвално е, че ръководството на прокуратурата се обръща към обвинителите от всички нива, за да чуе и тяхното мнение за проблемите. Оказва се обаче, че на обвинителите им пречат предимно външни фактори и им трябват редица сериозни промени в законите, за да заработят евентуално.

"По мое време законите ги правеха професорите, а ние ги изпълнявахме", каза пред "Сега" бивш обвинител, сега на високо ниво в йерархията на съдебната власт. В крайна сметка и най-добрият закон не струва нищо, ако е в ръцете на магистрати, които заради некадърност или корумпираност не го прилагат правилно.





---МЕРКИ---

Специална етична комисия предлага няколко мерки срещу неправомерно влияние в работата на прокурорите. Те обаче трябва да бъдат законово регламентирани и да се превърнат в част от разбиранията на магистратите, а не да останат само на хартия:



- да се въздържат от контакти с политически и бизнес среди на влияние;

- да не допускат да бъдат поставяни в каквато и да е зависимост от лица или организации;

- да не допускат извънслужебни контакти с криминално проявени лица;

- да поставят контактите си по възложените преписки и дела в рамките на закона;

- да не вземат решения по преписки и досъдебни производства под обществен и медиен натиск;

- да уведомяват във всички случаи на упражнен върху него натиск и за устни разпореждания в противоречие на закона, доказателствата и вътрешното убеждение;

- да уведомяват прекия си ръководител във всички случаи на конфликт на интереси по възложените му преписки и дела извън законовото задължение за самоотвод.