Белег на изпростяването е закърняването на усета за необходимото. Понякога става с дресиране, при което се възнаграждава преодоляването на природата, и едва след него - добре изпълненият номер. При животните се крепи на условен рефлекс; при хората се прибавя и позволеното развлечение. Горе-долу така, както се дава на децата да зяпат телевизия, та да не пречат с досадни въпроси. След време минава за естествено мечките да карат колело, децата да не питат, а публиката да си пада по врачки, спорт и смешки.

Тая седмица даде прекрасни примери в това отношение. Екстрасенси успокоиха столичаните, като познаха за заглъхването на земетръсите в София. Последва 6:1 във футболната среща между Сърбия и България, възприето като злобен реванш на брачата за позицията ни по Косово в един уж приятелски мач "пред очите на президентите Първанов и Тадич". Накрая идва 47-ят конгрес на БСП, приключил, преди да е започнал. Доколкото при първите примери, решаващи са природни и телесни дадености, над които нямаме особена власт, нека видим по-обстойно последния, при който дресираното внимание се яви в обществената си форма. Все пак по природа човекът е повече обществено същество, отколкото политическо животно.

Дали е зъл виц или истински случай, не зная, но ето нещо за хора и животни, приписвано на майстора на пропагандата д-р Гьобелс. Когато трябвало да представи окончателното решение на еврейския въпрос, казал, че щели да ликвидират всички евреи и двеста лебеда. "Защо пък лебеди?", попитали журналистите. "Видяхте ли, никой не пита за евреите!", обърнал се той към тях и към свитата си.

Нещо подобно, макар не така зловещо, се е мотало из ръководните глави на БСП, когато обявиха, че на конгреса на партията ще се приеме нова програма, устав и политическа рамка за изборите догодина. И пуснаха клип с трамвай, друсащ тройка, нормална за въображението на пиян социалист под пейка в Борисовата градина (за трезвите социалисти, които изпитват недоверие към единия коалиционен партньор, да се чете "в Парка на свободата"): министър-председателят Станишев като ватман; бат' Серго от "На всеки километър", т.е. Стефан Данаилов-Ламбо, сега щатен министър на културата и хоноруван актьор в италиански сериали за мафията; и опърпан пенсионер, прегръщащ се с тях колкото телесно, толкова и идейно. "Защо пък клип?" - хлъцнаха всички, а Бойко Борисов попита КАТ "Дали лицето Сергей Дмитриевич Станишев разполага с документ за управление на трамвайна мотриса?". "Видяхте ли, никой не пита за конгреса?", може би са се зарадвали пропагандистите, изстискали естествената вече реакция от публиката.

Ако не е за питане какво ще става на конгрес, защото е вътрешна работа на една партия, не така стоят нещата с предизборната й платформа, която ще се обсъжда на него. Тя си виси на страницата на БСП без вниманието, отдавано на трамвайната платформа. Разбираемо: от нея струи идейна досада, подсилена от стилистична вдървеност и номенклатурна патетика. Най-голямата "лява" партия се определя за "народна" и "европейска" по същия лицемерен начин, по който вървят реклами за "народна кайма" от жили, кости и соя и се крадат "еврофондове" с добрите намерения на "законния и ефективен бизнес". Шестте й "цели" свидетелстват не толкова за "вяра в разума на българските граждани", които и без да им се казва, знаят, че "БСП не може да направи чудо за един ден", колкото за трайното й превръщане в народняшка. Дотам, че може да бъде в Партията на европейските социалисти според програмата си, в Европейската народна партия според действителната си политика, при Зелените според мечтите си и сред независимите националисти според подсъзнанието на членската си маса. Под лозунга "Хората на първо място" има от всичко за всички: нарастващи реални доходи, условия за достоен труд и преодоляване на бедността; динамични темпове на растеж и ускорено развитие на страната; образование през целия живот и развитие на общество на знанието; гарантирано здравеопазване и здравословен начин на живот; модернизация на държавното управление, отговорни институции и надеждно правосъдие, борба с корупцията и организираната престъпност; защитена природа и съобразяване с климата.

Чудесно, но няма нито една ясна представа как става това, още по-малко намек за възможни партньори и условия, осуетяващи "такива сценарии, които обслужват само хаоса и връщането на омразата". Идеите и мечтите обаче са същите, намигва клипът. Нима? Че какво общо има горната смеска с мерките, предложени примерно в Комунистическия манифест, първообраза на всички леви програми, към които тук-там при кризи прибягват днес дори десните: 1. Експроприация на поземлената собственост и използване на рентата за покриване на държавните разходи. 2. Висок прогресивен данък. 3. Ограничаване на правото за наследство. 4. Конфискация на имущества. 5. Централизиране на кредита в ръцете на държавата. 6. Държавна централизация на транспорта. 7. Увеличаване на броя на държавните фабрики, обработване на земите по общ план. 8. Еднаква задължителност на труда. 9. Съединяване на земеделието с индустрията, постепенно преодоляване на противоположността между града и селото. 10. Обществено и безплатно обучение на всички деца, съединяване на възпитанието с материалното производство.

Сравним ли ги с предлаганите от БСП, идеите и мечтите от едно време съвсем не са същите, да не говорим за действията. Ясно защо: както пишат класиците, "мерките ще бъдат различни", но горепосочените "ще влязат в употреба в най-напредналите страни". България видимо е далеч от тях. За сметка на това обаче почти същите са фамилиите: вижте утре избраните във Висшия партиен съвет. И си преточете зелето, за да възвърнете усета за необходимото.