Наследодател с две деца, приживе чрез покупко-продажба и чрез завещание прехвърли недвижимото си имущество само на едно от децата, какви са правата на лишения наследник? Може ли той да претендира за запазена част и дали в случая моментът на узнаването е релевантен?

Предварително благодаря!



Росица Т., София



Според чл. 14 от Закона за наследството (ЗН) всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други - на разполагаемата част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.Както вече посочих, когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Това е основата, върху която трябва да се стъпи за отговорите на конкретните въпроси.

Още в началото трябва да се отбележи, че при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба, не може да се претендира за запазена част. Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка. Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Трябва да се докаже, че детето не е платило, а пък съответният наследодател не е получил записаната в договора сума. Нещо, което става много трудно.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да иска намалението на тези завещания до обема, необходим за допълване на неговата запазена част. Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове. Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

И тук стигаме до отговора на въпроса от кой до кой момент може да се търси тази запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай. Приема се по правило обаче, че упражняване на права по завещанието става не само с юридически действия, но и посредством мълчаливи или обикновени фактически действия на заветниците - например настаняване в него.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията.