Европейският съюз си мисли, че корупцията, общо взето, е проблем на правителствата, най-вече в новите страни членки и че най-добрият начин за борба с нея е приемането в съюза да се обвърже с напредъка в тази област. Това според ЕС ще създаде политическа воля, която трябва рано или късно да донесе резултат.

Този подход обаче не работи. Усилията в борбата срещу корупцията буксуват или се провалят. Страни като Словения, Румъния, Латвия и Чехия закриха или отслабиха своите антикорупционни служби. Усилията на двете най-нови членки Румъния и България са безрезултатни. Хърватия, макар да е раздирана от гангстерско насилие, бързо се движи към ЕС.

Истината е, че перспективата за членство в ЕС насърчава елитите да признават необходимостта от



борба с корупцията само на думи,



но те не отиват по-далеч от това. Щом обвързването на членството с борбата срещу корупцията изчезне, натискът спира. Усилията за обучаване на държавни служители и за създаване на подходящите структури в бившите комунистически държави, изглежда, дават слаб или никакъв резултат. Ако използваме фраза, станала известна в хода на усилията на Запада за развитието на неевропейски страни, "Решението е проблемът": с други думи, агенциите и служителите, на които са поверени средствата за борба с корупцията, са също толкова зле (слаби, корумпирани или некомпетентни) колкото хората, които те би трябвало да контролират.

Онези, които наистина се опитват да променят нещата, не само не са повишавани в службата, но дори рискуват да бъдат уволнени. Борците срещу корупцията като Даниел Морар в Румъния или Драго Кош в Словения все повече разчитат на външна подкрепа, за да вършат работата си.

Кампаниите за пробуждане на общественото мнение не са решението на проблема: хората напълно осъзнават равнището на корупция, тъй като имат непосредствен опит с нея. Подобни кампании подхранват чувство на безсилие: проучванията на Евробарометър показват, че източноевропейците са все по-разочаровани от морала на избраните от тях народни представители и държавните служители; западноевропейците гледат намръщено на същите държавни служители, както и на влиянието на корупцията върху ЕС като цяло.

Тези безрадостни констатации, които бяха чути на заседанието на една от работните групи за "направените поуки" на неотдавнашната конференция за борбата с корупцията в Атина, трябва да накарат вземащите решенията в ЕС сериозно да се замислят.

Един от организаторите - Алина Мунгиу-Пипиди от института "Херти" в Берлин, изтъква, че в някои нови и бъдещи членки на ЕС на корупцията не се гледа като на "предимно индивидуално нарушение на управленска норма на честност и безпристрастност", а точно обратното -



като нормален начин за предоставяне на обществени услуги;



на приятели, съюзници, клиенти и шефове. Използването на съдебни наказания срещу нещо, което широко е смятано за нормално поведение (поне сред извършителите), едва ли ще проработи. Същото се отнася и за външни контролни органи като Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ), които едва ли могат да се справят с проблема, имайки предвид презумпцията им за "перфектно функциониране на правовата държава и за безпристрастна администрация".

Един от отговорите е да се създадат много по-добри средства за измерване на антикорупционните усилия. Настоящите са съсредоточени върху създаването на официални институции, а не на тяхното въздействие. Те създават също безполезна смесица от самодоволство в някои страни ("Какво? Ние корумпирани? Няма начин, що не видите съседите!") и параноя в други ("Защо нас сте ни нарочили? Ами те? Ами вие?"). Добре би било, ако нови критерии се прилагат към всички страни - членки на ЕС, а не само към новите и бъдещите. Европейският съюз вероятно се нуждае от комисар за борба с корупцията или от специален пратеник, който да бъде пряко отговорен за изпълнението на ангажиментите, поети по време на процеса на разширяване.

Най-добрият подход обаче е да се използва опитът, натрупан извън правителството, най-вече в доброволческия сектор. Врагът на корупцията е общественото съзнание - колкото по-силно става, толкова по-големи са шансовете и на ограничителните мерки, и на възможностите за подобрения.Толкова е просто, но също и толкова сложно. (БТА)